Р Е Ш Е Н И Е № 370 София, 30 ноември 2012 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н.д. № 1380/12 година. Производството е образувано по общо искане на осъдените К. Г. Т. и С. К. М. и по искане от Ц. А. Л. за възобновяване на внохд № 1383/2011 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, отменяване на постановеното по него решение № 418 от 21.12.2011 год., с което е потвърдена присъда № 242 от 09.05.2011 год. по нохд № 1986/2011 год. на РС-Пловдив и оправдаването им, или при условията на алтернативност-връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В исканията се поддържа, че са налице основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК/за Т. и във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК/, тъй като при постановяване на съдебните актове е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и нарушение на закона. Излагат се доводи, че още в стадия на досъдебното производство при съставянето на обвинителния акт, обвинението не е ясно и точно формулирано според изискването на чл. 246, ал. 2 от НПК, което е ограничило правото на защита на осъдените Т., М. и Л.. Решаващите по фактите съдилища подходили едностранно при проверката и анализа на събрания по делото доказателствен материал и избирателно са възприели единствено доказателствата подкрепящи обвинението, а оневиняващите такива, неоснователно са игнорирали. Всичко това се е отразило върху неправилно изграденото вътрешно убеждение на съда за виновността на осъдените, което е изградено в нарушение на принципните положения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и 5 НПК. В нарушение на чл. 303 от НПК изводите за доказаност на обвинението, съдът е направил въз основа на предположения, а не на надлежно събрана и проверена доказателствена основа. Оплакванията на осъдените за явна несправедливост на наказанието се явява последица от твърдението, че те незаконосъобразно са осъдени за деяния, които не се извършили. Други доводи в подкрепа на това основание за възобновяване никой от осъдените не е изложил. Пред настоящия съдебен състав осъдените К. Т. и С. М., редовно призовани, не се явяват. По отношение на осъдения Ц. Л. са налице условията на чл. 353, ал. 3 от НПК за разглеждане на искането му. За тримата осъдени не се явяват процесуални представители. От тяхно име на 18.09.2012год. в деловодството на ВСК-НК са постъпили писмени защити от адв. П.П. и адв. д-р Р. П. като в тях се декларира съгласие за даване ход на делото в тяхно отсъствие, разглеждането на исканията и уважаването им по изложените в тях доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането на тримата осъдени. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 242 от 09.05.2011 год. по нохд № 1986/2011 год. Пловдивският районен съд е признал подсъдимите К. Г. Т., С. К. М. и Ц. А. Л. за виновни в това, че: 1.При условията на продължавано престъпление, на два пъти в гр.Пловдив, пред съд-Апелативен съд гр.Пловдив, първи наказателен състав, като свидетел по внохд № 150/2009 год., на проведените на 14.05.2009 год. и на 18.06.2009 год. съдебни заседания, подсъдимият К. Г. Т. устно, съзнателно е потвърдил неистина, поради което и на основание чл. 290, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода; 2. При условията на продължавано престъпление, на два пъти пред съд-Окръжен съд гр.Пазарджик, пети наказателен състав, като свидетел по нохд № 901/2008 год., в съдебно заседание на 15.01.2009 год. и пред Апелативен съд-гр. Пловдив, първи наказателен състав, като свидетел по внохд № 150/2009 год., на проведеното на 18.06.2009 год. съдебно заседание, подсъдимият С. К. М. устно, съзнателно е потвърдил неистина, поради което и на основание чл. 290, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода; 3. При условията на продължавано престъпление, на два пъти пред съд-Окръжен съд-гр. Пазарджик, пети наказателен състав, като свидетел по нохд № 901/2008 год., в съдебно заседание на 15.01.2009 год. и пред Апелативен съд-гр. Пловдив, първи наказателен състав, като свидетел по внохд № 150/2009 год., на проведеното на 18.06.2009 год. съдебно заседание, подсъдимият Ц. А. Л. устно, съзнателно е потвърдил неистина, поради което и на основание чл. 290, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на девет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието на осъдените при изпитателен срок от по три години. С решение № 418/21.12.2011 год. по внохд № 1383/2011 год. Пловдивският окръжен съд е потвърдил присъдата. Въз основа на обстоятелствата по делото и в пределите на проверка по реда на възобновяването, настоящият съдебен състав намира исканията за допустими, защото са направени от правоимащи лица-осъдените по делото, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, но разгледани по същество - за неоснователни. Исканията на осъдените за възобновяване на делото по основания и доводи са с идентично съдържание, поради което следва да получат и общ отговор. С тях се оспорва авторството на деянията като всеки един от защитниците на осъдените поддържат, че няма доказателства за това, че в съдебни заседания пред състави на Пазарджишкия окръжен и Пловдивския апелативен съд, като свидетели Т., М. и Л. умишлено и съзнателно да са казали неистина за обстоятелствата, по които са дали показания по нохд № 901/2008год. и внохд № 150/2009 год. Като цяло, в исканията буквално и по съдържание се повтаря довода правен като възражение срещу обвинението пред първоинстанционния съд, вписан и в жалбите срещу постановената присъда пред въззивната инстанция, а именно: че са допуснати съществени процесуални нарушения още в стадия на досъдебното производство като обвинителният акт е неясен, което изправяло подсъдимите пред невъзможността да организират защитата си, тъй като ясно не е формулирано и не може да се разбере, в какво се състои лъжесвидетелстването на всеки един от тях. Направеното оплакване в тази насока не са подкрепя от данните по делото. От мотивите на съдебните актове е видно, че решаващите по фактите съдебни инстанции са изложили подробни съображения, защо не възприемат този довод за основателен като са посочили, че обвинителният акт съдържа всички необходими данни, изискуеми по чл. 246 ал. 2 от НПК, а инкриминираните по чл. 290, ал. 1 от НК неистински изявления на осъдените, депозирани в качеството им на свидетели по нохд № 901/2008 год. на Пазарджишкия окръжен, респ. по внохд № 150/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, са ясно конкретизирани и не са извадени от контекст, за да са неясни и придобиващи различен от посочения в обвинителния акт смисъл. От фактическа страна съдебните инстанции са приели за установено, че по обвинителен акт срещу Преображенка В. Т. за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК с пострадал Т. С. А., на 16.12.2008 год. в Пазарджишкия окръжен съд е образувано нохд № 901/2008 год. В съдебното заседание по делото проведено на 15.01.2009 год. от пети наказателен състав в качеството на свидетели били призовани и се явили С. К. М. и Ц. А. Л. като двамата били предупредени за отговорността по чл. 290, ал. 1 от НК. Разпитани от съда М. и Л. депозирали показания в унисон със заетата от подсъдимата позиция, че строителният обект, който тя изграждала, включително и терасата, намираща се на третия етаж на жилищната сграда, от чийто източен ръб е паднал пострадалият, е бил обезопасен с поставени оградителни парапети от дървен материал. В тази насока двамата заявили: -М.: „… на терасата имаше една дъска, за да не се излиза на нея …на самата врата беше сложена дъска, за да не се излиза на терасата на височината на прозореца, на височина около метър беше … имаше сложена напречна дъска около метър и нещо, стигаше от единия край на едната подпора до другия край на другата подпора и отстрани имаше една вертикална и една напречна дъска. Дъската беше на височина около 1,20 м. …напречната греда беше на височина от стълбите някъде на метър, метър и 20 см. … мисля, че имаше напречна дъска и на късата страна на терасата … на нея имаше напречно мушната дъска, която беше като ограничение, мушната беше в самите тухли …”; -Л.: „… на терасата … освен подпорите има и надлъжни дъски. От бетонна колона до бетонна колона на 30 см. от плочата, имаше напречни дъски, две дъски, заковани една за друга и са на 30 см. над плочата и отиват в двата края на бетонните колони. И на метър и 20 имаше още една такава дървена греда. Аз съм ги ковал и поставял. На късата част на терасата от колоната към стената, също имаше хванати парапети. Те бяха на ниво – височина 83 см. над плочата. Отпред бяхме запречили терасата, а на вратата от стаята на тази тераса нямаше дървени прегради, които да я препречват … не е махано нищо от терасата … същия ден на 19 терасата е била същата …”. С присъда № 16/20.02.2009 г., подсъдимата Преображенка В. Т. е призната за виновна и осъдена по обвинението по чл. 123 ал. 1 от НК като в мотивите на присъдата съдът е изложил съображения, въз основа на какво е изграждил вътрешното си убеждение, на базата на кои доказателства, защо и в коя част не кредидира показанията на М. и Л.. Т. останала недоволна от постановения съдебен акт и го обжалвала пред Пловдивския апелативен съд, който по жалбата й образувал внохд № 150/2009 год. Въззивната инстанция провела въззивно следствие, в хода на което уважил доказателствени искания от страна на защитата. На 14.05.2009 г. в съдебно заседание пред Апелативия съд, първи наказателен състав, по внохд № 150 /2009 г., бил допуснат до разпит в качеството на свидетел Красимир Г. Т. /съпруг на подсъдимата по делото/, който след като са му били разяснени правата по чл. 119 - 122 от НПК и изрично заявил, че желае да свидетелства, бил предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 ал. 1 от НК. Т. устно и непосредствено пред съда заявил: „… двете дъски бяха под тялото … после се оказа, че това са били дъските, които горе са били като разпонка на терасата … това е разпонка, която служи за поставяне между две вертикални дървени подпори. Едната е подпора на горната тераса, а другата дъска е била до стената. Това е една хоризонтална, дървена част, която укрепва двете вертикални подпори. Това е служило за обезопасяване на късата страна на терасата …”. Разглеждането на делото било отложено и продължило на 18.06.2009 г. пред същия съдебен състав, който с оглед разкриване обективната истина по делото преценил, че е наложителен повторен разпит на Т.. Свидетелят отново предупреден за отговорността по чл. 290, ал. 1 от НК обещал да говори истината и заявил пред съда:„… под терасата имаше хоризонтално и вертикално парче кюнец … тогава ми направи впечатление, че горе има колона на разпонка, това е едно хоризонтално укрепващо тяло между две вертикални дървета, кюнецът беше вързан с тел за тази разпонка, дървено парче, част от ритловица … за тази ритловица твърдя, че тя е била разпонката, едната беше на страната, другата беше на колоната … хоризонталното парче беше вързано за разпонката, хоризонталното парче е разпонката … за мен е обезопасена тази тераса…”. В същото въззивно производство, проведено на 18.06.2009 год., при извършения повторен разпит на М. и Л. като свидетели, те заявили: -М.:„… прозорецът към терасата, която излизаше имаше една летва, на самата врата имаше една летва и тя пречеше да се излезе на терасата …тук имаше една дъска, имаше една вертикална и една хоризонтална дъска … късата страна на терасата имаше една дъска. Нормална дъска имаше, не ритловица, а дъска, тя беше поставена на късата страна на терасата, на височината на прозореца беше поставена към колоната беше закована дъската … дъска обикновена беше закована тук като за безопасност, има бетонна колона и пред нея беше закована дъската …на прозореца имаше една дъска да не се излиза на терасата … 10 санта широчина, дебелината 2,5 см., такава беше дъската … тази дъска, за която говорих, беше вързана за горе … това, което го виждам тука няма нищо общо с дъска …”. -- -Л.:„… кофража точно на тази тераса … направил съм парапет за 1 м. от прозореца и е направен на цялата тераса – имаше предпазни греди, от самия прозорец до колоната е закована дъска, парапет, късата страна имам предвид, от тухлите четворки, където се засича прозореца, където има дупки широки сме дупнали една дъска и на нея сме заковали тая дъска, която е не по-малко от 7-8 санти, около 3 санти са дебели дъските. Парчето е дълго, дето е влезнало в зида и на това парче сме заковали парчето, което води до колоната … от прозореца до колоната на късата страна е сложена тая дъска. На метър височина е сложена тая дъска, от самия зид на прозореца излиза. Дъската е – 10 на 12 да е била и това беше парапета, който опасва цялата тераса и така, и така. Бяха наставени дъските и за дългата част … дългата дъска е за колоната … имаше дъски на дългите страни … напречно има дъска, но не мога да кажа къде е … на дъската на късата страна имаше кюнец вързан, те са вързани с тел за самия този парапет … въпросният кюнец … беше вързан освен за бетонната колона и за дървения парапет … както е самия зид на прозореца е хваната дъската за парапета … кюнецът е привързан отдолу … и горе, за да не кривне е вързан за парапета … терасата беше обезопасена с дъска, на сн. 5 и 6 такава дъска не виждам ..… не мога да кажа дали е имало дъска, която минава пред прозореца…”. С Решение № 140/16.07.2009 г. по внохд №150/2009 год. Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъда № 16 /20.02.2009 г. по нохд № 901/2008 год. на Окръжен съд гр.Пазарджик като правилна и законосъобразна. В мотивите на решението съдът изложил съображения, защо счита обвинението срещу подсъдимата за доказано и въз основа на кои събрани и проверени доказателствени източници като не кредитирал показанията на свидетелите М., Л. и Т. в основната им част, /че преди произшествието терасата, от която паднал пострадалият е била обезопасена с поставени препятствия-греди и дъски/, поради вътрешното им противоречие и противоречие с останалите оборващи ги гласни и писмени доказателства. С Решение № 524/12.01.2010 г. по н.д. № 553/2009 год. на ВКС, ІІ н.о., решението на апелативния съд като правилно и законосъобразно е оставено в сила. Неоснователно е твърдението на защитата, че Т., М. и Л. незаконосъобразно са осъдени за техни мнения, разсъждения, умозаключения и предположения по въпроса, била ли е терасата на жилищната кооперация, от която паднал работникът Т., обезопасена според изискванията за безопасност на труда от страна на подсъдимата по нохд № 901/2008 год. на ПзОС и внохд № 150/2009 год. на Пловдивския апелативен съд. Този довод изцяло е опровергани от събраните по делото доказателства и е обсъждан от съда, постановил съдебния акт, чиято отмяна се иска по реда на възобновяването. В съответствие с правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, въззивният съд изцяло е проверил обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като не са допуснати нарушения на правилата за провеждане на второинстанционното производство и изискването за съдържание на съдебния акт при хипотезата на чл. 339, ал. 2 НПК. Вътрешното убеждение на въззивния съд е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, видно от изложените мотиви. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, включително и чрез допълването му с показанията на поискания от защитата на Т. свидетел П. К., разпитан в проведеното на 15.12.2011 год. въззивно следствие. Затова, оплакванията за допуснати от въззивната инстанция нарушения по събиране и оценка на доказателствения материал и начина на изграждане на вътрешното убеждение за виновността на осъдените в извършеното престъпление, са неоснователни. При приетите за установени фактически положения авторството на деянията от страна на Т., М. и Л. е доказано по несъмнен начин, а правната им квалификация по чл. 290, ал.1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, по която са били признати за виновни и осъдени е напълно законосъобразна. Изложените съображения са убедителни, основаващи се на пълна преценка на всички събрани доказателства и се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Съдържанието на съдебните протоколи, в които са закрепени показанията на осъдените, разпитани като свидетели по посочените наказателни дела, ясно сочат, че става въпрос за устно и умишлено, съзнателно излагане от страна на Т., М. и Л. пред съд на несъществуващи и неверни факти от обективната действителност от значение за правилното установяване предмета по чл. 102 от НПК, които са дадени със стремеж за оневиняване на подсъдимата по воденото срещу нея наказателно преследване, а не за оневиняващо погрешно възприети и като такива пресъздадени от осъдените факти, или за мнения, съждения и умозаключения, които като субективна преценка и интерпретация, не могат да ангажират наказателната им отговорност. Като са приели, че деянията на Т., М. и Л. са доказани от фактическа и правна страна и са постановили осъдителна присъда срещу тях, двете редовни инстанции не са допуснали нарушение на материалния закон. Инкриминираната престъпна дейност на всеки един от осъдените съдържа признаците на престъпление по чл. 290, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което, прилагайки правилно посочения закон, съдилищата не са нарушили чл. 348, ал. 1, т. 1 НК. Обвинението е доказано по безсъмнен начин. Доколкото оплакването на осъдените за явна несправедливост се подкрепя единствено от довода за неправилното приложение на закона с осъждането им за деянието, предмет на обвинението, то също е неоснователно. При индивидуализиране на санкциите по вид, размер и начин на изпълнение, съдът е извършил преценка на обстоятелствата по чл. 54 от НК за всеки от осъдените, като е определил наказанията в съответствие с принципа за справедливост по чл. 35, ал. 3 от НК. При извършената по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК проверка, касационният състав не констатира допуснати от съдилищата и сочените от осъдените основания за отменяване /изменяване/ на атакувания съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т.1-3 от НПК, поради което депозираните от тях чрез защитниците им искания за възобновяване на делото, следва да се оставят без уважение. Предвид на гореизложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените К. Г. Т., С. К. М. и Ц. А. Л. за възобновяване на внохд № 1383/2011г. по описа на Пловдивския окръжен съд и отмяна /изменяване/ на постановеното по него решение № 418 от 21.12.2011 год. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: