5 Решение по т.д. №584/10 на ВКС, ТК,ІІ т.о. Р Е Ш Е Н И Е №.169 гр. София,12.10.2010 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и девети септември , две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Върбанова ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря И. В., като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №584/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на пълномощниците на „Т. Р. със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив ул.”Кукленско шосе”№ 13 за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решението на Пловдивския апелативен съд постановено на 06.03.2008 г. по гр. д. № 450/2007 г., с което е оставено в сила решение № 74 от 06.03.2007 г. по гр. д. № 381/2005 г. на Пловдивския окръжен съд. С това решение дружеството-молител в настоящото производство е било осъдено да отстъпи собствеността и предаде владението на „ Булком И.” АД/л./ – гр.Пловдив по иск с правно основание чл. 108 ЗС върху терен с площ от 14300 кв.м. , част от УПИ І-196 , кв.4 по плана на ЮИПЗ, гр.Пловдив,ведно с всички сгради и подобрения в имота, както и да заплати на „Пишещи машини”АД-в ликвидация сумата от 3 573,05 лева на основание чл.59 от ЗЗД. Въззивното решение не е допуснато до касация и е влязло в сила на 19.03.2009 г., съгласно определение № 172 от същата дата постановено по т. д. № 35/2009 г. на ВКС - Търговска колегия, І т. о. В молбата за отмяна се навеждат доводи за наличие на отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК -представени нови доказателства: писмо №3575/25.11.1972 от Завод за пишещи машини до ГНС-Пловдив, сектор”Недвижими имоти”, Разрешение за строеж №7 /17.01.1985 изд. от ОбНС-Пловдив, писмо изх.№ 530562 от 20.12.1985 г. до директора на ПСП „Т.” –гр. Пловдив, удостоверение изх.№680017130 от 25.04.2007 г. изд.от Община Пловдив, и второ такова под същия номер и от същатадата и издател, писмо на „Т.” до председателя на ИК на ОбНС –Пловдив изх.№1485/68/1985 г., писмо от Ген.директор на СК „Организационна техника”-Пловдив до Председателя на ОбНС изх.№1492/06.10.1987 , баланс на дружеството-молител „Т. Р. към 31.12.1991 г. със сборни ведомости. Излагат се съображения, че новите доказателства разкриват и нови обстоятелства, които не са и били известни към момента на гледане на делото и които са от съществено значение за крайния изход на спора. Иска се отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответникът по молбата за отмяна „Б. И. -гр.Пловдив чрез процесуалните си представители поддържа становище, че молбата за отмяна е недопустима като просрочена, а по същество същата е неоснователна, тъй като не е налице соченото основание за отмяна. Дружеството „Пишещи машини”АД/в ликвидация/-ищец по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД срещу „Т. Р. е заличен като правен субект от търговския регистър след влизане в сила на съдебното решение, чиято отмяна се иска и в следствие на приключило производство по ликвидация , съгласно удостоверение от Агенцията по вписванията и разпечатка представени с молба от 01.06.2010 г. в регистратурата на ОС-Пловдив, поради което и не може да бъде страна в настоящото производство, поради липса на правосубектност. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е от надлежна страна срещу влязло в сила на 19.03.2009 г. решение на Пловдивския апелативен съд постановено на 06.03.2008 г. по гр. д. № 450/2007 г., в срока по чл. 305, т. 1 ГПК. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Видно от данните по делото, с въззивното решение, чиято отмяна се иска е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която е уважен като основателен и доказан предявеният ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, на „ Булком И.” АД/л./ – гр.Пловдив срещу „Т. Ресурс” ЕООД с предмет: терен с площ от 14300 кв.м. , част от УПИ І-196 , кв.4 по плана на ЮИПЗ, гр.Пловдив,ведно с всички сгради и подобрения в имота, както и е осъден същият ответник да заплати на „Пишещи машини”АД-в ликвидация сумата от 3 573,05 лева на основание чл.59 от ЗЗД. Въз основа на извършен цялостен анализ на събрания по делото фактически и доказателствен материал, съдът е приел, че процесния недвижим имот/ терен и сгради/ е придобит на основание изпълнен фактически състав на правната норма на чл.17а от ЗППДОП/ отм./ по отношение на „Пишещи машини”ЕАД. Впоследствие имотът като част от търговското предприятие на „Пишещи машини”ЕАД е апортиран в новообразуваното дружество „Пловдив пишещи машини”АД с ново наименование „Б. И. и фактическата власт върху терена и сградите се е упражнявала без основание от страна на дружеството-молител „Т. Р.. В случая молителят иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК позовавайки се на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, установяващи, че правото на собственост върху процесния терен с площ от 14300 кв.м. , част от УПИ І-196 , кв.4 по плана на ЮИПЗ, гр.Пловдив,ведно с всички сгради построени в него не принадлежи на „Б. И. л./ -ответник по молбата за отмяна-ищец по иска по чл.108 ЗС. Като такива нови доказателства са представени и приети от съда писмо №3575/25.11.1972 от Завод за пишещи машини до ГНС-Пловдив, сектор”Недвижими имоти”, Разрешение за строеж №7 /17.01.1985 изд. от ОбНС-Пловдив, писмо изх.№ 530562 от 20.12.1985 г. от ДСО „Т. до директора на ПСП „Т.” –гр. Пловдив, удостоверение изх.№680017130 от 25.04.2007 г. изд.от Община Пловдив, и второ такова под същия номер и от същата дата и издател, писмо на „Т.” до председателя на ИК на ОбНС –Пловдив изх.№1485/68/1985 г., писмо от Ген.директор на СК „Организационна техника”-Пловдив до Председателя на ОбНС изх.№1492/06.10.1987 , баланс на дружеството-молител „Т. Р. към 31.12.1991 г. със сборни ведомости. Така представените писмени доказателства не обуславят наличие на твърдяното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяната е недопустима. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи не небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Представените от молителя в настоящото производство и описани по-горе писмени доказателства не отговарят на така изискуемите се от закона характеристики по следните съображения: Писмо изх.№ 530562 от 20.12.1985 г. от ДСО „Т.” до до директора на ПСП „Т.” –гр. Пловдив и писмо на „Т.” до председателя на ИК на ОбНС –Пловдив изх.№1485/68/1985 г. са представени пред съда при разглеждане на делото в исковото производство пред първата инстанция и съставляват страници , съответно 218 и 216 от преписката по приложеното гр.д. №39/99 на Пловдивски окръжен съд, от което следва, че не се касае за новоткрити доказателства, а за такива известни и взети в предвид от решаващия съд при произнасяне на решението, чиято отмяна се иска. Останалите доказателства, макар и да не фигурират като част от събрания доказателствен материал в рамките на висящия процес завършил с решението, чиято отмяна се иска, не отговарят на изискването непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Това е така, доколкото видно от представеното от пълномощника на самия молител пред настоящия състав на ВКС в откритото съдебно заседание удостоверение №10ф5510/02.09.2010 г. на Община Пловдив се установява, че Разрешение за строеж №7 /17.01.1985 изд. от ОбНС-Пловдив и писмо от Ген.директор на СК „Организационна техника”-Пловдив до Председателя на ОбНС изх.№1492/06.10.1987 се съхраняват в архива на Община Пловдив и следователно при проявена процесуална активност по време висящността на спора, страната е могла да се снабди с копия и да ги представи пред решаващия съд. Същото важи и за писмо № 3575/25.11.1972 г., оригиналът на което се съхранява в архива на Обл.администрация според отбелязването и печата върху него. Или вслучая се касае за виновно процесуално бездействие на страната-молител да ангажира съответните доказателства във висящия процес, което е пречка това да става основание за отмяната на влязлото в сила решение . Относно удостоверение изх.№680017130 от 25.04.2007 г. изд.от Община Пловдив, и второ такова под същия номер и от същата дата и издател и баланса на дружеството-молител „Т. Р. към 31.12.1991 г. със сборни ведомости, настоящият съд намира, че става въпрос за документи, които са били в държане на молителя още по време висящността на исковото производство, доколкото, видно от самото им съдържание, двете удостоверения са издадени на „Т. Р. още през 2007 г. по негова молба , а балансът е счетоводен документ съставен от самото дружество-молител много преди предявяването на иска и следователно отново става въпрос за виновен процесуален пропуск да бъдат представени като доказателства в рамките на висящия процес, което от своя страна изключва възможността да бъдат ценени като новооткрити доказателства –основание за отмяна по чл.303 т.1 от ГПК. Независимо от това следва да се отбележе и че не се установява така представените доказателства да са от съществено значение за изхода на спора и по никакъв начин не биха могли да променят направения от съда краен извод. От съдържанието им най-малкото не става ясно, дали се отнасят за сградите в процесния терен, нито пък изобщо,че се отнасят до факти, изключващи правните констатации относно активната легитимация на ищеца по иска за собственост, в каквато насока са твърденията в молбата за отмяна по чл.303 от ГПК. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не е налице соченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на атакуваното решение, поради което молбата не следва да бъде уважена. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на пълномощниците на „Т. Р. със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив ул.”Кукленско шосе”№ 13 за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решението на Пловдивския апелативен съд постановено на 06.03.2008 г. по гр. д. № 450/2007 г., с което е оставено в сила решение № 74 от 06.03.2007 г. по гр. д. № 381/2005 г. на Пловдивския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.