6 Р Е Ш Е Н И Е № 172 София, 18 април 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 398/2012 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимите А. А. Ч. и Й. К. П. против въззивно решение № 193/19.12.2011 г., постановено по ВНОХД № 503/2011 г. от Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена осъдителната присъда на окръжния съд от същия град. С присъда № 85 от 13.09.2011 г. по НОХД № 608/2011 г. на Окръжен съд – Пловдив подсъдимите Й. П. и А. Ч. са признати за виновни в това, че на 25.10.2010 г. в съучастие, като съизвършители, за подсъдимия П. и при условията на опасен рецидив, са предлагали за отчуждаване движими културни ценности, подробно описани в присъдата, който не са идентифицирани и регистрирани, на обща стойност 8 200 лева – престъпление по чл. 278а, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” и чл. 20, ал.2 от НК за подсъдимия П. и по чл. 278а, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК за подсъдимия Ч.. Наложените наказания са при условията на чл. 54 от НК, а именно : за подсъдимия П. четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 8 000 лева, а за подсъдимия Ч. две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от пет години и глоба в размер на 4 000 лева. Подсъдимите са оправдани по част от обвиненията. В касационната жалба на подсъдимия Ч. се поддържа виждането, че осъдителните съдебни актове са постановени в нарушение на закона, тъй като „няма нито едно гласно или писмено доказателство по делото, което да е в подкрепа на обвинителния акт”, както и че не са оценени показанията на свидетелите С., В. и К.. Отправено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия Ч.. Касационната жалба на подсъдимия П. се позовава на всички касационни основания. Поддържаните доводи, обаче, се отнасят единствено към касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 2 и т. 3 от НПК. Съдържат се твърдения за неоснователно игнориране на свидетелските показания на С., В. и К., несъобразяване на съдебните актове с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, оспорена е доказателствената дейност на съдебните инстанции, като обобщено се твърди, че е нарушена нормата на чл. 303 от НПК, тъй като осъждането му почива на предположения. Третото от касационните основания се поддържа с доводи за недооценяване на наличните смекчаващи отговорността обстоятелства. В съдебното заседание подсъдимите Ч. и П. и техните процесуални представители поддържат жалбите. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. По доводите за допуснати процесуални нарушения, поддържани и в двете жалби. Преди всичко следва да се отбележи, че в голямата си част доводите на жалбоподателите, съдържащи се в касационните им жалби, са идентични на тези, които са поддържани в хода на пренията пред първата инстанция и с въззивните жалби. Отново се твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение, изразило се в игнориране на определени доказателства и превратно тълкуване на други. Тези възражения основателно са отхвърлени от въззивната инстанция. Още първостепенният съд е извършил детайлна и прецизна проверка на достоверността на информацията, съдържаща се в показанията на свидетелите С., В. и К.. Показанията на посочените свидетели са обсъдени внимателно на фона на останалия събран доказателствен материал. Съдебните инстанции ясно са посочили защо не са се доверили на заявеното от тях по отношение на инкриминираните вещи, културни ценности. Компрометирането на поддържаната от свидетелите версия се дължи на констатираните противоречия в показанията им, лишила ги от убедителност и на съпоставянето им с останалите доказателствени източници, които не се коментират подробно в жалбите. Описаната дейност на подсъдимите се е намирала под контрол на полицията. От приложените СРС към телефона на подсъдимия П., а и от гласните доказателствени източници (в това число частично и от показанията на цитираните свидетели), ясно са очертани контактите на подсъдимите, организирането на конкретни срещи между тях и свидетелите, както и поводът на същите. Твърдението, че процесните вещи не са предлагани за продажба е оборено от данните, изводими от показанията на свидетеля З., протоколите за претърсване и изземване, съдържанието на СD, иззет от преносимия компютър на свидетеля С. и предаден му от подсъдимия Ч. на състоялата се среща в [населено място] на 22.10.2010 г. Опитът на защитата да постави под съмнение достоверността на показанията на свидетеля З. е неубедителен. Свидетелят е бил част от екипа, провеждащ специализирана полицейска акция по задържането на подсъдимите, след предварителна информация, че ще се извършват действия с културни ценности. Този свидетел е бил в непосредствена близост до жилището на подсъдимия П., в което се е състояла срещата между свидетелите и подсъдимите на 25.10.2010 г., и е възпроизвел слуховите си възприятия за обсъжданията им както относно вида и размерите на вещите, така и за източниците на средства, които ще се ползват за закупуването на същите. Данни, че керамичните фигури, предмет на обвинението, се предлагат за продажба се съдържат и във ВДС. Последните са обсъдени подробно от предходните инстанции, като съдържанието на подслушаните разговори, съпоставено с реално намерените у П. предмети, както и с предварително предоставената информация на свидетелите посредством СD, съдържащ цифровите фотоизображения на керамичните фигури, са дали основание на предходните инстанции да приемат, че действията на подсъдимите са били насочени към предлагане за продажба (отчуждаване) на същите. Възражението, отразено в жалбата на подсъдимия П., че на последния е ограничено правото да разбере съдържанието на подслушваните разговори, тъй като информацията е отразена в писмена форма от органа, приложил СРС, е неоснователно. В хода на съдебното следствие ВДС са предявени на страните и изслушани. Освен това, разпоредбата на чл. 25 от ЗСРС ясно посочва, че резултатите от прилагането на специални разузнавателни средства се отразяват на хартиен или друг носител от съответния орган на структурата по чл. 20, ал.1 от същия закон. Още по - неясно е оспорването на ВДС, поддържано с позоваване на определение, постановено от първата инстанция, с което е разпоредено екземплярите от ВДС, приложени по делото, да се изпратят на органа, който ги е създал за унищожение. Цитираното определение е било предмет на въззивен контрол и апелативният съд на основание чл. 343 от НПК е спрял неговото изпълнение до влизане на присъдата в сила. Оспорването на обосноваността на заключенията по съдебно-археологическите експертизи, определили процесните вещи като културна ценност, е голословно. В хода на съдебното следствие вещите лица, изготвили няколкото експертизи, обосновано са дали отговор на всички поставени въпроси от защитата на П., които въпроси отново се поставят с жалбата. Може само да се добави, че към времеизвършване на деянието е действал ЗКН и с оглед неговите разпоредби е даден отговорът за характера на изследваните от експертите предмети – културни ценности по смисъла на този закон. Обобщено, предходните инстанции не са подходили избирателно към обсъждането на доказателствата и доказателствените средства и не са изтълкували превратно тяхното съдържание. Мотивите на съдебните актове отговарят на изискванията, въведени с разпоредбите на чл. 305, ал.3 и чл. 339, ал.2 от НПК. Вътрешното убеждение на съда по фактите е базирано на доказателствата, събрани по установения в закона ред и несъмнено установяват дейност, правилно квалифицирана по чл. 278а, ал.1 от НК. Ето защо искането на жалбоподателите за оправдаване е лишено от основание. В жалбата на подсъдимия П. се съдържа и позоваване на третото от касационните основания, като се твърди, че не са оценени в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства. При индивидуализацията на наказанията и двете предходни инстанции правилно са отчели тежестта на всички обстоятелствата, значими за степента на отговорността на подсъдимия. Приет е превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което е и обусловило заключението на съда, че конкретният размер на наказателната санкция (лишаване от свобода и глоба) следва да бъде определен малко над законоустановения минимум, предвиден в чл. 278а, ал.3 от НК. Така както са определени наказанията не са явно несправедливи, защото в своя комплекс се явяват съобразени както с обществената опасност на деянието и личността на дееца, така и с целите, визирани в чл. 36 от НК. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 193/19.12.2011 г., постановено по ВНОХД № 503/2011 г. от Апелативен съд – Пловдив ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.