Ключови фрази
Касационни дела по Закона за адвокатурата * погасителна давност * основание за отмяна на съдебен акт


1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 282

гр. София, 16 юли 2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова
ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова
Мина Топузова
при участието на секретаря Марияна Петрова и
на прокурора Тома Комов,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 695 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на адвокат В. К. Е., чрез пълномощника му адвокат Д. Е. от АК – [населено място], срещу решение от 20 март 2015 година на Висшия дисциплинарен съд (ВДС) на адвокатурата, постановено по дисциплинарно дело № 5 / 2015 година, с което на В. К. Е., адвокат и член на Дисциплинарния съд при Пловдивската адвокатска колегия, е наложено наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия” за срок от 18 месеца, за нарушения по чл. 40, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), във вр. чл. 9 и чл. 19, ал. 1 от Етичния кодекс на адвоката (ЕКА) и е оправдан по дисциплинарното обвинение за нарушение по чл. 40, ал. 6 от ЗА.
В жалбата се твърди, че решението е постановено при нарушения на процесуалния и на материалния закони, при непълнота на доказателствата, при едностранчив и непълен анализ на събраните доказателства и в очевидно противоречие с тях.
Прави се искане за отмяна на решението и прекратяване на дисциплинарното производство поради изтекла абсолютна погасителна давност. Алтернативно се претендира отмяна на решението, без да се уточнява кое свое правомощие да упражни след това касационната инстанция.
В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят В. Е. не участва лично, редовно призован и при изрично отбелязване в призовката му, че не желае да присъства в заседанието. Представлява се от адвокат К. Е. от АК – [населено място], редовно преупълномощен от адвокат Д. Е.. Пълномощникът поддържа касационната жалба при направените в нея възражения и доводи, които намира, че ги подкрепят. Позовава се на изтекла абсолютна погасителна давност за дисциплинарно преследване за нарушенията, предмет на дисциплинарното обвинение.
За Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) се явява адвокат Е. Я., упълномощен от председателя му. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба и оставянето й без уважение. По делото са представени писмени бележки с подробни съображения в подкрепа на позицията на ВАдвС.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира претендираното от жалбоподателя прекратяване на дисциплинарното производство поради изтекла абсолютна погасителна давност също за неоснователно поради обстоятелството, че нарушението, предмет на производството, все още не е довършено и затова давността за дисциплинарно преследване на извършителя не е изтекла.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди възраженията и доводите на страните и данните по делото в пределите на своята компетентност, намери следното:
С посоченото по-горе решение, ВДС на адвокатурата е признал адвокат В. К. Е. за виновен по повдигнатото му дисциплинарно обвинение по чл. 40, ал. 2 от ЗА във вр. чл. 9 и чл. 19, ал. 1 от ЕКА за това, че като е съзнавал обстоятелството, че клиентът му С. С. С. е неграмотен, не може да чете и пише и че съставените във връзка с възложената му от него работа документи са на висок стил и съдържат правни термини, които са трудно разбираеми, не е разяснил техния смисъл и последици, като с тези действия не е опазил получените по негова сметка средства в размер на 80000 (осемдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени от С. неимуществени вреди от [фирма], поради което и на основание чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗА му е наложил дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия” за срок от 18 месеца.
Със същото решение ВДС е признал адвокат Е. за невиновен по повдигнатото му дисциплинарно обвинение по чл. 40, ал. 6 от ЗА и го е оправдал по това обвинение.
Осъдил го е да заплати направените по делото разноски.
Жалбата срещу решението е частично основателна.
Съдържащите се в нея алтернативни възражения – позоваване на изтекла абсолютна погасителна давност за дисциплинарно преследване и наказване и по съществото на направените от ВДС фактически и правни изводи, както и отправените съответни алтернативни искания, предпоставят произнасяне по предварителния въпрос за основателността на възражението за давност. Положителният отговор на този въпрос би направил безпредметно и невъзможно обсъждането на възраженията по съществото на делото, доколкото няма как да бъде преценявано по същество осъществяването на дисциплинарно нарушение, чието санкциониране е изключено поради изтичане на предвидената в закона давност и при изрично позоваване на нея.
Твърдението си за настъпила погасителна давност по отношение на инкриминираното нарушение, жалбоподателят основава на конкретните, извършени от него и установени по делото действия в качеството му на упълномощен от С. С. адвокат. Те са реализирани във връзка с получаване от С. на обезщетение от Д. за претърпени неимуществени вреди като резултат от ПТП, в което е загинала неговата дъщеря. Жалбоподателят твърди, че осъществяването на тези действия е приключило на 09. 09. 2013 година, откогато до наказването му е изтекъл срок, надвишаващ с повече от една втора срока, предвиден в чл. 134, ал. 1 от ЗА.
Възражението за давност е направено от защитата на жалбоподателя и пред ВДС, в заседанието му на 20. 03. 2015 година (с. 8 от протокола). За да го отхвърли като неоснователно, ВДС е приел, че извършеното нарушение все още не е прекратено, тъй като получените от жалбоподателя суми не са възстановени на клиента и затова давността за санкциониране на нарушението не е изтекла.
Поради това, от особено значение по делото е моментът на извършване на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ЗА, дисциплинарното преследване се погасява по давност, когато наказанието не е наложено в продължение на една година от извършване на нарушението.
Изводи в тази насока следва да се правят от фактическия състав на нарушението, предмет на дисциплинарното обвинение, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Той включва действия, с които са нарушени задълженията на адвоката да се ръководи от върховенството на закона и да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин (чл. 40, ал. 2 от ЗА), във всичките си действия да се ръководи от интересите на своя клиент, като спазва закона и правилата за професионално поведение и поставя интересите на клиента над своите и тези на своите близки и колеги (чл. 9 от ЕКА) и да направи необходимото за опазването и точното отчитане на предоставени средства на клиента, при спазване на определени правила (чл. 19, ал. 1 от ЕКА).
В конкретния случай, жалбоподателят, в качеството си на адвокат на С. С., е извършил определени правни действия през периода от 25. 07. 2013 година до 09. 09. същата година. В деня на упълномощаването му от клиента – 25. 07. 2013 година, освен пълномощното да го представлява в производство за обезвреда на причинени му щети, жалбоподателят е изготвил и предоставил за подпис на клиента си и пълномощно от името на същия по отношение на свид. П., както и договор за цесия, с който С. прехвърля възмездно (срещу 4500 лева) на свид. П. вземането си към Д. – Общо застраховане. Удостоверяването от страна на С. е извършено чрез поставяне на пръстов отпечатък, а документите са вписани в общия регистър на нотариус Т.. Със споразумение от 14. 08. 2013 година между Д. и жалбоподателя, обезщетението е договорено в размер на 80000 лева. С определение от 22. 08. 2013 година на Пловдивския окръжен съд, по гр. д. № 2397/2013 година, постановено по повод подадена от жалбоподателя молба от 21. 08. 2013 година в качеството му на пълномощник на С. С., производството по делото е прекратено поради направен отказ от иска с оглед постигнатото извънсъдебно уреждане на спора. На 20. 08. 2013 година е извършен паричен превод на сумата по договореното обезщетение, по сметка на жалбоподателя, посочена в споразумението. На 02. 09. и на 09. 09. 2013 година е удостоверено пред помощник-нотариус Б. предаване на 49 675 лева от жалбоподателя на свид. П. и извършен превод от жалбоподателя на лицето Д. Г. на сумата 30 325 лева, т. е. останалата част от полученото от Д. обезщетение. Тези действия са извършени в рамките на даденото от С. още на 25. 07. 2013 година пълномощно на свид. П. да се разпорежда със сумата по обезщетението. По този начин е приключен казусът за претендираното от С., договорено от негово име и получено за негова сметка обезщетение от [фирма] в размер на 80000 лева. Жалбоподателят предал на С., на два пъти, през лятото на 2013 година, общо сумата от около 2000 лева (според показанията на последния и на свид. П.).
Тези факти са несъмнено установени и правилно оценени от ВДС. При тези данни, няма как да бъдат възприети съображенията на Съда за недовършеност на нарушението поради липса на отчет от страна на жалбоподателя за получените от него суми за сметка на клиента му. И това е така, защото действията, с които той е лишил клиента си от възможността да получи пряко и в пълния му размер договореното за негова сметка обезщетение, са извършени още през м. юли 2013 година, чрез изготвените и подписани две пълномощни и договор за цесия, описани по-горе, а през м. септември 2013 година деянието е финализирано чрез извършените от жалбоподателя разпоредителни действия с полученото от Д. обезщетение.
При това положение, няма как да се очаква жалбоподателят да извърши легални действия за отчитане на получените за сметка на С. суми като обезщетение и/или за тяхното възстановяване в рамките на възложената му работа. В тази връзка, не би могло да се приеме, че нарушението не е довършено (и към момента), защото данните не сочат на това. А и наличието на такъв извод би възпрепятствало неговото санкциониране.
Така направените констатации във връзка с извършване на дисциплинарното нарушение дават основание за извода, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание за него, е изтекла т. нар. „абсолютна” давност за дисциплинарно преследване. И това е така, защото:
Институтът на давността е регламентиран в чл. 134, ал. 1 от ЗА, както бе посочено по-горе в решението. В закона са уредени и хипотезите на спиране и прекъсване на давността, за които той препраща към съответните разпоредби на Наказателния кодекс (чл. 134, ал. 2). В НК тези хипотези са посочени в чл. 81 от същия кодекс. Според разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. В случая, това е станало с решението на ВАдвС от 14. 11. 2014 година, с което е образувано дисциплинарно производство срещу В. Е. по жалбата на С. С. и е внесено във ВДС дисциплинарното обвинение, предмет на настоящето производство.
Макар в диспозитива на решението на ВДС да не е посочена точна дата или период на извършване на деянието, в обстоятелствената му част подробно са изложени, вкл. по дати, фактите, които са част от състава на нарушението. Те са несъмнено установени и от писмените доказателства по делото и по-горе бяха изложени подробните съображения на настоящата инстанция в тази насока.
Така че, дори към момента на образуване на дисциплинарното производство и внасяне на дисциплинарното обвинение във ВДС, едногодишният срок по чл. 134, ал. 1 от ЗА вече е бил изтекъл. До налагане на наказанието с решението от 20. 03. 2015 година, към 09. 03. 2015 година е изтекъл и срок, надхвърлящ с една втора този едногодишен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, това изключва дисциплинарното преследване, независимо от спирането или прекъсването на давността.
При тези данни по делото и изричното позоваване от жалбоподателя на изтекла погасителна давност, ВДС е бил длъжен да прекрати производството по делото. Настоящият състав също е сезиран с такова възражение. Съдът поначало следи служебно за давността и при наличие на съответните предпоставки има правомощието да прекрати производството по делото. В този случай съдът не следва да обсъжда по същество възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при провеждане на дисциплинарната процедура и за неправилно приложение на материалния закон.
По изложените съображения, атакуваното решение на ВДС следва да бъде отменено и дисциплинарното производство прекратено, поради изтекла погасителна давност за дисциплинарно преследване за инкриминираното нарушение. Направените по делото разноски следва да останат в тежест на жалбоподателя, който е признат за виновен по дисциплинарното обвинение, но не носи дисциплинарна отговорност поради изтекла погасителна давност за нарушението.
Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК във вр. чл. 134, ал. 1 от ЗА, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение на Висшия дисциплинарен съд на адвокатурата от 20 март 2015 година, постановено по дисциплинарно дело № 5 / 2015 година.
ПРЕКРАТЯВА воденото срещу адвокат В. К. Е. дисциплинарно производство, поради изтекла погасителна давност.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.