Р Е Ш Е Н И Е №36 София, 26.03.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА КРАСИМИР ВЛАХОВ при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1733 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на П. М. Н. чрез пълномощника й адвокат М. П., Д. А. С. чрез пълномощника й адвокат Г. М. и П. М. П. чрез пълномощника му адвокат И. Д. против решение № 8884 от 8.12.2016 г., постановено по гр.д. № 6964 по описа за 2016 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 28.12.2015 г. по гр.д. № 5232/2014 г. на Софийски районен съд за уважаване на предявения от С. Д. М. и И. Д. М. против П. М. Н., П. М. П. и Д. А. С. установителен иск за собственост въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 75, том X., рег.2275, д. № 2074/1946 г. на I Нотариус при Софийски Областен съд и наследствено правоприемство от Д. М. /М./ Ц. на УПИ X.-91 за ЖС в кв.19 по плана на [населено място], местност Н. „Хладилника.В.“, с площ от 380 кв.м., като на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт № 195, том V, рег. № 35670, д. № 909/2013 г. на нотариус рег. № 274, с който за собственици на имота въз основа на давностно владение и наследство са признати П. М. Н. и П. М. П.. С. Д. М. и И. Д. М. чрез пълномощника си адвокат А. П. оспорват касационните жалби. С определение № 445 от 3.11.2017 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: дали във всички случаи при доказване идентичността на имената на едно лице по два различни документи е необходимо да има доказателства за причините, поради които това лице е използвало различни бащино и фамилно име в тези два документа. Въпросът е относим към настоящия правен спор, по който въззивният съд е възприел фактическите и правни констатации на първоинстанционния, с изключение на изводите, че оспореното удостоверение за идентичност на имена не е издадено въз основа на регистрите на населението, както и че свидетелите на ответниците не установяват точното местонахождение на имота. В отговор на оплакванията в жалбите е приел, че Д. М. Ц., баща и наследодател и ищците е придобил собствеността на имота по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 75/1946г., където е вписан като Д. М. Ц., хлебар, жител на [населено място]. Счел е, че обстоятелството, че на едно и също лице принадлежат различните имена по титула за собственост се установява при съпоставката на всички представени по делото доказателства. Според оспорените от ответниците /настоящи касатори/ документи - УН № 2757/30.12.2013 г. на СО район „С.“, удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 30.01.2014 г. на СО район „Л.“ и декларация за идентичност на имена от 23.01.2014 г. на ищците, която декларация като частен свидетелстващ документ по чл.180 ГПК няма обвързваща доказателствена стойност и за нея не следва да се открива производство по оспорване - на лицето Д. М. Ц. с ЕГН [ЕГН], като баща и наследодател на ищците принадлежи името Д. М. Ц.. В подкрепа на извода, че имената принадлежат на едно и също лице са останалите неоспорени по съдържание официални документи, ползващи се с материална доказателствена сила съгласно чл.179, ал.1 ГПК, както следва: Според свидетелство за свето кръщение Д. М. Ц., [дата на раждане] в [населено място] има баща М. Ц. Ри… (останалото e нечетливо изписано). Според удостоверение № 13617/30.03.1953г. на СГНС, Б. район, Д. М. Ц., [дата на раждане] в [населено място] и Д. М. Ц. са имена на едно и също лице. Съобразно съпроводително писмо от 13.05.2015г. на СО район „С.“, горното удостоверение за идентичност на лице с различни имена е издадено след справка в НБД „Население“ и регистрите на общинския район, като се прилагат съответните документи, послужили при издаването, а именно: личен регистрационен картон от ЕСГРОАН на Д. М. Ц., [дата на раждане] в [населено място], хлебар, с деца - ищците; както и преписи от том 358, стр.35 от регистрите от 1935 г. и том 211, стр.258 от регистрите 1947 г., съхранявани в СО район „Т.“. Тези регистри съдържат вписвания, че Д. М. Ц., [дата на раждане] в [населено място] е хлебар и с деца ищците, посочени с фамилия М.. Според съпроводително писмо от 14.05.2015 г. на СО район „Л.“, удостоверението за идентичност на лице с различни имена е издадено въз основа на съответно приложените към него документи. Сред тях са представените по делото и вече обсъдени нот. акт № 75/1946 г.; УН № 2757/30.12.2013 г.; удостоверение № 13617/30.03.1953 г.; както и отделно скица от 03.01.2014 г. на СО район „Л.“. Към писмото е приложена и скица от 19.06.2007 г. на СО район „Л.“. И в двете скици, като собственик на процесния имот е вписан Д. М. Ц./Ц. въз основа на нот. акт № 75/1946г. Според същото съпроводително писмо, след справка с стари регистри на населението, а именно представените по делото преписи от том 358, стр.35 от регистрите от 1935 г. и том 211, стр.258 от регистрите 1947 г., се установява, че няма данни от кога и на какво основание са променени имената на лицето Д. М. Ц., [дата на раждане] в [населено място]. Според съдебно-техническата експертиза и приложеното към нея извлечение от разписен списък към плана на [населено място], м. „Хладилника“ от 1966 г., срещу процесния имот, посочен като бивш имот пл. № 236ж е вписан Д. М. Ц. въз основа на нот. акт № 75/1946 г. Вещото лице обсъжда и приложения по делото разписен списък към проектоплан на регулационен план на м. „Хладилника“, където срещу процесния имот, посочен като бивш имот пл. № 236ж е вписан Д. М. Ц.. Въззивният съд е приел, че при анализ на взаимно логически допълващите се, но не и изключващи се, вписани данни за ЕГН, дата и място на раждане, професия, деца, имена на бащата на лицето, на лицето, притежаващо процесен имот и в съответния титул за собственост се налага извод, че наследодателят на ищците е носител на всички посочени по-горе имена. Ответниците, чиято е доказателствената тежест по чл.193, ал.3, изр.1 ГПК, не оборват истинността на съдържанието на оспорените от тях официални документи – удостоверения за наследници и за идентичност на лице с различни имена, относно името на бащата на ищците и пряката родствена връзка помежду им. Обективираното в оспорените документи се подкрепя напълно от останалите писмени доказателства – обсъдените официални документи с обвързваща доказателствена сила, която не е опровергана и заключението на СТЕ. Сред тях са и официалните документи, послужили при съставяне на оспорените удостоверения, включително след извършени служебни справки от общинските длъжностни лица в регистрите на населението. Обстоятелството, че не е ясна причината, поради която наследодателят на ищците е вписван в различни документи с различни имена, само по себе си не е основание да се отрече доказаното съществуване на един единствен гражданскоправен субект, какъвто е бащата на ищците, макар и с различни имена. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса дали във всички случаи при доказване идентичността на имената на едно лице по два различни документи е необходимо да има доказателства за причините, поради които това лице е използвало различни бащино и фамилно име в тези два документа: Идентичност на лице, обозначено с различни имена в документи може да бъде установявана с нарочен, предвиден в закона документ или инцидентно с всички доказателствени средства. В първата хипотеза това може да стане с нарочна декларация на заинтересованата страна, дадена под страх от наказателна отговорност пред държавен орган, ползваща се с материална доказателствена сила, като в спорно производство насрещната страна следва да представи доказателства, оборващи декларираното обстоятелство /решение № 106 от 19.02.2010 г. по гр.д. № 3210/2008 г., IV г.о./, както и с издадено от общината удостоверение за идентичност на имена, изготвено въз основа на данните, съдържащи се в регистъра на населението, което е официален документ по смисъла на чл.179 ГПК /решение № 372 от 27.04.2010 г. по гр.д. № 90/2009 г., I г.о./. Във втората хипотеза установяването може да стане с преки доказателства /удостоверения за раждане, в които са посочени имената на бащата на лицето, удостоверения за брак, в които е посочено, че един от съпрузите приема фамилното име на другия съпруг, съдебни решения за осиновяване или признаване на произход, решения за отмяна на осиновяване, решения за промяна на името на дадено лице и др./ или с косвени такива, като за да се приеме, че два или повече документа се отнасят до едно и също лице е достатъчно в тези документи да съвпада поне личното име на лицето и да има доказателства за причините, поради които това лице е използвало различни бащино и фамилно име в тези два документа - например, поради сключването на брак преди 1944 г., когато съпругата е запазвала само личното си име, а за нейно бащино и фамилно име са се вписвали личното и фамилното име на съпруга й /решение № 372 от 27.04.2010 г. по гр.д. № 90/2009 г., I г.о./. Следователно не във всички случаи е необходимо да има доказателства за причините, поради които едно лице е обозначено с различни имена в два или повече документи. Преценката е конкретна по всеки спор и зависи от това дали са представени нарочно създадени по предвиден в закона ред или преки доказателства за установяване на идентичност на лица с различни имена или доказването е чрез косвени доказателства. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, неоснователни се явяват доводите в касационната жалба, че ищците не са установили, че имената Д. М. Ц. и Д. М. Ц. принадлежат на едно и също лице. По делото е представено удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 417 от 30.01.2014 г. на Столична община-район Л., издадено по реда на чл.18, ал.1 от Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Ответниците, чиято е доказателствената тежест съгласно чл.193, ал.3, изр.първо ГПК, не са представили доказателства, опровергаващи верността на удостовереното по законния ред обстоятелство. Тезата им, че след като липсват данни кога и на какво основание са променени имената на лицето, то не може да се приеме, че е установено, че Д. М. Ц. и Д. М. Ц. са едно и също лице, е неоснователна. Изясняване на причините за промяна на име може да бъде релевантно само когато установяването на обстоятелството се извършва с косвени доказателства, а в случая е представен изрично предвиден в нормативната уредба за тази цел официален документ. Не могат да бъдат черпени аргументи в подкрепа на оспорването от обстоятелствата кога ищците са поискали издаване на удостоверение за наследници и кога са декларирали данъчно имота /дори това да е станало след значителен период от време от смъртта на наследодателя им/, както и от нормативната уредба на името като идентифициращ признак на лица, действала или действаща в третата българска държава. Обстоятелството, че ответниците са оспорили и част от документите, въз основа на които е издадено удостоверение изх. № 417 от 30.01.2014 г. на Столична община-район Л., вкл. и удостоверение на Софийски градски народен съвет № 13617 от 30.03.1953 г., че имената Д. М. Ц. и Д. М. Ц. принадлежат на едно и също лице, при липса на ангажирани доказателства за установяване на тяхната неистиност, не може да обуслови извод, че титуляра по нотариалния акт от 1946 г. Д. М. Ц. и наследодателя на ищците Д. М. Ц. са различни лица, тъй като не е опровергана верността на удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 417 от 30.01.2014 г. на Столична община-район Л.. Основателни са доводите, че разглеждайки възражението на ответниците за придобивна давност, съдът не е изследвал задълбочено свидетелските показания и не ги е съпоставил с останалите доказателства. Въззивният съд при обсъждане на свидетелските показания е приел, че: свидетелят В., който живее в имот, находящ се в близост до процесния, знае, че от 1957 г. Д. обработва спорния имот, като до смъртта си често го посещава; трите нови къщи в имота са построени за 2-3 три години през последните 5-6 години, считано от разпита му в о.с.з. 03.11.2014 г. Свидетелката Р. като непосредствен съсед на процесното място допълва, че същото първоначално се обработва от родителите на ищците, които приживе го посещават два-три пъти седмично, като копаят, садят, правят беседка и изграждат постройки; през периода от смъртта на бащата Д. Ц. (поч. 1997 г.) до 2001 г. мястото се посещава от ищците, като по-рядко от ищцата и по-често от ищеца, който го обработва и си държи там инструменти, а след 2001 г. в имота се настаняват да живеят цигани в преместен от тях фургон. Свидетелят Т., който от 2004 г. живее в имот срещу процесния изяснява, че ищците идват в мястото, а през 2006 – 2007 г. одобряват вече започнатите от свидетеля дейности по почистване и засипване с чакъл на празното място. Съдът е счел, че свидетелите М. и М. имат лични впечатления съответно считано от 2010 г. и от 2008 г. за обработване на имота от Й. - майка на ответниците П. Н. и П. П., която сади и полива цветя и зеленчуци, а след смъртта й през 2011 г. - от ответницата П. Н.. Последната построява новите къщи, според свид. М., чиито показания са основани на лични наблюдения само при инцидентни посещения заедно с ответницата, а според свид. М. наема хора да го почистват от бурени. За предходен период, свид. М. изобщо няма впечатления, а тези на свид. М. са опосредени от сведения, черпени единствено от ответницата. В този смисъл, не се доказва със сигурност конкретен и по-ранен период на упражнявана фактическа власт от ответниците или тяхната наследодателка. При така възприетите свидетелски показания, въззивният съд е направил извод, че върху спорния имот последователно се упражнява фактическа власт, при условията на присъединено владение по чл.82 ЗС, най-рано от 1957 г. и най-късно до 2007 г. от родителите на ищците, съответно от самите ищци. След 2001 г. не изгубват владението поне до 2006-2007 г., защото демонстрират правомощия на собственици, които при посещенията си след 2004 г. продължават да се интересуват от имота и дават одобрение за предприети от трети лица действия по неговото облагородяване. Отново в хипотезата на чл.82 ЗС, имотът се владее най-рано от 2008 г. от майката на ответницата П. Н. и съответно от последната. Няма данни за установена фактическа власт от ответника П. П.. Периодът от 2008 г. до 31.01.2014 г., когато с предявяване на исковата молба се прекъсва теченето на давността съгласно чл.116, б. „б“, предл.1 ЗЗД, се явява недостатъчен за изтичане на 10-годишния придобивен давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС в полза на ответниците. При формиране на тези изводи съдът не е обсъдил молбата-декларация на наследодателката на ответниците Й. А. от 15.01.2007 г. за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост на процесния имот въз основа на обстоятелствена проверка, въз основа на която на наследниците й е издаден констативния нотариален акт от 2013 г., а следователно изводът, че Й. А. владее имота най-рано от 2008 г. е направен при нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила и неправилност на фактическия извод от кога наследодателката на ответниците е започнала да упражнява фактическа власт върху имота обаче, не се е отразила на правилността на извода, че П. Н. и П. П. не се легитимират като собственици въз основа на давностно владение и съответно и техния правоприемник по договора за покупко-продажба от 5.02.2014 г. Д. А. С. /Т. след сключен граждански брак/ не е придобила собствеността. Всеки от свидетелите изнася в показанията си впечатленията си за ползването на процесния имот и в показанията им липсват противоречия, доколкото липсват взаимно изключващи се изявления за един и същи факт, поради което липсва основание същите да не бъдат приети за безпристрастни. От факта, че свидетеля Т. продължава да ползва процесния имот за паркиране на автомобила си не би могъл да бъде направен извод, че същия е заинтересован от изхода на спора по смисъла на чл.172 ГПК. От гласните доказателства се установява, че до смъртта си през 1997 г. наследодателят на ищците Д. Ц. е упражнявал фактическа власт върху имота /св.Р. и св.В./. След неговата смърт докъм 2001 г. за имотът се грижил ищецът И. М., след което в него се нанесли цигани, които преместили там фургон от съседен имот /св.Р./ и към 2004 г. имотът бил празен и запустял, а в периода след 2004 г. до към 2006-2007 г. ползването е осъществявано за паркиране на моторни превозни средства с разрешението на ищеца И. М., като оградата била премахната през 2005 или 2006 г., когато се строили къщите в съседния имот /св.Т./, като разрешението за строеж на къщите е издадено на праводателката на ответниците Й. А. /разрешение № 141 от 18.04.2006 г./. Действия по осъществяване фактическа власт върху имота е осъществявала и Й. А. /св.М./, като през 2008 г. садила и поливала, а по-късно П. Н. се грижила за почистването на мястото от бурени /св.М./. При така установените факти не може да се приеме, че в полза на ответниците е изтекъл изискуемия от чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок. Искът е предявен на 31.01.2014 г. и за да е изтекъл десетгодишния давностен срок имотът трябва да е завладян най-късно януари 2004 г. Такъв извод обаче не може да бъде направен доколкото св.М. не казва от кога знае, че Й. А. работи мястото /показанията й са, че я познава от 1992 г., от нея знае, че тя и мъжът й ходят и работят някакво място и после разбрала къде е, като Й. работила мястото докъм 2010 г./ Впечатленията на свидетелката от мястото са, че същото не е оградено, а видно от показанията на свидетеля Т. оградата е махната през 2005 или 2006 г. Същевременно впечатленията на свидетеля М. са от 2008 г., а към 2004 г. имотът е бил пустеещ според впечатленията на св.Т.. С оглед изложеното като собственици на процесния имот се легитимират ищците, а съответно П. Н. и П. П. не са прехвърлили собствеността на Д. А. С. с договора от 5.02.2014 г., обективиран в нотариален акт № 91, том I, рег. № 946, дело № 79/2014 г. на нотариус рег. № 040 и въззивното решение, с което е уважен предявения иск за собственост и като последица от това е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК издадения в полза на ответниците П. Н. и П. П. констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на настоящото производство касаторите П. Н., П. П. и Д. Т. следва да възстановят на С. М. и И. М. направените по повод касационните жалби разноски в размер на 2300.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат А. П.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 8884 от 8.12.2016 г., постановено по гр.д. № 6964 по описа за 2016 г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА П. М. Н., [населено място], [улица], вх.В, ет.5, ап.16, П. М. П., [населено място], [улица], вх.Б, ет.2, ап.26 и Д. А. С. /Т. след сключен на 30.09.2017 г. граждански брак/, [населено място], [улица], вх.В, ет.5, ап.16 да заплатят на С. Д. М. и И. Д. М., съдебен адрес: [населено място], [улица], партер, адвокат А. П. разноски за касационното производство в размер на 2300.00 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: