Р Е Ш Е Н И Е № 50131 гр.София, 31 октомври 2022г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА МАРИЯ МИТЕВА при секретаря Илияна Петкова с участието на прокурор Момчил Бенчев от ВКП като разгледа докладваното от съдия Грозева к. д. № 613/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на адв. А. Д. и по жалба на адв. Т. К. и адв. Л. В. -защитници на подс. М. М. А. срещу решение № 260004 от 21.06.2022 г. на АС- Варна, постановено по внохд № 56/20 г. В жалбата на адв. Д. са наведени всички касационни основания на чл. 348, ал.1 от НПК, и се твърди, че решението на въззивната инстанция е незаконосъобразно, противоречи на материалния закон, постановено е при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е явно несправедливо. Претендира се,нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК , тъй като съдът не е изследвал всестранно и пълно всички обстоятелства по делото и не е разкрил обективната истина, отказал е събирането на нови доказателства и назначаването на повторна СМЕ за здравословното състояние на подс. А. и на автотехническа експертиза за необходимото времето за придвижване с лек автомобил от [населено място] до [населено място] при зимни условия. Претендира се липса на мотиви и на задълбочен анализ на доказателствата, декларативно отхвърляне тезата на подсъдимия, необсъждане на доводите и възраженията на защитата, и нарушение на чл. 305, ал. 3 от НПК. В разрез с процесуалните правила подсъдимият е признат за виновен при недоказано обвинение. Прави се искане за оправдаване на подсъдимия , алтернативно за намаляване на наложеното наказание. В жалбата на адв. К. и адв. В. се поддържа наличието на касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1- т. 3 от НПК и необоснованост на въззивиня акт. Претендира се липсата на доказателствен анализ, поставянето на етикети „без значение“ на определени доказателства, игнориране на заключението на т. нар. Арбитражна експертиза. Възразява се срещу съдържащите се в съдебния акт декларативните съждения и предположения, касаещи времето и мястото на деянието и обстоятелствата за местене на тялото на жертвата. Настоява се за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. След депозиране на касационните жалби подс. А. е оттеглил пълномощията си за тримата защитници и е упълномощил нов защитник- адв. С. С., която е депозирала допълнително изложение към касационните жалби, в срока по чл. 351, ал. 4 от НПК. В него излага несъгласие с кредитирането на показанията на св. А., св. Д. Х. и св. Р. М.,и критики за липсата на констатации за наличието на съществени противоречия в тях. Оспорва приетите факти за времето на настъпване на смъртта, придвижването на подсъдимия от [населено място] до [населено място]. Твърди, че не е даден отговор на следните въпроси- местено ли е тялото на пострадалата от местопрестъплението, на кое място са били нанесени ударите, с които е причинена черепно мозъчна травма, възможно ли е изминаване на разстоянието от [населено място] до границата с ГКПП „Д. мост“-Русе и напускането на страната в 00,18 ч. на 26.01.2017 г. , по какъв начин телефонът на подсъдимия се е оказал на пътя за Русе, с какви обувки е била обута пострадалата, съвпадат ли те с намерените при огледа маратонки, кога жертвата е употребила алкохол, кога е поставен парфюма в косата й. Липсата на отговори и допуснатите нарушения на процесуалните правила според нея, предполага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред ВКС, адв. С. поддържа изцяло касационните жалби с допълнението към тях. Подс. А. моли за установяване на истината и за връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на ВКП изразява становище, че атакуваното въззивно решение е постановено при спазване на процесуалния и материалния закон и поради това следва да остане в сила. Определеното наказание намира за справедливо, с оглед липсата на настъпили положителни промени в личността на подсъдимия след постановените срещу него седем присъди и изтърпени въз основа на тях наказания. Частните обвинители и граждански ищци М. Б. и И. Б. се явяват лично и с адв. М., които изразява несъгласие с касационните жалби, тъй като според него в значителната си част, съдържат възражения за необоснованост на съдебния акт, който не е предмет на касационна проверка. Според него при осъществяване на аналитичната дейност, съдът е спазил закона. Фактическите констатации се дължат на обективен прочит на доказателствените материали, а вътрешното убеждение на съда относно авторството на деянието и вината на подсъдимия не търпят критика. Наказанието счита за справедливо, поради което настоява за оставяне в сила на съдебни акт в наказателната и гражданско осъдителната част. Гражданските ищци и частни обвинители поддържат становището на своя повереник. Гражданският ищец и частен обвинител З. А. М. не се явява , не се явява особения й представител. ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в съответствие с предоставените си правомощия и в пределите на поисканата касационната проверка по чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното : Касационните жалби са неоснователни. С присъда №22 от 4.12.2019 г. постановена по нохд № 314/2018 г. Окръжен съд- Силистра признал подс. М. М. А. за виновен в това, че на 25.01.2017 г. в местността „Калявица“ в землището на [населено място] , общ. Д., обл. Силистра в близост до ж.п. прелеза на [населено място], умишлено умъртвил А. М. С., като деянието е извършено предумишлено, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т. 9 вр. чл. 115 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание доживотен затвор, което да изтърпи при първоначален „специален „режим. На основание чл. 59, ал.1 от НК зачел предварителното му задържане под стража. На основание чл. 45 от ЗЗД осъдил подс. А. да заплати на частните обвинители и граждански ищци И. и М. Б. обещетение в размер на по 50 000 лв. за претърпените от тях неимуществени вреди , като отхвърлил исковете до пълния им размер. На основание чл. 45 от ЗЗД осъдил подс. А. да заплати на гражданския ищец З. М. сумата от 250 000 лв. обещетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат от деянието, в едно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Подс. А. е осъден да заплати направените по делото разноски, държавната такса върху уважените размери на гражданските искове. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото. По жалба на подс. А. в АС-Варна е образувано внохд № 56/20 г. С решение от 21.06.2022 г. присъдата е потвърдена изцяло. 1.По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, с което е заявено касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Доводите, с които е защитено релевираното касационно основание не намират опора в материалите по делото и не дават основание да се приеме, че атакуваният съдебен акт страда от пороци, които налагат отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Основните оплаквания в двете жалби, заедно с доразвитите аргументи от адв. С. позволяват отделянето на няколко основни момента : - Постановяването на съдебното решение в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал.5 от НПК, - недостатъчен, тенденциозен и превратен анализ на доказателствената съвкупност, несъгласие с кредитирането на показанията на св. А., - ограничаване правото на защита на подс. А., чрез недопускане на направени от него доказателствени искания и - неизясняване на някой обстоятелства от фактическа страна. Отправеният упрек към дейността на въззивната инстанция при установяване на обективната истина е лишена от основание. Въззивният съд, като втора инстанция по фактите, е провел допълнително съдебно следствие и е събрал допълнителни доказателства. По настояване на подсъдимия и защитата са изискани писмени материали от болнични заведение относно здравословното състояние на подс. А., получен е отговор на отправено запитване до работодателя на подс. А. в Германия, постъпила е справка от прокуратурата в Хамбург за водено срещу подс. А. разследване по дело № 025/1 К 0747072/2016 в Германия по обвинение за опит за убийство на З. М., изискан и приложен е преведен препис от протокол за разпит на А. С. от 18.11.2016 г. по същото дело. Съдът е назначил повторна СМЕ по писмени данни и Арбитражна експертиза за причините за смъртта на пострадалата, изслушал е заключението по тях в съдебно заседание, изслушал е допълнителни обяснения от подс. А., приел е писмени документи, заверен превод от немски относно здравословното състояние на подс. А. към 2016 г., приложил е извлечение от здравен журнал за извършен преглед на подс. А. и предписано лечение от фелдшер, изискал е медицинска документация от ЦСМП –Д. и е назначил СМЕ за здравословното състояние на подс. А.. Съдът е интерпретирал самостоятелно информацията, съдържаща се в доказателствените материали, без да се е дистанцирал от изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Картината на инкриминираните събития е изведена след техния цялостен и обективен прочит , а не на избирателна част от тях. В центъра на фактическата обстановка, съдът е поставил информацията, съдържаща се в показанията на свидетеля А. -брат на подс. А.. Последният е разпитван пред първоинстанционния съд / л. 228, нохд № 314/18 г., след което съдът е приобщил показанията му от досъдебното производство /л. 53, т. 1от 15.03.2017 г. / , използвайки процесуалната техника предвидена в чал. 281 ал. 1 от НПК. Не търпи критика решението на съда да се довери на съобщената от него информация за развоя на събитията- преди, по време и след инкриминираното деяние, поради вътрешния им синхрон с другите източници доказателствени факти – показанията на св. С. Ш., С. Ш., св. Р., св. Х. и заключенията на СМЕ и др. Внимателната проверка не установява наличието на съществени противоречия, които да дискредитират обективността и надеждността на свидетеля при излагането на фактите от значение по делото. В жалбата защитата акцентира на незначителни нюанси в показанията му от досъдебното производство и пред първата инстанция по отношение на това дали подс. А. е бил с ръкавици, душейки жертвата и дали й е удрял шамар в колата. Различията в тях са извадени от контекста на възпроизведената цялостна хронология, като сами по себе си, не са в състояние да внесат съмнение в достоверността на разказа му за времето, начина и мястото на извършване на престъплението и за неговия автор. Свидетелят е последователен, категоричен, убедителен и устойчив при възпроизвеждане на правно значимата фактология и в двете фази на наказателния процес. В тази връзка, значение имат резултатите от експлоатираните от 13.03.2017 г. по чл. 11 от ЗСРС СРС и изготвените въз основа на тях ВДС по пр. №871/17 г. на СОП. В последните се съдържа разпечатка на водените разговори, установяващи вербалният и психически натиск, на който е бил подложен А. от своята майка за да промени показанията срещу подс. А. и да поеме лично вината за смъртта на С.. В тя настоява св. А. да оттегли „жалбата“, /показанията/ срещу своя брат, защото той му купил кола, дал му пари и трябва да излезе от затвора, на което св. А. отговаря, че той не ги е искал и че, ако го направи „значи е лъжец“. По- детайлното запознаване със съдържанието на СРС и водените разговори на св. А. налага заключението, че е бил подложен на неимоверен натиск за промяна на уличаващата подс. А. информация. Последното опровергава голословно направеното от защитата възражение, че показанията на св. А. са манипулирани от разследващите органи и за това не следва да бъдат кредитирани от съда,при формиране на вътрешното му убеждение. За твърдяното от касатора, обаче, не се съдържа нито едно доказателство в кориците по делото. Правото на защита на подс. А. не е било нарушено с отказа на съда да събере доказателства по негово искане. Искания са правени в хода на цялото първоинстанционно и въззивно следствие и само част от тях са останали без уважение, като съображенията на съда за това са ясно мотивирани. Отнасят се до искането за назначаването на повторна СМЕ за здравословното състояние на подс. А., на АТЕ относно възможността да бъде изминато разстоянието от [населено място] до [населено място] при зимни атмосферни условия, провеждането на повторен разпит на св. З. и С. С. –сестра и брат пострадалата, за изясняването на въпроса с каква кола са пристигнали подсъдимия и жертвата през декември в България, провеждането на разпит на поемните лица, присъствали при съставяне на протоколи от действия по разследването. Отказите на съда са имали своето основание, т. напр.здравният статус на подс. А. е бил установен още със заключението на в. л. М. и в. л. Г.. Въпросът, за чието изясняване се е настоявало, касае повторното изследване на възможността подсъдимият да пренася тежести, вкл. и тяло „със слаба обща охраненост / от порядъка на 40-50 кг. и повече/ и ръст 157 см.“ Експертите, защитили СМЕ на подс. А. са били категорични, че въпреки прекараните през 2016 г. възпалителни заболявания на меките тъкани в областта на раменния пояс, опорно двигателните възможности на подсъдимият не са били нарушени, поради което съдът с основание е отказал повторно да изследва този въпрос. Неоснователна е претенцията, че съдът не е обсъдил „съществени“ моменти от назначената Арбитражна експертиза, касаеща становището на изготвилите я вещите лица, че според тях трупът е местен преди намирането му.Преценката на съда, че този факт няма отношение към авторството на деянието и не е сред обстоятелствата попадащи в предмета на доказване и е напълно споделяема от настоящия съдебен състав, като това не означава, че съдът е подценил или игнорирал експертните становища, с което е опорочил процеса на формиране на вътрешното си убеждение. Той обстойно се е спрял на изводите на изготвените по делото СМЕ и на различните становища на вещите лица в тях по въпроса, дали тялото на жертвата е било местено, като ясно е изложил съображенията си, защо намира това спорно обстоятелство за недоказано, и по този начин съдът е изпълнил процесуалните си задължения. Атакуваният съдебен акт не е постановен при неизяснени обстоятелства и отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, като съдържа отговори на наведените от страните възражения. В същност, авторството на деянието, времето и мястото на неговото извършване, механизма му, характера на причинените телесни повреди довели до смъртта на жертвата са установени от наличните доказателствени материали по делото. Осъществената от съда аналитична дейност не съдържа твърдените в жалбата пороци и отклонения, които да злепоставят процеса на формиране на вътрешното му убеждение. Съдът не е игнорирал част от доказателствата, поставяйки им етикет „без значение“, както се сочи в жалбата. Съдебният акт не е лишен от предназначението си и от яснота в излаганата и възприета от съда теза, като възражението на касатора за липса на мотиви касаещ анализа на доказателствата, следва да се отнесе към констатацията за непрецизен юридически език, но не на плоскостта на допуснато съществено нарушение в процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда. Всичко изложеното до тук, налага извода, че претенцията за наличие на релевираното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК е лишена от основание и това позволява обсъждането на останалите доводи в жалбите. 2. По оплакването за наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. В жалбите касаторът основава своята претенция за нарушение на материалния закон, твърдейки недоказаност на обвинителната теза, неизясненост на някой фактически обстоятелства и на персоналната идентификация на подсъдимия като автор на престъплението. Описаната по делото фактология, изведена въз основа на обективен и пълноценен доказателствен анализ, позволява еднопосочния извод за това, че подс. А. е осъществил инкриминираната престъпна деятелност и за това правилно е признат за виновен по предявеното му обвинение по чл. 116, ал.1, т. 9, вр. чл. 115 от НК. Логическият развой на събитията – тръгването на подс. А. и С. заедно вечерта на 25 януари от дома на св. Ш.,задушаването й в колата в присъствието на св. А., изваждането на безжизненото й тяло от колата и отнасянето й в посока ж. п. прелеза на [населено място], където е намерен в последствие трупа й, оставането на подсъдимия насаме с жертвата в тъмното за няколко минути, връщането му след това до автомобила без нея, отправените от А. заплахи към св. А. да си мълчи за случилото се, налагат несъмнения извод за това , че С. е била умъртвена от подсъдимия преди заминаването му за Германия. Наличието на „предумисъл“ е изведен от изготвения предварителен план, закупуването на л. а. и телефон на св. А., съобщаването за изчезването на жертвата преди извършване на престъплението, нейното пребиваване при роднини на подсъдимия, скривайки я от другите, инициираните от подсъдимия срещи с полицейски служители и нейния брат за да бъдат заблудени, че тя е избягала с пари на подс. А., подготвените в тази връзка снимки с парите и др., които сочат на това, че решението за убийството на С. е взето предварително, при спокойна обстановка и хладнокръвно състояние на дееца, след обсъждането на всички мотиви за и против, в съответствие с указанията дадени с Постановление №2 от 16.12.1957 г. на ПВС, изм. и доп. с Тълкувателно Постановление № 7 от 6.07.1987 г. /. Тезата за недоказаност на обвинението касае част от фактите по делото : - кога пострадалата е употребила алкохол, - кога е поставен парфюма в косата й преди убийството или по- късно, -местен ли е трупа след извършване на престъплението, от кого и кога, -как телефонът на подсъдимият се оказал на пътя [населено място] – Русе, -била ли е обута и с какви обувки пострадалата, -кой номер обувки носи и др. Последните обстоятелства не попадат в кръга от съставомерни признаци на престъплението и не установяват неговото авторство, те са с уточняващо, допълващо и контролно значение за някой от доказателствените източници, поради което липсата на категорични отговори по тях не е в състояние да компрометира доказателствената обосновка на обвинителната теза. Защитена професионално е тезата на съда, че значителна част от тези факти не касаят престъпната деятелност на подсъдимия, тъй като с оглед приетите факти за напускането му на страната в 0,18 ч. на 26.01.16 г. не е могъл да вземе участие в тях. Следва да се припомни, че предметът на доказване в наказателния процес е ясно очертан от нормата на чл. 102 от НПК и се отнася до извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, характерът и размерът на вредите причинени от деянието, другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имуществено положение. „Извършеното престъпление“ касае установяване на съставомерните признаци от състава на престъплението и персоналната идентификация на неговия автор, а под „други обстоятелства“ има предвид тези, които имат значение за определяне на наказанието. 3.По касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК В жалбите и в допълнението към тях не са развити съображения за наличието на явна несправедливост на наложеното на подс. А. наказание „доживотен затвор“. Декларативно заявената претенция за наличие на касационното основание се поддържа със следните аргументи, а именно, че то „не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите отговорността обстоятелства - млада възраст и чисто съдебно минало“ и на целите на чл. 36 от НК. Изтъкнатите смекчаващите отговорността обстоятелства не намират опора в доказателствата по делото, поради това, че със своите 33 години към датата на деянието, макар и млад човек, подсъдимият не попада в категорията на подрастващите, за които е характерна незрялост, позволяваща да се обяснят или да се оправдаят негативните проявления в живота им. На тази възраст човек има изграден мироглед, житейски ценности и опит, които следва да определят постъпките му и за това извършеното от него деяние, не може да бъде омаловажено, нито да доведе до проявата на снизхождение при определяне на наказанието му. Освен това, невярно е съждението, че подс. А. е неосъждан, тъй като спрямо него са били поставени седем присъди за извършени престъпления против собствеността по чл. 195 от НК, чл. 196 и по чл. 198 от НК. Последното наказание „лишаване от свобода“ е изтърпяно на 6.07.2007 г., което означава, че с налагането на този вид наказание, не са били постигнати целите на чл. 36 от НК. Пред настоящия съдебен състав, касаторът не е предложил съображения, с които да подкрепи заявената претенция за явна несправедливост на наказанието. Това вероятно се дължи на очакването му да бъдат възприети оплакванията му за допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Въпреки това, имайки предвид,че в жалбите се съдържа искане за оправдаването му, поради недоказаност на обвинението, ВКС следва го обсъди в съответствие с касационно основание по чл. 348, ал.1,т. 3 от НПК. Изяснените по делото обстоятелства, значими за степента на обществена опасност на деянието и на дееца, както и тези относно подбуди за извършване на престъплението, както смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразени с целите на чл. 36 от НК, позволяват заключението, че при определяне на наказателната отговорност на подс. А., съдилищата са направили вярна преценка за наличието на основанията на чл. 38 а от НК, тъй като е установена изключителна тежест на извършеното престъпление. Тя се извежда от спецификата на деянието, имайки предвид не само тежестта и превеса на отегчаващи отговорността обстоятелства, но и отчитайки липсата на смекчаващо такова, за това ВКС се съгласи с извода на контролираната инстанция, че конкретното престъпление се явява извънмерно, надхвърлящо типичните представи за престъпления от този вид. Независимо от факта, че обвинението срещу подс. А. е за извършено престъпление с едно квалифициращо обстоятелство по т. 9 – „предумисъл“, по делото се съдържат факти, които не са обхванати от квалифицирания състав на вмененото му във вина престъпление и те следва да бъдат съобразени от съда, когато обсъжда оплакването за явна несправедливост на наказанието. Те касаят както изпълнителното деяние, така и личността на подс. А. и се свеждат до следното : Жертвата е изживяла неимоверни мъки, докато подс. А. е притискал гърлото й, пътувайки в колата на св. А.. Липсата на приток на кислород в мозъка е съпроводен с физическо и психическо страдание, с изживяването на ужас от случващото се. Действията на подс. А. по довършване на изпълнителното деяние- причиняване на смъртта на жертвата чрез нанасянето на удари по главата й с твърди тъпи предмети, разкриват подсъдимият като коравосърдечен и жесток човек. Важно място в преценката за изключителността на деянието има мотива на престъплението - осуетяване разкриването на престъпление, извършено в Германия,с пострадал- детето на жертвата – 4 годишната й дъщеря. Специалната подготовка, включваща връщането му в България заедно със С., предприетите действия по заблуждаване на длъжностни лица и роднини на жертвата, че тя е избягала след извършването на кражба на 18 000 евро, собственост на подс. А., са индиция за по-високата степен на обществена опасност на дееца, поради неговата престъпна комбинативност и коварство. В заключение комплексната оценка на всички обстоятелства, наред с обремененото съдебно минало, лошите характеристични данни за подсъдимия, лишаването от живот на млада 22 годишна жена – майка на 4 годишно дете, с която подсъдимият е съжителствал на семейни начала, отправените смъртни заплахи към брат му и упражнявания натиск да оттегли показанията си след извършване на престъплението, разкриват последното като „изключително тежко“ по см. на чл. 38а от НК. За това определеното за него наказание на подс. А. „доживотен затвор“ не е явно несправедливо, тъй като съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на отегчаващите отговорността обстоятелства, като е в състояние да постигне предвидените в чл. 36 от НК цели. В жалбите е заявено оплакването несправедливост на присъденото на основание чл. 45 от ЗЗД обещетение за причинените на наследниците на убитата неимуществени вреди, без в нея да са изложени относими съображения. Настоящият съдебен състав не се натъкна на прекомерност на присъденото обещетение на гражданските ищци, тъй като прецени, че определеният размер на гражданските искове, отчита настъпилите конкретните вредни последици за тях, като е съобразен с принципа за справедливост при тяхното овъзмездяване. Проверката на заявените в жалбите оплаквания не даде основание на касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал.1 т.3 и т.4 и ал. 2, т. 1 и т. 5 от НПК, тъй като атакуваният съдебен акт и извършената от съда дейност не индикират на визираните пороци, поради което следва да остане в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК ВКС на РБ , трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260004 от 21.06.2022 г. на Апелативен съд –Варна постановено по внохд № 56/20 г. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.