3 РЕШЕНИЕ N 898 София, 23.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 14 декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА Бонка Дечева при секретар Д. Н. изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 1852/2009 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Елена К. К. и М. К. Г. са подали касационна жалба срещу решение от 27.05.2009 г. по гр. д. № 108/2009 г. на окръжен съд П., с което е оставено в сила решение от 01.12.2008 г. на П. районен съд. С него е отхвърлен предявен от касаторките срещу М. А. Д., П. А. П., Н. А. Б. и Л. Н. Д. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване, че възстановените на ответниците, като наследници на братята А. и Н. Д.и земеделски имоти, изброени в пет пункта в “допълнителната” искова молба, са били собственост на общите им наследодатели К. и П. Д.и, техни родители. Въведени са доводи за необоснованост на правните изводи и нарушаване на съдопроизводствените правила при допускане и събиране на доказателствата. Ответниците по касация Н. К. Д. и А. К. Д., встъпили в процеса като наследници на Л. Д., намират жалбата за неоснователна. Поддържат, че решението е законосъобразно, тъй като ищците не са установили спорните имоти да имат наследствен характер, за което носят доказателствената тежест. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и служебно относно допустимостта на решенията и намери следното: Касаторките са предявили срещу наследниците на братята са А. К. Д., починал 1995 г. и Н. К. Д., починал 2000 г., иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване, че земеделските земи, възстановените в полза на А. К. Д. с решение вх. № 1621 от 11.03.1992 г. и на Л. Н. Д., съпруга на другия им брат Н. Д., с решение по заявление вх. № 878 от 19.02.1992 г. са части от шест земеделски земи, а именно: ливада с площ от 4.00 дка, в м. “И. ливада”; ливада с площ от 2.00 дка, в м. “В. могила”; ливада с площ от 3.00 дка, в м. “К. път”; ливада с площ от 15.00 дка, в м. “Б. къшла”; ливада с площ от 4.00 дка, в м. “Корията” и ливада с площ от 5.00 дка, в м. Копията, всички в землището на гр. Б., са били съсобствени между тях и братята им към момента на внасянето им в ТКЗС. Вещните права по отношения на тях са придобили по наследяване и давностно владение. Това твърдение е формулирано в допълнението към исковата молба, в която са уточнени и земеделските имоти. В обстоятелствената част на първоначалната искова молба са поддържали, че имотите са били на наследодателите им, техни родители К. и П. Д.и. С допълнителната искова молба, подадена по повод оставяне на първоначалната без движение, не са заявили дали поддържат твърдението в първоначалната, тъй като между заявените обстоятелства за произхода на правото на собственост съществува противоречие. Съдът не е констатирал, че исковата молба е останала нередовна, тъй като в нея не е конкретизирано кои имоти са станали съсобствени между страните на основание наследствено правоприемство от родителите им и кои на основание давностно владение, осъществявано от братята и сестрите. Не е посочено и придобивното основание, на което наследодателите им, техни родители, са ги придобили. Непълно е твърдението за това, че имотите след смъртта на общия наследодател К. Д., настъпила през 1934 г., са били владяни от съпругата му и тяхна майка П. Д., починала през 1945 г., и от касаторките и техните братя, наследодатели на ответниците, до включването им в ТКЗС. Непълнотата произтича от това, че не е уточнено кои имоти са владяни и дали фактическата власт е упражнявана върху тях поради това, че са били съсобствени по наследяване или е упражнявана с цел придобиването им по давност. Установителният иск по чл. 14, ал. 4 ГПК има за предмет установяване принадлежността на правото на собственост към един предходен момент, този на обобществяването на земеделските земи в кооперативното стопанство. Тази специфика на иска определя и предмета му, който включва установяване вида на земеделския имот, кой и на какво основание е бил негов собственик към този момент. Когато се твърди, че правата са придобити на основание наследствено правоприемство, следва да се установи основанието, на което праводателят е станал собственик на имота. Исковата молба е останала нередовна, тъй като не са заявени обстоятелствата – правопораждащите факти, на които се основава твърдението, че възстановените на наследодателите на ответниците имоти са били съсобствени между тях и ищците, техни сестри, към момента на внасянето им в ТКЗС през 1957 г. Като е дал ход на нередовната искова молба съдът е постановил недопустимо решение. Въззивният съд също не е констатирал тази нередовност и не е отстранил същата в изпълнение на правомощията му на съд по съществото на спора. Допуснатите процесуални нарушения са основание за обезсилване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд от фазата на отстраняване на нередовностите на исковата молба в обстоятелствената й част. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение от 27.05.2009 г. по гр. д. № 108/2009 г. на окръжен съд Пазарджик. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.