Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е              № 54                             С о ф и я, 05 февруари 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на  30  я н у а р и  2009 година в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БОЙКА ПОПОВА                                           ЧЛЕНОВЕ:   ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                    РУЖЕНА КЕРАНОВА       при секретар  Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от председателя - съдия Бойка Попова наказателно  дело № 779 / 2008 година     На основание чл. 420, ал.2 НПК е подадено искане от служебен защитник на осъдения Г. И. К. от гр. С.. Предмет на искането е решение от 30.06.2008 г, постановено от Софийския градски съд по в н о х д № 706/2008 г, чиято отмяна и възобновяване на делото се предлага с позоваване на всички основания по чл. 348 НПК. Осъденият и служебният му защитник участват в заседанието, проведено пред В К С и поддържат оплакванията, развити в искането. В производството пред В К С участва и М. Б. А. – баща и законен представител на малолетната пострадала М. М. А., която в приключилото наказателно дело е била установена като граждански ищец и частен обвинител. Становището му е за неоснователност на подаденото искане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че искането на осъдения е неоснователно и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд извърши проверка по направените оплаквания и за да се произнесе взе предвид следното : Подаденото искане е процесуално допустимо – подадено е в законоустановения срок от легитимирано лице и има за предмет влязъл в сила съдебен акт, който подлежи на извънинстанционната проверка по глава 33 НПК. Посоченото дава отговор на претенцията искането да се счита за „касационна жалба „ / л. І абзац ІІ от същото/. Изложеното там становище, че въззивното решение подлежи на редовен касационен контрол, е погрешно, защото не държи сметка за разпоредбите на чл. 346, т.2 изр.1 НПК. Разгледано по същество, подаденото искане е неоснователно по следните съображения : С въззивното решение е извършена проверка на първоинстанционна присъда от 05.02.2008 г, издадена от Софийския районен съд по н о х д № 11443/2006 г. Присъдата ангажира отговорността на подсъдимия Г. И. К. от гр. С. за извършено на 12.03.2001 г в с.г. престъпление по чл. 131, ал.1 т.4 изр.2 НК – причиняване на средна телесна повреда на 5-годишната М. А. , изразяваща се в счупване на долна челюст, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, за което му е наложено наказание от 2/две/ години и 6 / шест/ месеца лишаване от свобода – ефективно. Малолетната пострадала е конституирана по делото като граждански ищец и частен обвинител чрез законния си представител – неин баща М. Присъдено й е обезщетение за неимуществени вреди от престъплението в размер на 10 000 лева, със законните последици от това. Издадената присъда е проверена само по жалба на подсъдимия и с решението, предмет на искането, Софийският градски съд е извършил корекция в санкционната й част, като е приложил условното осъждане. В останалата й част присъдата е потвърдена. Залегналите в присъдата и решението фактически положения се оспорват от осъдения и по реда на възобновяването,като възраженията му са насочени срещу процесуалната дейност на съдилищата по разбора и оценката на доказателствата по делото. Втората инстанция се упреква от него и за неизпълнение на задълженията й по чл. 339, ал.2 НПК. Оплакванията за допуснати нарушения на процесуални и логически правила при формиране на фактите от предмета на доказване са неоснователни : Данните, които съдържат доказателствените източници по делото, закономерно са довели съдилищата до еднозначни изводи, че на 12.03.2001 г с юмручен удар в лицето, подсъдимият счупил на две места долната челюст на 5-годишната си доведена „ дъщеря” М. , която „ вдигала шум рано сутринта”. Авторството на увреждането, механизмът на причиняването му и медико-биологичната му характеристика са установени по несъмнен начин от доказателствата, събрани и проверени по предвидения процесуален ред. За да отхвърлят защитната теза за предходни / преди инкриминираната дата/ травми по челюстта на пострадалото дете, съдилищата са се позовали на заключенията на основната и допълнителната /тройна/ съдебно-медицинска експертиза по делото. Възраженията срещу експертните констатации, които се излагат в подаденото искане, В К С оставя без коментар, доколкото личните съждения на виновния за компетентността и професионализма на вещите лица от медицинските експертизи, не са меродавни за проверката. При обсъждане на гласните източници инстанциите по същество са изложили убедителни съображения за основанията си да отхвърлят обясненията на подсъдимия и „подкрепящите” ги показания на св. К майка на пострадалото дете и да се доверят на изложения в съответната процесуална форма разказ на малолетната жертва. Затова извършената съдебна оценка за относимост, достоверност и правдивост на посочените устни източници, не може да бъде ревизирана по реда на възобновяването. С оглед на посоченото, неоснователно се явява и оплакването, че въззивната проверка е извършена формално и подсъдимият не е получил отговор от контролната инстанция на възраженията си, изложени във въззивната жалба. Внимателният прочит на мотивите към въззивното решение, установява противното, което е основание за констатация, че въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 339, ал.2 НПК. Правната оценка на доказателствените факти е законосъобразна. Възприетата квалификация по чл. 131, ал.1 т.4 изр.2 НК е правилна. С подаденото искане се претендира алтернативно за смекчаване на наказателната и гражданската отговорност на виновния, основания за което не се намериха при извършената проверка от В К С. Размерът на наложеното наказание е съответен на признатите от съда смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, респект., на оценката за степента на обществена опасност на деянието и дееца. Приложеното условно осъждане, макар и с максималния изпитателен срок по чл. 66 НК, според В К С, е жест на снизхождение към виновния с оглед извършеното от него. Размерът на присъденото обезщетение в полза на малолетната пострадала за нематериални вреди от престъплението, не подлежи на намаляване. Обстоятелствата, относими към нормата на чл. 52 ЗЗД са коментирани от съдилищата и към съображенията им няма какво да бъде добавено. Ето защо подаденото искане следва да се остави без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал.1 НПК, Върховният касационен съд – І н.о.     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. И. К. от гр. С. за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила решение от 30.06.2008 г, постановено от СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД по в н о х д № 706/2008 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :