Р Е Ш Е Н И Е № 106 София, 12.07.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на трети май две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 4027 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 159 от 26.02.2018 година е допуснато касационно обжалване на решение № 1083 от 28.06.2017 г. по гр. д. № 923/2017 на Варненски окръжен съд, с което иск с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. с чл. 43 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] от 2014 г., предявен от Я. П. Я. от [населено място], [община] против [фирма], [населено място] е уважен за сумата 8150 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.06.2016 г. до окончателното и изплащане,. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос приложима ли е уговорената в чл. 34 от ЕУ на ЕПРП неустойка при прекъсване на електроснабдяването по вина на електроснабдителното дружество в случаите, когато това временно преустановяване е основано на неизпълнение на задълженията на потребителя. В решение № 9 от 20.02.2014 г. по гр.д. № 4605/2013 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че предвидената в чл. 34 от ОУ на ДПЕЕ неустойка с оглед основанието и – продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на „Е.ОН”, периода и размера на начисляването й – 30 лв. за първите 24 часа и по 20 лв. след това за всеки 12 часа, и по разпоредбата на чл.35 от ОУ, е за неизпълнение на задълженията на електроснабдителното дружество по гл.VІІ и чл. 122 от ЗЕ. Прието е, че това обяснява и предвиденото за начало на 24 часовия период уведомление на потребителя до доставчика за прекъснато електроснабдяване - продължителността на временните прекъсвания на електро снабдяването по гл.VІІ не може да надхвърля 48 часа – чл. 73, ал. 3 ЗЕ. Условията за прекратяване или прекъсване на електроснабдяването – чл. 20 от ОУ, от една страна и отговорността на електроснабдителното дружество при продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването и некачествено снабдяване по вина на дружеството – чл. 34 ОУ, от друга, са разграничени в действащата за процесния период Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката – ПМС №124/04 г. /чл.90, ал.1, т. 5 и 8, вр. с чл. 84/, приета на осн. чл.60 ЗЕ и в сходните разпоредби на чл.183б, ал. 2 и чл.104, ал. 2 от ЗЕ /нов/. Съответно на разграничението на основанията за прекъсване на електрическото снабдяване в нормативната уредба е разграничена и отговорността на електроснабдителното дружество в ОУ. Прието е, че неустойката за вреди по ОУ не е за всяко неправомерно прекъсване на електроснабдяването; че когато електрическото снабдяване е прекъснато извън причините по чл. 72 и сл. и чл. 122 от ЗЕ, то неустойка по чл. 34 от ОУ не се дължи, в т.ч. поради неоснователна претенция на електроснабдителното дружество за дължими суми за доставена електроенергия; в тези хипотези потребителят може да търси обезщетение от електроснабдителното дружество за претърпените вреди по общия ред на чл. 82 ЗЗД при доказани вида и тежестта на причинените увреждания, продължителността и интензитета на претърпените болки и други страдания и неудобства. В същия смисъл е и решение № 366 от 30.10..2015 г. по гр.д. № 2874/2015 г. ІV г.о. ВКС. Настоящият съдебен състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд не споделя това становище. Отговорността при неизпълнение на [фирма] е уредена в Глава ІХ от Общите условия за продажба на електрическа енергия на [фирма] (ОУ). Съгласно чл. 41 от ОУ от 2014 г., [фирма] носи отговорност за вреди, нанесени на клиентите при отказ да започне продажба на електрическа енергия в нарушение на действащото законодателство или при неправомерно прекъсване на електрическата енергия. В чл. 43 от ОУ е предвидена дължимата от електроснабдителното дружество неустойка „в случай, че клиент остане без електрическа енергия по вина на „Е.-П. П.” за повече от 24 часа след получаване на уведомление от клиента”. Тази уредба е съобразена с прогласената в чл. 2 от Закона за енергетика цел - качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия и природен газ. Систематичното място на текста на чл. 43 ОУ и съдържанието му, в което не е направено разграничение между причините, довели до неправомерното прекъсване на електрическата енергия, следва извод, че предвидената неустойка е дължима във всички случаи на прекъсване на електроснабдяването по вина на дружеството. Няма основание дължимата от дружеството неустойка да бъде отнесена само към случаите, когато електрозахранването е прекъснато в хипотезите по Глава VІІ и чл. 122 ЗЕ. В Глава VІІ (чл. 72 и сл. от ЗЕ) е уреден ограничителен режим и временно прекъсване на доставките на енергия при непреодолима сила; при възникване или за предотвратяване на аварии по съоръжения за производство и пренос на електрическа или топлинна енергия и природен газ; претоварване на електрическите мрежи; дълготраен недостиг на енергийни мощности или енергоносители; разпоредителни мерки на държавни органи за състояние на готовност или при военни действия; терористични действия или посегателства върху енергийни обекти. В тези случаи ЗЕ въвежда ограничителен режим, определен с Наредба на Министъра на енергетиката (чл. 74 ЗЕ), а чл. 43 ОУ е приложим само, когато прекъсването е по вина на доставчика на електрическа енергия. В чл. 122 ЗЕ е уредена възможност за операторите на електропреносната и електроразпределителна мрежи да преустановят електрозахранването без предварително уведомление при необходимост от предотвратяване на непосредствена опасност за здравето и сигурността на хора или съоръжения; при повреди в електрическите мрежи и съоръжения по независещи от електроенергийното предприятие причини; при ползване на електрическа енергия, без да се измерва или ако неправилно се измерва със средства за търговско измерване; при установяване на несъгласувана промяна на схемата за свързване на клиента; на лица, които са се присъединили към мрежата без право на това и пр. нарушения на клиенти на дружеството, свързани с ползване на мрежата. В тези случаи клиентът е останал без електрическа енергия не по вина на доставчика, поради което не дължи неустойка по чл. 43 ОУ, което е и изрично уредено в чл. 122, ал. 4 ЗЕ - доставчикът не носи отговорност за причинените вреди от преустановеното електроснабдяване. И в двете хипотези – на чл. 72 и сл. ЗЕ и чл. 122 ЗЕ, електроснабдителното дружество дължи неустойка по чл. 43 ОУ в случай, когато след отпадане на причините за прекъсване на електрозахранването, електроснабдителното дружество не го е възстановило за повече от 24 часа след уведомлението. Извод за разграничаване на отговорността на електроснабдителното дружество при продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването не следва и от разпоредбите на чл.183б, ал. 2 и чл.104, ал.2 от ЗЕ. Съгласно чл. 104, ал.2 ЗЕ (отм. ДВ, бр. 54 от 2012, в сила от 17.07.2012 г.), ползвателите на съответната мрежа, с изключение на потребителите на крайния снабдител, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с електроенергийния системен оператор и/или с разпределителното предприятие за достъп до мрежите, а съгласно чл. 183б, ал.2 ЗЕ: „Общите условия съдържат задължително условията за качество на снабдяването; условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването и отговорността на енергийното предприятие при нерегламентирано прекъсване и некачествено снабдяване”, т.е. и двата текста не уреждат разграничение, касаещо отговорността на електроснабдителното дружество при прекъсване на електроснабдяването по негова вина. Изложеното обуславя извод, че неустойката по чл. 43 ОУ е дължима винаги, когато клиент остане без електрическа енергия по вина на енергийния доставчик за повече от 24 часа след уведомлението. Това са всички случаи, когато клиентът уведоми дружеството за прекъсване на електрозахранването и в продължение на 24 часа съответната повреда не е отстранена и електрозахранването възстановено. Неустойка се дължи и когато дружеството прекрати електрическото захранване без основание, в т.ч. когато претендираното от него вземане за плащане на суми за доставена енергия е отречено с влязло в сила съдебно решение (в този случай уведомление от клиента не се дължи, тъй като спирането е по нареждане на дружеството), както и когато основанието за прекъсване е оспорено от клиента, който е уведомил за това дружеството, представяйки и доказателства – чл. 36, ал. 2 ОУ. В този смисъл и мотивите на решение № 234 от 12.10.2017 г. по гр.д. № 4348/2016 г. на ІV г.о. ВКС. В обжалваното въззивно решение на Варненски окръжен съд е прието за установено, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение по силата на договор за доставка на електроенергия в имот на ищеца, находящ се в [населено място], [община], [улица]. На 16.03.2011 г. електрозахранването в имота на ищеца е било преустановено по нареждане на ответника поради неплатени суми за консумирана електроенергия. По реда на чл. 410 ГПК на ответника е била издадена заповед за изпълнение и въз основа на изпълнителен лист за съдебно признатите суми, срещу ищеца е било образувано изпълнително дело за принудително събиране на сумата 738,04 лева, съставляващи стойност на незаплатена ел. енергия за периода от м. 10.2009 г. до м. 03.2011 г. Задължението е било изцяло погасено от ищеца с банкови преводи, последния от които на 04.03.2015 г. и производството по изпълнителното дело прекратено с постановление от 03.06.2015 г. С писма от 18.03.2015 г., 26.03.2015 г. и 27.04.2015 г. ищецът е поискал от ответника електрозахранването в имота му да бъде възстановено. Ответникът е отказал да възстанови електрозахранването, за което е уведомил ищеца с писмо от 30.04.2015 г., позовавайки се на непогасени задължения за електрическа енергия за периода от 2008г. до 2010г. в размер на 810,59 лева. Вземането за главница от 803,13 лева и лихви в размер на 479,40 лева е било предявено от ответното дружество по съдебен ред през 2015 г. и претенциите отхвърлени с влязло в сила на 27.01.2016 г. решение по гр.д. № 333/2015 г. на районен съд, [населено място]. Със сила на пресъдено нещо по гр.д. № 7270/2015 г. на Варненски районен съд е било отречено и вземане на ответника за сумата 7,46 лева, представляваща задължение по фактура от 04.04.2015 г. Електрозахранването в имота не е било възстановено до 20.01.2016 г. – извод, формиран въз основа на доказателствата, че в периода от 01.07.2015 г. до 20.01.2016 г. няма отчетено потребление на ел. енергия в обекта. При така установените факти е прието, че ответникът дължи на ищеца неустойка по чл. 34, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] за периода от 01.07.2015 г. до 20.01.2016 г. в размер на 8150 лева. Размерът на присъдената неустойка е определен съобразно обезщетенията, предвидени в чл. 34, ал.1 от ОУ на ДПЕЕ, аналогичен на чл. 43 от ОУ от 2014г., като за разликата до предявения му размер от 12270 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от [фирма], [населено място]. Изложени са оплаквания за неправилност на извода, че предвидената в чл. 34, ал. 1 от Общите условия неустойка е дължима при прекъсване на електроснабдяването на основание чл. 123 ЗЕ - при неизпълнение на задължението за своевременно на клиента за заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Поддържат се и оплаквания, че периодът на дължимата неустойка е изчислен неправилно, без да е съобразено представеното по делото експертно заключение. Ответникът по касационната жалба Я. П. Я. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски. По въведените касационни оплаквания, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховният касационен съд намира следното: Оплакването за неправилно приложение на чл. 34, ал.1 от ОУ на ДПЕЕ от 2007 г., аналогичен на чл. 43 от ОУ от 2014г. е неоснователно. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 43 от ОУ, ищецът е останал без електрическа енергия по вина на ответното дружество, преустановило електроснабдяването неправомерно – в нарушение на чл. 36, ал. 2 ОУ (аналогична на чл. 20, ал. 5 от ОУ на ДПЕЕ от 2007 г.) след доказателства, че претендираното от него вземане е съдебно оспорено и не е възстановило електрозахранването след като вземането му е било съдебно отречено с влязло в сила съдебно решение – претендираната от ищеца неустойка е дължима на основание чл. 43 от ОУ, както правилно е прието в обжалваното въззивно решение. Неоснователно е и касационното оплакване за неправилно определяне на периода, за който е дължима неустойката. Началото на периода е определено въз основа на доказателствата, че към тази дата ответникът е разполагал с информация, че претендираното от него вземане е съдебно оспорено от ищеца, а крайната дата - 20.01.2016 г. е съобразена с данните по приетото по делото експертно заключение, съгласно което след справка в ответното дружество за обекта няма отчетена консумирана електрическа енергия. Съдът е преценил доказателствената сила на констатациите на вещото лице съобразно тяхната обоснованост, съпоставяйки данните по двете експертни заключения от 17.12.2016 г. и от 05.01.2017 г. - първото изготвено изцяло въз основа на писмени отразявания на ответното дружество, а второто след извършена проверка по отчитанията за действително изразходвана енергия в имота на ищеца в процесния период. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правил, следва да бъде следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 1000 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 04.10.2017 г. с адвокат С. Р. от В. адвокатска колегия. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1083 от 28.06.2017 г. по гр. д. № 923/2017 на Варненски окръжен съд. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Я. П. Я. от [населено място], [община] с ЕГН [ЕГН] сумата 1000 (хиляда) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: