Р Е Ш Е Н И Е №82 гр. София, 11.10.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 924 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.307, ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на Х. И. Г. за отмяна на влязлото в сила Решение № 299/07.01.2015 г. по в. гр. д. № 5168/14 г. на Софийския градски съд. С това въззивно решение е потвърдено решение № І-25-243 от 13.02.2014 г. постановено по гр. д. № 26750/2011г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от молителя, против К. И. И. иск с правна квалификация чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че молителят, притежава по силата на завещание на С. Х. Т., около 50 кв.м., находящи се в северния край на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 1266, от кв.30 по плана на [населено място], местност „К. вада”, с площ от 1000 кв.м., при граници на частта: от север - ПИ с пл. № 1203, от изток – ПИ с пл. № 448 и ПИ с пл. № 441, от запад – ПИ с пл. № 1266 и от юг. ПИ с пл. № 1266, и за осъждане на ответника да му предаде владението върху описаните около 50 кв.м. Като основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се твърди наличието на новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото упражняваната фактическата власт върху процесната реална част от недвижимия имот, обективирани в 4 броя нотариално заверени декларации на трети за спора лица. Ответникът по молбата за отмяна - К. И. И. моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение, тъй като не са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, след като прецени представените от молителите писмени доказателства и взе предвид данните по делото, намира молбата за отмяна за НЕОСНОВАТЕЛНА. С влязлото в сила решение на Софийския градски съд, чиято отмяна се иска в настоящото производство, е отхвърлен предявения от молителя осъдителен иск за собственост с правна квалификация чл. 108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищеца, на основание наследяване по завещание, на спорния недвижим имот, и осъждане на ответника да му предаде владението на същия. Решаващите мотиви на въззивния съд, с оглед на които е постановен този резултат на спора, са свързани с извода, че ответникът е придобил процесните 50 кв.м. по давност в периода след 1975 г., като на основание чл. 82 ЗС е било присъединено владението на неговия праводател. Фактическата констатация за наличие на осъществявано владение като основание за придобиване на имота по давност се основава на събраните по делото гласни доказателства, подробно обсъдени мотивите на въззивното решение. Като „нови доказателства” молителят представя в настоящото производство нотариално заверени декларации от лицата С. Н. Т., С. М. Т., И. К. С. и Г. В. Б., обективиращи възприятията на деклараторите относно упражняваната фактическа власт върху процесния имот. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на така постановеното съдебно решение. По смисъла на посочената разпоредба основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Представените декларации от трети лица относно релевантни за спора факти не представляват годно доказателствено средство в гражданския процес, тъй като не се ползват с материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК досежно съдържанието им, и като такива не представляват „нови писмени доказателства” по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а и изобщо нямат доказателствено значение в процеса, доколкото представляват по съществото си свидетелски показания, дадени в ненадлежна форма. Данните от значение за делото, с които разполагат свидетелите, биха могли да се счетат за „нови обстоятелства” по смисъла на процесуалния закон, но само в случай, че до приключване на съдебното дирене пред инстанцията по същество страната обективно не е могла да ангажира събирането на тези гласни доказателства въпреки положената от нея грижа за добро водене на делото /ТР № 138/ 01.12.1967 г., гр. дело № 106/67 г., ОСГК/. Доказателства в този смисъл обаче липсват, а и такива твърдения поначало не се навеждат от молителя. Предвид гореизложеното, молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят следва да заплати на ответника направените от последния разноски в производството, а именно сумата 800 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правна квалификация чл.303, ал.1, т.1 ГПК на Х. И. Г. за отмяна на влязлото в сила Решение № 299/ 07.01.2015 г. по в. гр. д. № 5168/14 г. на Софийския градски съд. ОСЪЖДА Х. И. Г. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на К. И. И. сумата 800 лв. разноски в производството. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.