Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 35   София, 16 февруари 2010 г.     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и десета година,  в състав :                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                               ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                          ДАНИЕЛА АТАНАСОВА     при секретаря ...........................Аврора Караджова...................................... и в присъствието на прокурора .............Петя Маринова............................, като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова  наказателно дело   № 622/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:                         Производството е по реда на чл.420, ал.1 от НПК. Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 235/09г. по описа на Окръжен съд-гр. Шумен и отмяна на постановеното по него решение № 96 от 07.07.2009г. в частта, с която е била отменена първоинстанционната присъда на РС-Шумен по нохд № 187/09г., досежно определянето на общо наказание на основание чл.25, вр. чл.23 от НК на подсъдимата Г. Станева. В искането на Главния прокурор се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Твърди се, че въззивният съд е допуснал нарушение на закона, като не е приложил разпоредбата на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК при наличие на основанията за това. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор, по съображенията, изложени в него , и моли същото да бъде уважено. Осъдената Г. С. , редовно призована за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява и не изразява личното си становище по искането на Главния прокурор за възобновяване на производството. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 419 от 18.03.2009г., постановена по нохд № 187/09г., Шуменски районен съд, е признал подсъдимата Г. К. С. за виновна в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т. 4 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК е била осъдена на наказание лишаване от свобода за срок от една година и пет месеца, при първоначален “общ” режим на изтърпяване. Със същата присъда, съдът на основание чл.25, вр. чл.23 от НК е определил на Г. С. общо наказание между тези, наложени с определение № 291/05.12.2005г. по нохд № 4100/05г. по описа на РРС, влязло в сила на 05.12.2005г.-лишаване от свобода за срок от осем месеца и с определение № 1194/14.09.2006г. по нохд № 1101/04г. на ШРС, влязло в сила на 14.09.2006г.-лишаване от свобода за срок от шест месеца, като е наложил най-тежкото, а именно осем месеца лишаване от свобода. На основание чл.25, ал.4 от НК, е постановено ефективно изтърпяване на така определеното общо наказание. С решение № 96 от 07.07.2009г. , постановено по внохд № 235/09г., ОС-Шумен, е изменил горепосочената първоинстанционна присъда в частта досежно наложеното наказание, като го е определил при условията на чл.55 от НК и го е намалил от една година и пет месеца лишаване от свобода на шест месеца лишаване от свобода. С въззивното решение, ОС е отменил присъдата в частта относно определянето на общо наказание на подсъдимата на основание чл.25, вр. чл.23 от НК. Атакуваната присъда е била потвърдена в останалата й част. Налице е влязло в сила решение на въззивна инстанция, което не е било предмет на касационен контрол, поради което е сред актовете, подлежащи на възобновяване. Искането е направено в законоустановените срокове и е основателно. При постановяване на акта си, въззивният съд е допуснал нарушения на закона. Тези нарушения от една страна са свързани с процесуалните правила, визирани в НПК, касателно компетентността на съда при постановяване на отменително решение, включително и когато това е сторено частично, а от друга страна са относими към изложените в мотивната част на акта неправилни разсъждения, досежно приложението на материалния закон и по-точно разпоредбите на чл.25, вр. чл.23 от НК и тази на чл.68 от НК. Неправилни се явяват изводите и аргументите на въззивния съд за това, че при наличието на две условни осъждания, след групиране на наказанията и определяне на общо такова, задължително се прилага института на чл.66 от НК. Това разбиране не почива на правилно тълкуване на относимите правни норми. Разпоредбата на чл.25, ал. 4 от НК, визира, че когато по някоя от присъдите, включени в съвкупността лицето е било освободено от изтърпяване на наказанието по реда на чл.66 от НК, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне. Така както е ситуиран посоченият текст, не се изключва възможността за приложението на чл.66 от НК след определяне на общо наказание в рамките на дадена съвкупност, но от значение е факта, че предпоставките на тази разпоредба, следва да са налични към момента на групиране на наказанията. Ето защо, при данни за последвало, ново осъждане на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер, разпоредбата на чл.66 от НК не може да намери приложение и определеното общо наказание подлежи на ефективно изтърпяване. Също така, от значение е да се отбележи, че правилата на съвкупността по чл.25, вр. чл.23 от НК и тези, касателно института на условното осъждане по чл.68 от НК са самостоятелни и не се намират в конкуренция по приложението им. При наличните данни за усложнена престъпна деятелност от страна на подсъдимата, поставящи определени присъди в съотношение на съвкупност, а други на рецидив, съдът следва да се ръководи от общото правило за приложението на най-благоприятният за осъденото лице вариант-ППВС № 4/65г.,т.9; ТР № 3/09г. на ОСНК на ВКС. При гореизложеното, настоящият съдебен състав, намира за необходимо да бъде възобновено въззивното производство, с отмяна на постановеното по него решение в отменителната му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, в рамките на което производство, съдът следва да приложи правилно материалния закон, при наличните осъждания на Г. С. , като установи възможните варианти за групирането им и приложи най-благоприятния за нея. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 235/09г. по описа на ОС-Шумен. ОТМЕНЯВА решение № 96 от 07.07.2009г. по същото дело, в частта, с която е отменена присъда № 419/09г. по нохд № 187/09г. на РС-Шумен относно определянето на общо наказание на основание чл.25, вр. чл.23 от НК. Връща делото за ново разглеждане от друг състав ОС-Шумен в тази му част, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   Председател:     Членове: