Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е   №984 гр.София14.12.2009г.   в   името      на     народа     Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети декември  през две хиляди и девета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА ЧЛЕНОВЕ:           СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева  гр.дело №  4681/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК от 2007 г. Образувано е по молба на Л. Г. П. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 705/12.06.2008 г. ІІ ГО ВКС по гр.д. № 2187/2005 г., с което е оставено в сила въззивно решение от 14.07.2005 г. по гр. д. № 840/2005 г. на Варненския окръжен съд. Молителят твърди, че това решение противоречи на друго влязло в сила решение от 11.03.2003 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1770/2002 г. Ответникът по молбата „К” А. , гр. С. не е депозирал писмено възражение. Не е взел становище и по-късно в хода на производството. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска с оглед изложените отменителни основания, които попадат в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК Молбата е процесуално допустима като подадена на 08.10.2008 г. в срока по чл. 305, т. 4 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна. С решение от 11.03.2003 г. по гр.д. № 1770/2002 г. по реда на чл. 218з, ал. 1 ГПК /отм./ състав на Варненския окръжен съд е отменил заповед № 33/08.07.1999 г. на „К” А. , гр. С., с която е уволнен Л. Г. П. от длъжността „С”, каквато не е заемал. Исковете му по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ са отхвърлени, като съдът е приел, че трудовото правоотношение между страните е по безсрочен договор за длъжността „изпълнителен директор”, а то не е прекратявано. Разгледана е евентуалната претенция по чл. 213, ал. 2 КТ и работодателят е осъден да заплати обезщетение в размер на 1500 лв. за недопускане до работа на Л. П. за периода 08.07. – 03.09.1999 г. По второто дело, първоначално образувано под № 1878/2003 г. във Варненския окръжен съд, Л. П. е предявил против К. България” А. множество претенции. Между тях и иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото му с горното дело обезщетение по чл. 213, ал. 2 КТ за времето 11.09.1999 г. до 22.12.2003 г. Потърсил е и мораторна лихва за времето от 22.12.2003 г. до окончателното изплащане на главницата. Предявил е и иск по чл. 213, ал. 2 КТ – обезщетение за недопускане до работа в периода 11.09.1999 г. – 22.12.2003 г. Делото е изпратено по подсъдност на Варненския районен съд, който с решение от 14.04.2005 г. по гр.д. № 146/2004 г. е прекратил производството по исковете с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ за времето СЛЕД датата на завеждане на исковата молба – 22.12.2003 г., както и за лихва за забава върху търсената главница.важен е иска по чл. 86 ЗЗД върху присъденото по гр.д. № 1770/2002 г. обезщетение. Искът по чл. 213, ал. 2 КТ за периода 11.09.1999 г. – 22.12.2003 г. е отхвърлен, като недоказан. С решение № 694/14.07.2005 г. по гр.д. № 840/2005 г. въззивният Варненски окръжен съд е оставил в сила първостепенния съдебен акт по чл. 213, ал. 2 КТ за периода 11.09.1999 г. – 22.12.2003 г. Състав на второ гражданско отделение на ВКС по гр.д. № 2187/2005 г. е обезсилил частично въззивния съдебен акт поради частичен отказ от искове. Оставил е в сила същото решение в частта по чл. 213,ал. 2 КТ за сумата 25 864,81 лв. за периода 11.09.1999 – 22.12.2003 г. При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна на това влязло в сила решение е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК отмяна се допуска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди това друго влязло в сила решение, което му противоречи. Нужно е противоречие на съдебни решения при пълно субективно и обективно тъждество на правния спор по делата, по които са постановени съдебните актове, в какъвто смисъл е и съдебната практика, обобщена в Постановление № 2/29.09.1977 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, което в обсъжданата хипотеза е запазило действието си и при действието на ГПК от 2007 г. Видно от данните по делото, в случая посочената идентичност не е налице. Страните по делото са едни и същи, но периода на търсеното обезщетение е различен. По приключилото по-рано дело е бил 08.07. – 03.09.1999 г., а по решението, чиято отмяна се иска е последващ: 11.09.1999 – 22.12.2003 г. Следователно, разгледани са различни от обективна страна искове. Дори и да бяха предявени с една и съща искова молба, допустимо е и може да се постанови различно решение за отделните периоди от време в зависимост от установеното субективно материално право, конкретните факти и обстоятелства имащи значение към релевантния период, осъщественото от страните доказване, както и предприетата защита и използвани защитни средства от ответника. Невярно е твърдението в молбата, че по двете дела съдилищата са се произнесли по иск за обезщетение за недопускане до работа за един и същи период от време. Сам молителят, по второто, по-късно заведено дело, се е позовавал на формираната сила на присъдено нещо по влязлото в сила решение за периода 08.07. – 03.09.1999 г., като дори е претендирал и обезщетение за забава върху вече присъдената му главница. Поради изложеното, не са налице две противоречиви съдебни решения по един и същи спор и молбата за отмяна е неоснователна. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение     Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК на Л. Г. П. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 705/12.06.2008 г. ІІ ГО ВКС по гр.д. № 2187/2005 г., с което е оставено в сила въззивно решение от 14.07.2005 г. по гр. д. № 840/2005 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено това на Варненския районен съд гр.д. № 146/2004 г. в частта по иска с правно основание чал. 213, ал. 2 КТ за времето 11.09.1999 г. – 22.12.2003 г.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: