Ключови фрази
освобождаване от такси и разноски * държавна такса * преклузивен срок

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                  

                                                    № 388

                                           София 07.07.2009г.

 

 

 

               Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на трети юли през две хиляди и девета година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

                                                                         СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч. гр.дело №147 по описа за 2009 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Е. Ю. Р. чрез адв. И срещу определение № 832 от 17.11.08г.по в.ч.гр.дело № 1175/08г.на Пловдивския апелативен съд,с което е оставено в сила определението от 19.09.08г.по гр.дело № 242/07г.на Кърджалийския окръжен съд. С него е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от внасяне на държавна такса във връзка с въззивно обжалване на решението по същото дело.

Частният жалбоподател излага доводи за произнасяне по процесуалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Моли са бъде отменен атакувания съдебен акт ведно с произтичащите от това правни последици.

Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото,приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,който е от категорията на определенията по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.

С обжалваното определение въззивният съд е приел,че жалбоподателят не е представил декларация за материално състояние,необходима за да може да се извърши преценка дали са налице законовите основания за освобождаване от заплащане на държавна такса.

За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 от ГПК.

Повдигнатият от жалбоподателя процесуален въпрос относно предпоставките при наличието на които не се внася държавна такса е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото доколкото се касае за нова разпоредба – чл.83 от ГПК,която не възпроизвежда напълно разпоредбата на чл.63 от ГПК/отм./,поради което на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Дължимостта на държавна такса от жалбоподателя при обжалване на първоинстанционното решение се определя от обстоятелството,че правораздаването е публична услуга. За да се осигури достъп до правосъдие законодателят с разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК е установил,че по преценка на съда,но съобразно законоустановени критерии ,поради липса на достатъчно средства да ги заплатят,от такси и разноски за производството се освобождават физически лица, т.е.освобождаването е с оглед на конкретната преценка на съда за възможностите на определено лице да понесе разходите за производството.

В случая въззивният съд не е извършил такава преценка поради непредставяне от страна на жалбоподателя на декларация за имущественото състояние,изискуема по чл.83 ал.2 т.2 от ГПК. С пропускането да се извърши процесуалното действие в предвидения от закона срок се погасява правомощието валидно да бъде извършено пропуснатото действие,а ако въпреки това,то е извършено,както е в настоящия случай/декларацията е приложена пред настоящата инстанция/ е процесуално недопустимо. Това следва да от разпоредбата на чл.64 ал.1 от ГПК,според която процесуалните действия,извършени след като са изтекли установените срокове,не се взимат предвид от съда,освен ако е постановено друго. И понеже в настоящия случай не е постановено друго,законосъобразно апелативният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от внасяне на държавна такса.

По изложените съображения ВКС,състав на ІV г.о.приема,че касационната частна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение,а въззивното определение –да се остави в сила.

С оглед изложеното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 832 от 17.11.08г.по в.ч.гр.дело № 1175/08г.на Пловдивския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.