Р Е Ш Е Н И Е № 190 София, 17.09.2014 година Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Росица Иванова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №5410 по описа за 2013 год. Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на И. И. Г. от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение от 27.06.2012г. по в.гр.д.№969/2011г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 25.07.2011г. по гр.д.№953/2005г. на Плевенски районен съд за отхвърляне на предявения от И. И. Г. срещу И. З. М. иск с правно основание чл.45 ЗЗД. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна И. З. М. не взема становище по молбата. И. И. Г. е подал нова молба за предоставяне на правна помощ вх.№4547/15.05.2014г. по настоящото дело, която настоящият състав намира за неоснователна по съображенията, изложени в определение №301 от 11.12.2013г. по делото, с което е оставена без уважение подадената от него молба за правна помощ по делото. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, но е неоснователна. С решение, постановено на 27.06.2012г. по в.гр.д.№969/2011г. на Плевенски окръжен съд е потвърдено решение от 25.07.2011г. по гр.д.№953/2005г. на Плевенски районен съд за отхвърляне на предявения от И. И. Г. срещу И. З. М. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 1000лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на притежавани от него материали – 210кг. стъкломат и 155кг ровинг, откраднати от ответника. С въззивното решение е прието, че влязлата в сила оправдателна присъда против ответника /по нохд№1387/2008г. на ПлРС/ за същото престъпление за кражба на вещи на ищеца не може да бъде доказателство за осъществяване на фактическия състав на чл.45 ЗЗД, нито ищецът в производството по гражданското дело е ангажирал доказателства за установяване противоправно поведение на ответника като елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане. Поискал е по делото да се установи лъжесвидетелстване на свидетел, разпитан в наказателното производство, за което въззивният съд е приел, че е недопустимо да се установява по настоящото дело, а може да се установи само с влязла в сила присъда и евентуално с установителен иск по чл.124, ал.5 ГПК. Отделно от това е констатирал, че е било образувано досъдебно производство именно за лъжесвидетелстване против свидетеля П., което е прекратено поради липса на данни за престъпление. Въззивната инстанция не е допуснала исканите от И. Г. свидетели, поради това, че е отказал да посочи техните имена и обстоятелствата, които ще установяват; не е събрано заключение на тройна съдебно-счетоводна експертиза по оплакване за занижен размер на стойността на вещите, тъй като единичната експертиза е оценила вещите за 1028,23лв., при цена на иска 1000лв. В молбата за отмяна на влязлото в сила решение молителят сочи като основание лишаване от възможност да участва в делото поради наличие на основание за отлагане на делото в съдебно заседание на 24.04.2012г. /неправилно сочи 26.04.2012г./, за което е изпратил по пощата молба и медицински документ за заболяване. С молбата е поискал и да бъде заменен определения му адвокат по допусната правна помощ. В съдебното заседание, което е по молба на Г. за поправка на протокола, съдът е оставил без уважение молбата като изцяло неоснователна. Видно от съдебния протокол И. Г. е присъствал и участва в съдебното заседание. В молбата за отмяна на решението молителят сочи като основание лишаване от възможност да участва в делото поради наличие на основание за отлагане на делото в съдебно заседание на 29.05.2012г., за което е изпратил по пощата молба и медицински документ за здравословното състояние на неговата майка, постъпили след датата на заседанието. По делото непосредствено след образуването му пред въззивния съд, е било представено решение на ТЕЛК от 03.10.2011г. за здравословното състояние на майката – за 100% степен на увреждане с чужда помощ пожизнено. Молбата за отлагане на делото е мотивирана с нововъзникнали грижи с оглед възникнали проблеми от психофизиологически характер при майката след земетресението в [населено място]. В приложения към молбата медицински документ – медицинско направление от 28.05.2012г. от д-рДжамова, се сочи: нарушение на вестибуларния апарат. В молбата за отмяна и допълнителна молба се съдържат касационно оплаквания за неправилност на въззивното решение. Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото между тези основания е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в разглеждането на делото. В случая доводите са, че страната не е могла да се яви по делото поради заболяване на майката на страната и необходимостта за полагане на грижи за нея. Причината за неявяването трябва да бъде внезапна и непреодолима или преодоляването й да е свързано за страната с рискове, които е неоправдано да се иска тя да понесе. В разглеждания случай причината за неявяването на страната е заболяване на майката на страната и необходимостта за полагане на грижи за нея, на която е призната 100% степен на увреждане с чужда помощ пожизнено, още преди образуване на въззивното дело, което не сочи на внезапна причина за неявяване на страната в съдебните заседания. При тези данни неоснователно се твърди от молителя, че са нарушени правата му за участие по делото. Що се отнася до доводите, че са нарушени правата на страната за участие по делото в първата инстанция, такива оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение страната е релевирала във въззивната си жалба срещу постановеното първоинстанционно решение. След като производството по делото се е развило и пред въззивната инстанция, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото във въззивната инстанция, каквито твърдения са релевирани от молителя в молбата за отмяна, но са неоснователни. В молбата за отмяна се съдържат оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, които не са относими към никое от основанията за отмяна на влязло в сила решение, които са изрично посочени в закона. Предвид изложеното молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№4547/15.05.2014г. на И. И. Г. за предоставяне на правна помощ по гр.дело №5410/2013г. на Върховен касационен съд, ІІІг.о. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. И. Г. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение от 27.06.2012г. по в.гр.д.№969/2011г. на Плевенски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: