1 Р Е Ш Е Н И Е № 565 София, 23 декември 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 577/2010 година На основание чл. 420, ал.2 от НПК и в срока по чл. 421, ал.3 от НПК осъденият Н. М. П. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение № 596 от 03.05. 2010 г., постановено по ВНОХД № 74/2010 г. от Софийски градски съд, с което е потвърдена осъдителната присъда от 13.07.2009 г. по НОХД № 3842/2008 г. на С. районен съд. С първоинстанционната присъда осъденият П. е бил признат за виновен в това, че на 05.05. 2007 г. управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,6 на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. Наложеното наказание е шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66 от НК. Осъденият П. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година. В искането се сочи, че съдебните актове са постановени при съществени нарушения на процесуалните правила : неизпълнение на задължението на съда да събира доказателства за всички обстоятелства, включени в предмета на доказване; липса на задълбочен анализ на наличния обем от доказателствени материали. Изтъква се още, че осъденият П. е бил лишен от правото да участва в наказателното производство пред въззивната инстанция, тъй като в нарушение на чл. 329, ал. 2 от НПК съдът е дал ход на делото. Застъпени са и доводи, относими към третото от касационните основания – това по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Прави се обобщено искане за отмяна и оправдаване по обвинението или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание искането за възобновяване се поддържа от осъдения П. и от защитник. Направено е изрично изявление и позоваване на чл. 24, ал.2 от НПК – съдът да се произнесе по съществото на делото, независимо от наличието на прекратителното основание по чл. 24, ал.1, т. 3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : Въззивното производство е било образувано по жалба на подсъдимия П.. От досието на въззивното дело се установява, че подсъдимият П. не е бил редовно призован за първото по ред съдебно заседание, насрочено за 10.02.2010 г. В това съдебно заседание съдът е разгледал молбата на адвокат П., защитник на подсъдимия, с която същата е уведомила, че поради нейните продължителни здравословни проблеми пълномощията, дадени от доверителя й, са оттеглени чрез изричното отразяване върху договора за правна помощ. Предвид нередовната процедура по призоваване на подсъдимия П., заявеното становище от защитата му, съдът е отложил разглеждането на делото за 18.03.2010 г. и е разпоредил да се изиска служебна защита по реда на ЗПП. В съдебното заседание, проведено на 18.03.2010 г., подсъдимият П. се е явил лично и е заявил, че желае да бъде защитаван от адвокат по свой избор. Съдът е уважил това негово искане и е отложил разглеждането на делото за 26.04.2010 г. Междувременно е била постъпила молба от служебен защитник, определен по реда на ЗПП, в която е заявена невъзможност за явяване, поради заболяване, но същият не е бил назначен от съда с оглед посоченото вече. В заседанието, проведено на 26.04. 2010 г., упълномощеният защитник е представил писмена молба от подсъдимия П., в която е отразено обстоятелството, че е постъпил в болнично заведение за лечение, както и изявлението му, че желае лично да участва във въззивното производство. Представени са и съответни медицински документи – направление за хоспитализация и история на заболяването, удостоверяваща постъпването на П. в У. [фирма] на 22.04.2010 г. Съдът е приел, че отсъствието на подсъдимия П. е по уважителни причини и съобразявайки заявеното искане за лично участие е отложил разглеждането на делото за 27.05.2010 г. С разпореждане от 26.04.2010 г., отразено върху съдебния протокол (виж л. 43 – гръб), съдът е пренасрочил съдебното заседание за 03.05.2010 г., при съображения, че член от съдебния състав е служебно ангажиран за вече посочената дата – 27.05.2010 г. В съдебното заседание, проведено на 03.05.2010 г., се е явил само защитникът на подсъдимия П., като е представил писмена молба от последния, съдържаща искане за лично участие, придружена и с направление за хоспитализация и история на заболяването, удостоверяваща постъпването на П. в У. [фирма] на 30.04.2010 г. Съдът не е уважил отправеното искане за отлагане на делото при съображения, че с оглед характера на производството присъствието на подсъдимия не е задължително. Прието е още, че съдебното заседание е пето поред като делото е отлагано многократно по причини – отсъствие на подсъдимия и неговата защита, което сочи на злоупотреба с права, а и медицинската документация не налагала извод, че заболяването на подсъдимия препятства явяването му съгласно Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. С оглед на това, съдът е дал ход на делото по същество, и е постановил съдебния си акт. При така описаното процесуално развитие на въззивното производство, осъденият П. твърди, че не е могъл да упражни ефективно правото си на защита, тъй като е бил лишен от възможността да участва във въззивното производство. Доводите са основателни. Правото на лична защита и участие в наказателната процедура са елементи от правото на “справедлив процес” – чл. 6, т. 3 от КЗПЧОС. Правото на обвиненото лице да вземе участие във всички стадии на наказателния процес е самостоятелно регламентирано в чл. 55 от НПК, а разпоредбата на чл. 15 от НПК задължава съда да осигури възможност на страните да упражнят своите процесуални права. Безспорно вярно е, че участието на подсъдимия във въззивното производство не е задължително, изводимо от чл. 329, ал.2 от НПК. Тоест, когато отсъствието му е по неуважителни причини, чрез неявяването си, след като е бил редовно призоваван, подсъдимият демонстрира отказа си да упражни правото на лично участие и защита в процеса. В тази връзка, съображенията на съда за “характера на производството” са несъвместими с посочените процесуални норми, гарантиращи реалното упражняване на предоставени процесуални права. Няма съмнение, че действия и/или бездействия, индициращи на недобросъвестно поведение на обвиненото лице, насочени към отлагане във времето провеждането на наказателното преследване срещу него, също е недопустимо, защото влиза и в конфликт с уреденото в чл. 22 от НПК, изискване за разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Преценката за наличието на недобросъвестно процесуално поведение, следва да се извършва във всеки конкретен случай. Констатацията на въззивния съд за многократното отлагане на делото по причини, свързани с поведението на подсъдимия и защитата му не е съвсем точна. Проведените съдебни заседания не са пет, както се сочи в мотивите на съда, защото пренасрочването на делото за по – ранна дата от определената в съдебното заседание е по причина, стояща извън подсъдимия и защитника му. Отделно от това, за първото съдебно заседание, както се каза, подсъдимият П. е бил нередовно призован, така че отлагането на делото е свързано именно с това. По същественото, разбира се, е, че съдът не е могъл да се позове на собственото си виждане за вида на заболяването, което според същия, независимо от хоспитализирането на подсъдимия, не е пречка за явяването му. Без изрично да е посочено в съдебното произнасяне, съдът очевидно се е насочил към разпоредбата на чл. 18, ал.2 от Наредба за медицинската експертиза на работоспособността, действаща към момента. В същата наистина има задължение за лицето да се яви пред съдебните власти, ако му е определен домашен амбулаторен или свободен режим (виж чл. 15 от наредбата), освен при отбелязване, че заболяването не позволява явяването му, а сега действащите правила (Наредба за медицинската експертиза) изискват и издаване на медицинско удостоверение в този смисъл. Както в предходната наредба, така и в действащата, всичко посочено не се отнася до случаите, при които лицето е настанено в болнично заведение за лечение – тоест, режим по чл. 15, ал.1, т. 1 от Наредбата. Иначе казано, при наличието на валидно удостоверено, чрез съответните медицински документи, заболяване и настаняване в болнично заведение, съчетано с направеното искане (писмено и чрез защитата) за лично участие на подсъдимия във въззивното производство, втората инстанция не е имала основание да приеме, че той е обективирал недобросъвестно процесуално поведение, респективно недвусмислен отказ да упражни правата си. Като е дал ход на делото, при наличието на уважителни причини за неявяване на подсъдимия, съдът е допуснал процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 1 от НПК, което е достатъчно за отмяна на съдебния акт и ново разглеждане на делото във въззивната инстанция. Останалите възражения, насочени към доказателствената и оценъчна дейност на въззивната инстанция, следва да получат аргументиран отговор при новото разглеждане на делото, тъй като те (възраженията) са неубедително отхвърлени от въззивния съд. Въпросът за справедливостта на наказанието, поставен също в искането за възобновяване, не може да получи отговор сега от ВКС, предвид посочения процесуален резултат - отмяната на решението. В предвид на горните съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила въззивно решение № 596 от 03.05. 2010 г., постановено по ВНОХД № 74/2010 г. от Софийски градски съд, с което е потвърдена осъдителната присъда от 13.07.2009 г. по НОХД № 3842/2008 г. на Софийски районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.