Ключови фрази
Частна касационна жалба * недопустимост на иск * обективни предели на сила на пресъдено нещо * възстановяване на запазена част * унищожаване поради невъзможност за разбиране или ръководене на действията * унищожаване на завещателно разпореждане * намаляване на завещателно разпореждане * прекратяване на производството по делото

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 87

София, 27.02.2015 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 5865/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. М. С. като пълномощник на Б. Г. Б., против определение № 246 от 23.04.2014 г. по ч.гр.д. № 197/2014 г. на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено определението на Окръжен съд - Варна от 06.01.2014 г. по гр.д. № 1957/2011 г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от Б. Г. Б. иск.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Иска се допускане на същото до касационно обжалване по следния въпрос: влязлото в сила решение, с което е уважен иск по чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на дарение до размера, необходим за възстановяване на запазената част на ищеца, формира ли сила на пресъдено нещо относно валидността на договора и съставлява ли процесуална пречка за предявяване от този ищец на иск за унищожаване на същия договор на основание чл. 31, ал.2 ЗЗД. Твърдението на жалбоподателя е, че по този въпрос не е налице съдебна практика, което обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците И. Б. Б. и Б. Б. Б. не са взели становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство Б. Г. Б. е предявил против И. Б. Б. и Б. Б. Б. иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗЗД за унищожаване на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 13, т.ХХVІІІ, нот. дело № 10136 от 04.06.1994 г., с който неговата наследодателка Е. Н. Б. е дарила на ответниците недвижим имот, находящ се в [населено място], като е твърдял, че към момента на сключване на договора прехвърлителката не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и последиците от тях.
За да направи извод, че този иск е недопустим, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по гр.д. № 3983/01 г. на Варненския районен съд е бил уважен предявен от Б. Б. против И. и Б. Б. иск с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН, като е възстановена запазената част на ищеца от наследството на неговата майка в размер на 1/2 ид. част чрез намаляване на извършеното със същия нотариален акт № 13, т.ХХVІІІ, нот.д. № 10136/1994 г. дарение. Тъй като уважаването на конститутивния иск за възстановяване на запазената част предполага наличието на действителна правна сделка, съдът е приел, че влязлото в сила решение, с което искът по чл. 30, ал.1 ЗН е уважен, формира сила на пресъдено нещо между страните по въпроса за валидността на договора за дарение и ищецът не може в нов процес да се позовава на недействителност на същия договор, респ. да води нов иск за унищожаването му.
Поставеният в изложението правен въпрос е пряко свързан със съображенията на въззивната инстанция за потвърждаване на прекратителното определение, и доколкото на настоящият състав не е известно по него да е създадена съдебна практика, въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване.
По този въпрос настоящият състав приема следното:
Чрез иска по чл. 30, ал.1 ЗН наследникът със запазена част упражнява потестативното си право да иска възстановяването й, когато тя е накърнена чрез извършени от наследодателя завещания или дарения. Една от предпоставките за успешно провеждане на този иск е дарението, съответно завещанието, да са валидни и да са породили вещноправно действие. В този смисъл въпросът за валидността на договора за дарение или на завещанието е преюдициален по отношение на иска по чл. 30, ал.1 ЗН и за да се произнесе по основателността на предявения иск, съдът е длъжен по необходимост да вземе становище по него. Обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението обаче не обхващат преюдициалните правоотношения, освен ако те не са въведени като предмет на делото по реда на чл. 212 ГПК чрез инцидентен установителен иск. В този смисъл са разясненията, дадени в т.18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
В случая влязлото в сила решение по гр.д. № 3983/01 г. на Варненския районен съд не съдържа диспозитив, с който съдът се произнася по валидността на договора за дарение. Такъв спор не е бил въведен като предмет на делото по предвидения за това процесуален ред и с оглед цитираната по- горе задължителна съдебна практика неправилно въззивният съд е приел, че по него е налице сила на пресъдено нещо. Двете дела не са идентични от обективна страна, нито може да се приеме, че предметът на предявения от Б. Б. иск с правно основание чл. 31 ЗЗД е включен имплицитно в предмета на иска по чл. 30, ал.1 ЗН, защото за основанията за унищожаване на сделките съдът не следи служебно. В производството по гр.д. № 3983/01 г. на Варненския окръжен съд жалбоподателят Б. е имал качеството на ищец, поради което незаявените от него основания за унищожаемост на договора за дарение не са са преклудирани с влизане в сила на решението по иска по чл. 30, ал.1 ЗН.
В обобщение на изложеното, неправилно въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение по гр.д. № гр.д. № 3983/01 г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявен от Б. Б. против И. Б. и Б. Б. иск с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН, съставлява процесуална пречка, обуславяща недопустимост на предявения Б. Б. иск за унищожаване на договора за дарение на основание чл. 31, ал.2 ЗН. Поради това обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение № 12 от 06.01. 2014 г. по гр.д. № 1957/2011 г. на Варненския окръжен съд следва да бъдат отменени и делото върнато на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от гореизложеното съдът



О П Р Е Д Е Л И :



ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 246 от 23.04.2014 г. по ч.гр.д. № 197/2014 г. на Варненския апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 246 от 23.04.2014 г. по ч.гр.д. № 197/2014 г. на Варненския апелативен съд и потвърденото с него определение № 12 от 06.01. 2014 г. по гр.д. № 1957/2011 г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: