РЕШЕНИЕ   № 331   София, 19.05.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и десета година в състав:                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                       МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело № 257/2009 година.   Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от адв. А процесуален представител на ответника по исковата молба О. Б., област Видин, против въззивно решение №232/24.11.2008 г. по гр.д. № 411/2008 г. по описа на Видинския окръжен съд. С определение №296/27.3.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, по материалноправния въпрос за наличието на основание за прекратяване на трудовото правоотношение, и по процесуалноправен въпрос – за обсъждане от съда на всички доказателства, представени по делото, както и доводите и възраженията на страните. Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното: По материалноправния въпрос за наличието на основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Трудово правоотношение може да бъде прекратено само на основанията предвидени в закона. Това означава, че както работникът и служителят, така и работодателят могат да прекратят трудовия договор, основавайки се на изрично предвидени законови основания. Липсата на основание при прекратяване на трудовия договор сочи на неговата незаконност. По процесуалноправния въпрос за обсъждане от съда на всички доказателства, представени по делото, както и доводите и възраженията на страните. Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІV г.о., намира, че отговорът на този въпрос се съдържа в решение №124/28.4.2010 г. по гр.д. №3972/2008 г. по описа на ВКС, ІV г.о.,/бивше І г.о./, постановено по чл.290 ГПК. В цитираното решение е прието, че съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им. Изводите са обосновани с разпоредбите на чл.121, ал.2 от Конституцията на Република България и чл.чл.4, 108, 109, 127, 188 и 189 ГПК/отм./, с оглед приложимия при разглеждане на делото от въззивната инстанция процесуален закон. По изложените в касационната жалба оплаквания. В обжалваното решение на Видинския окръжен се приема, че атакуваната по съдебен ред заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по спора е незаконосъобразно, тъй като дейността на читалищата не е закрита, а закриването на последните не е от правомощията нито на общинския съвет, нито на кмета на общината. Въззивната инстанция е обосновала извода си с разпоредбите на чл.чл.9, 16 и 17 от Закона за народните читалища, съгласно които читалищата са самостоятелни и самоуправляващи се юридически лица, които са независими както от кмета на общината, така и от общинските съвети, като последните нямат компетентност, нито да назначават, нито уволняват работници и служители от читалищата. В касационната жалба на О. Б. се поддържа, че в обжалваното решение незаконосъобразно съдът е стигнал до извод за незаконосъобразност на уволнението, тъй като не са обсъдени всички ангажирани по спора доказателства, доводи и възражения. Твърди се, че не е отчетено основанието за прекратяване на процесното трудово правоотношение, за което служителят е знаел още при връчване на предизвестието. Твърди се също така, че ответникът по касация е служител на общината и длъжността му е съкратена. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Ответникът по касационната жалба – В. С. Р., посредством процесуалния си представител – адв. С, е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК и писмена защита. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация представен по реда на чл.287 ГПК, писмената му защита и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Видинският окръжен съд е правилно. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че процесното уволнение е незаконосъобразно. Изводите на съда изцяло съответстват с ангажираните по спора доказателства и са съобразени с материалния закон. Правилно в изводите си въззивната инстанция е приела, че законността на уволнението не е доказана, тъй като дейността на читалищата не е закрита, а закриването на последните не е от правомощията вино на общинския съвет, нито на кмета на общината. Обосновани са изводите на съда и с оглед разпоредбите на чл.чл.9, 16 и 17 от Закона за народните читалища, съгласно които читалищата са самостоятелни и самоуправляващи се юридически лица, независими както от кмета на общината, така и от общинските съвети, с оглед трудовоправния статут на работниците и служителите в читалищата. Тъй като по делото са налице данни, че ответника по касация е служител на общината, видно от представеното по делото лично трудово досие, касационният жалбоподател е следвало да извърши прекратяването на трудовия договор на друго, предвидено в Кодекса на труда основание, което обаче не е сторено с процесната заповед. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо, от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 232/24.11.2008 г., по гр.д. 411/2008 г. по описа на Видинския окръжен съд. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: