Р Е Ш Е Н И Е № 311 София 17.11.2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,ІV гражданско отделение,в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Юлия Георгиева ,като изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 2669/2015 година,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК. Образувано е по молба на В. Ц. С. и Н. П. С. за отмяна на решение № 5 от 26.02.2014г.по гр.дело № 4544/13г.на Върховния касационен съд,състав на І-во г.о.С него е отменено решение № 19 от 1.02.13г.по в.гр.д.№ 176/11г.на Ловешкия окръжен съд,поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 30 от 15.02.13г.и вместо него е постановено друго,с което е признато за установено по предявения от Х. Ц. К.,Й. Ц. П.,С. В. Ш.,И. В. П.,М. И. Д.,Ц. М. Д. и П. М. Х. срещу И. К. Ц.,Ц. К. Ч.,Ц. М. С.,Т. М. П.,В. Я. Я.,В. И. Д.,Е. Н. Х.,Ц. Н. Д.,В. Ц. С. и Н. П. С. иск с правно основание чл.53 ал.2 ЗКИР,че към момента на одобрение на кадастралната карта на [населено място],м.Д. със заповед № РД-18-11 от 20.04.07г.на изп.директор на АГКК,всички горепосочени наследници на Ц. М. Д.,починал на 12.06.1958г.,са били собственици на недвижим имот,представляващ овощна градина от 5412 кв.м.в землището на [населено място],махала „Д.”,с описани граници и обозначен на скицата към допълнителното заключение на в.л.В.П.,представляваща неразделна част от решението,както и че е налице грешка в кадастралната карта на [населено място],одобрена със заповед № РД-18-11 от 20.04.07г.на изп.директор на АГКК,изразяваща се в незаснемането на този имот като самостоятелен и отразяването му като част от няколко други поземлени имота. Молителите се позовават на основанията за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК.Като ново доказателство представят решение № 47 от 16.02.15г.за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 357/07г.на ТРС,като се поддържа,че от него се установява,че е бил възстановен различен имот от този,който са твърдяли Д. по настоящото дело.Освен това се твърди,че е нарушено правото им на защита в съдебното заседание,проведено пред ВКС. Ответниците по молбата Ц. М. Д.,Й. Ц. П. и М. И. Д.,представлявани от адв.С. молят да бъде оставена без уважение. Останалите ответници по молбата не заявяват становище. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.като прецени данните по делото,приема следното: С определение № 177 от 19.05.15г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал до разглеждане в открито съдебно заседание молбата за отмяна. Разгледана по същество е неоснователна. Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК са налице тогава,когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото,но не са били известни на страната,респективно не са станали достояние на съда,а са от съществено значение за изхода на спора.Новооткрито доказателство е налице и тогава,когато някое обстоятелство е било известно,страната го е твърдяла пред съда,но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина,която е извън процесуалното й поведение.Решаващото е ,че новооткритият факт е бил налице когато делото се е намирало в такава фаза на развитие,че той е могъл да бъде изтъкнат и взет предвид.Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора.Законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки,за да бъде уважено искането. Молителите се позовават на съдебно решение,с което по реда на ОФГ е поправен диспозитива на решение № 319 от 26.06.07г.по гр.дело № 357/07г.на ТРС.С основното решение съдът е признал за установено по отношение на ОСЗГ [населено място] правото на Й. Ц. П. и на П. М. Х. правото да поискат след изтичане на срока по чл.11 ал.1 ЗСПЗЗ възстановяване на собствеността върху следните недвижими имоти: овощна градина и ливада от 5 500 дка в м.Д. в землището на [населено място],останали в наследство от Ц. М. Д.,починал на 12.06.1958г.С решението по чл.247 ГПК съдът е счел,че е допуснал ОФГ,като не е индивидуализирал имота с неговите граници и е допълнил диспозитива в този смисъл. Съдебното решение по друго дело не е писмено доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК и не може да обоснове приложението на посоченото основание за отмяна. Съгласно чл.303 ал.1 т.5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение,когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана,или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства,които не е могла да преодолее.Разпоредбата визира случаите,когато страната е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането на делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес.В разглеждания случай молителките са били редовно призовани за насроченото съдебно заседание на 22.01.14г.пред ВКС по реда на чл.289 ГПК- чрез обявление в ДВ,бр.103/29.11.13г.и са били представлявани от процесуален представител адв.С. И..След приключване на устните състезания,в края на съдебния протокол е отбелязано,че в залата се намира Н. С.,която до този момент не е заявила,че присъства.Страната има право лично да изяви становището си,но в случая неизслушването й не е довело до съществено процесуално нарушение,тъй като интересите й са защитени от упълномощения адвокат,както и тезата й е развита в писмена защита. По изложените съображения настоящият състав на Четвърто гражданско отделение намира,че следва да остави без уважение молбата за отмяна като неоснователна. С оглед изхода на производството молителките следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по молбата Ц. М. Д. направените пред ВКС разноски в размер на 800 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Ц. С. и Н. П. С. за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 5 от 26.02.14г.по гр.дело № 4544/13г.на Върховния касационен съд,І г.о. ОСЪЖДА В. Ц. С.,ЕГН [ЕГН] и Н. П. С. ,ЕГН [ЕГН],с адрес:гр.София, [улица] бл. ет. ап. да заплатят на Ц. М. Д. от [населено място], [улица] сумата 800 лв/осемстотин/разноски по делото пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: