4 Р Е Ш Е Н И Е №551 гр. София, 10 декември 2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на девети ноември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : К. ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ : К. МАРКОВА П. ПАНОВА при участието на секретаря И. ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора Я. ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията К. МАРКОВА н. д. № 522/ 2010 година Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения И. М. Я., от гр. О., депозирано чрез защитника му- адв. Н. П., срещу влязлата в сила присъда от 24. 06. 2009г., на Софийски районен съд, наказателно отделение, 109 състав, постановена по НОХД № 2007/ 2009г., потвърдена с решение № 201 от 5. 02. 2010г., на Софийски градски съд, наказателна колегия, 14 въззивен състав, по ВНОХД № 3471/ 2009г., по описа на съда. В искането за възобновяване на наказателното дело се поддържа, че присъдата и потвърждаващото я въззивно решение са постановени в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- отменителни основания по чл. 348, ал.1, т. 1- 2 НПК. Заявява се искане за отменяване на присъдата и решението, и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно- за намаляване на наказанието. В съдебно заседание искането се поддържа от осъдения и неговия служебен защитник, назначен и в настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване е неоснователно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите в искането, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането за възобновяване на наказателното дело на осъдения И. М. Я. е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от легитимирано лице, по смисъла на чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С първоинстанционната присъда Софийският районен съд, наказателно отделение, 109 състав, е признал подсъдимия И. М. Я., от гр. О., за виновен в това, че на 10. 07. 2008г., в гр. София, при условията предварителен сговор с подсъдимата Ж. И. Д., и на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 1475, 00 лв., от владението на И. К. П. (собственост на Б. Х. Б.), без нейно съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на четири години и шест месеца лишаване от свобода, при строг първоначален режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Оправдал е подсъдимия по обвинението в останалата му част. На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Със същата присъда е ангажирана и наказателната отговорност на подсъдимата Ж. И. Д., която на основание чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, е осъдена на една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата, и е оправдана по обвинението в останалата му част. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимите. Постановил е разпореждане с веществените доказателства. С цитираното въззивно решение, Софийският градски съд, наказателна колегия, 14 въззивен състав, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Присъдата е влязла в сила и не е била проверена по касационен ред. Релевираният довод- за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, аргументиран в неразривна връзка и с твърдение и за нарушение на закона, е неоснователен, поради следното: Молителят счита, че съдилищата неправилно са решили въпросите за вината и отговорността му, при липсата на безспорни доказателства, установяващи авторството на престъплението, респ. собственото му участие в неговото изпълнение. Осъществявайки контролните си правомощия в настоящото производство, ВКС намира, че подробно и убедително предходните инстанции са изложили съображенията си, мотивирали ги да приемат, че именно Я., в условията на предварителен сговор с Ж. Д., е извършител на престъплението, за което е признат за виновен и осъден. Задълбочено са анализирани обясненията му, обсъдена е заявената чрез тях позиция за отричане на съпричастността му към деянието, и въз основа на съвкупната оценка на установеното чрез показанията на свидетелите П., Б., Г. и И., данните съдържащи се в протоколите от проведените процесуално- следствени действия- обиск и претърсване и изземване, както за доброволно предаване, те са отхвърлени. П. са оценени и показанията на свид. И. П., включително в светлината на изводите на съдебно- психиатричната експертиза и устните разяснения, направени от експерта Д-р Р. Т. в хода на съдебното следствие пред първата инстанция (л. 43-гърба, НОХД № 2007/ 2009г. на СРС) и останалите доказателствени източници, в рамките на формираната доказателствена съвкупност. Ето защо, съдилищата не са нарушили закона, приемайки за несъмнено авторството на осъдения на инкриминираната кражба. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че въззивният съд не е нарушил процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствата, и тези, относно формиране на вътрешното му убеждение, регламентирани в принципните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК, и тези на чл. 107 НПК. Няма данни, въз основа на които да се приеме, че съдилищата са приели релевантните фактически положения по делото, на базата на негодни доказателства, на несъществуваща доказателствена основа, или доказателствата да са били интерпретирани едностранчиво, изопачено или тенденциозно. При доказаните и приети по делото фактически обстоятелства, материалният закон е приложен правилно. Като е констатирал, че извършеното от И. Я. деяние осъществява всички обективни и субективни признаци на по- тежко наказуемия престъпен състав на кражба по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, СГС законосъобразно е заключил, че следва да потвърди присъдата, с която същият е бил признат за виновен и осъден за това престъпление. В този смисъл влязлата в сила присъда, предмет на проверка в настоящото производство, е законосъобразна. Няма основание и за удовлетворяване на алтернативната позиция на осъденото лице- за намаляване размера на наложеното му наказание. Последното не съдържа белезите на явната несправедливост, дефинирани с нормата на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Напротив, в синхрон с принципите за индивидуализацията му по чл. 54 НК, при отчитане на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, наказанието е определено в размер, близък до специалния минимум по закон, а именно четири години и шест месеца лишаване от свобода. Независимо, че в мотивите си инстанционните съдилища формално са декларирали превес на отегчаващите обстоятелства, самото му отмерване в размер под средния, предвиден в санкционната част на особената наказателноправна норма, прави очевиден обективирания по този начин и очертан като краен извод превес на смекчаващите обстоятелства. Основание обаче за последващо намаляване на наказанието няма, доколкото не са налице други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да не са били взети предвид или тяхната относителна тежест да е била подценена. Поради горните съображения, като намери, че по делото не са допуснати релевираните съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, ВКС в настоящия си състав прие, че съобразно правомощието си по чл. 425 НПК, следва да остави без уважение искането за възобновяването му и отмяна на постановената по него влязла в сила присъда. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. М. Я., от гр. О., за възобновяване на НОХД № 2007/ 2009г., по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 109 състав, и отмяна на влязлата в сила присъда от 24. 06. 2009г, постановена по същото дело, потвърдена с въззивно решение № 201 от 5. 02. 2010г., на Софийски градски съд, наказателна колегия, 14 въззивен състав, по ВНОХД № 3471/ 2010г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: