Р Е Ш Е Н И Е   №  73   София, 04 март  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                            ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА     при участието на секретаря  Надя Цекова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 11/ 2010 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК. Осъденият П. А. В. е направил искане за възобновяване на в.н.о.х.д. № 479/ 2009г. на Ловешкия окръжен съд, отмяна на постановеното по него решение и връщане делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.2 и 3 НПК. В съдебното заседание осъденият и защитникът му поддържат искането по съображенията, изложени в него. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че при постановяване на влезлия в сила съдебен акт не са допуснати сочените нарушения, поради което искането следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери материалите по делото намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено от легитимна страна, в предвидения от закона шестмесечен срок и касае влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно и съображенията за това са следните: Луковитският районен съд с присъда № 57 от 06.08.2009г. по н.о.х.д. № 241/2009г. е признал подсъдимия П. А. В. за виновен по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и 4вр. чл.55, ал.1, т.1 НК и му е наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор от закрит тип. Ловешкият окръжен съд с решение № 91 от 23.10.2009г. по в.н.о.х.д. № 479/2009г. е потвърдил присъдата. Възражението, че при разглеждането на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в отказ на съда да реши делото със споразумение, е неоснователно. Решаване на делото със споразумение е допустимо само когато след приключване на разследването се изготви споразумение между прокурора и защитника на обвиняемия / чл.381, ал.1 НПК/, или в съдебната фаза на разглеждане на делото, при условията на чл.384, ал.1 НПК страните са постигнали такова, преди приключване на съдебното следствие. От данните по делото е видно, че на съда не е предлагано одобрение на постигнато споразумение, поради което и не е била налице процесуална възможност за решаване на делото със споразумение. Желанието на подсъдимия съдебното разглеждане да се проведе по този ред не е достатъчно, а съдът няма право да инициира решаване на делото по реда на Глава двадесет и девета от НПК. Установено е, че подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласил се е да не се събират доказателства за тези факти, след което първоинстанционният съд му разяснил правата, последиците от разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и решил делото, като определил наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК. За извършеното престъпление предвиденото наказание е лишаване от свобода от три до петнадесет години, поради което наложеното в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. То е съответно на извършеното и в най- голяма степен отговаря на целите на наказанието. Искането на осъдения за налагане на наказание пробация не може да бъде уважено, тъй като при наличие на предвиден минимум за съответното престъпление, когато наказанието се определя при условията на чл.55 НК съдът може единствено да определи наказание под определения минимум, но не и да премине към друг , по- лек вид наказание, каквато е пробацията.   Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на влезлия в сила съдебен акт искането за отмяна по реда на възобновяването следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. А. В. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 479/ 2009г. на Ловешкия окръжен съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: