4 Р Е Ш Е Н И Е № 212 София, 18.10. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1508/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. М. И., М. И. И. и Н. С. К. срещу въззивното решение № 1960 от 30.10.2012 г. по в. гр. д. № 2449/2012 г. на Варненския окръжен съд. Ответницата по касация - ищцата М. Щ. Г., счита, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 1937 от 02.05.2012 г. по гр. д. № 1380/2010 г. на Варненския районен съд и е признато за установено, че ответниците, сега касатори, не са собственици на имот пл. № 494 по плана на новообразуваните имоти на селищно образование «Д. ч., Д. и М. рид», а определение № 9096 от 24.06.2012 г., с което ищцата М. Щ. Г. е осъдена да заплати 1 200 лева разноски, е отменено, и в нейна полза са присъдени разноски в размер на 659.42 лева. С определение № 271 от 20.05.2013 г. касационното обжалване е допуснато за проверка по допустимостта на въззивното решение от гледна точка вида на предявения иск - отрицателен установителен и във връзка с довода на касаторите за наличие на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо - чл. 298, ал. 1 и чл. 299, ал. 1 ГПК, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос дали изграденото в имота съставлява сграда по смисъла на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. 1. По допустимостта на обжалваното въззивно решение: Въпросът за допустимостта на отрицателен иск за собственост върху земеделски имот, находящ се в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, предявен от лице по чл. 10 ЗСПЗЗ с признато за възстановяване право на собственост, се поставя с оглед спецификата на производството, което след изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 68/1999 г./ е уредено като двуфазно: постановяване на решение за признаване на правото на собственост при условията на пар. 4-4л, и издаване на заповед на кмета на съответната община по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която имотът се възстановява на бившите собственици или собствеността се придобива от ползвателя поради изкупуване на земята при наличие на предпоставки по пар. 4а или пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Когато бившият собственик /съответно неговите наследници/ се позовава на решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ след посоченото изменение на закона, с което правото на възстановяване само е признато, и същевременно се претендира изкупуване от ползвател, очевидно е налице спор за материално право, който следва да се реши от съда предвид възникналата конкуренция на права относно един и същи имот. В този случай бившият собственик има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за отричане правата на ползвателя. Правната възможност за предявяването на такъв иск произтича от разпоредбата на пар. 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28в, ал. 2 ППЗСПЗЗ, съобразно която може да бъде изменен влезлият в сила план на новообразуваните имоти след разрешаване на възникналия спор за материално право. С уважаването на този иск, като се отрекат правата на ползвателите, и въз основа на признатото на ищците право на възстановяване, ще се издаде заповед за възстановяване на имота в полза на бившите собственици. По повод така възникнала конкуренция е създадена трайна съдебна практика, включително и задължителна по чл. 290 ГПК /напр. решение № 812 от 18.01.2010 г. по гр. д. № 3845/08 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 137 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 343/2009 г., решение № 68 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 791/2010 г., двете на ВКС, ІІ-ро г. о., и др./, която приема отрицателния установителен иск за собственост, предявен от ищци с признато право на възстановяване, за допустимо правно средство за защитата срещу ползватели, позоваващи се на изкупуване по пар. 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. К. се позовават на решение № 90 от 05.05. 2011 г. по гр. д. № 846/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., също постановено в производство по чл. 290 ГПК, но в друга хипотеза - отрицателен установителен иск за собственост на земеделска земя, която не попада в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С него, обаче, също е прието, че правен интерес от предявяването на такъв иск ще бъде налице, както когато отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца, така и когато при възникналия в резултат на поведението на ответника спор ищецът, който владее имота и разполага с документ, легитимиращ правата му, избира защита в по-ограничен обем, отричайки претендираните от ответника права, чрез което се слага край на правния спор. В разглеждания случай ищцата е наследница на бившия собственик Щ. А., като правото на възстановяване на земеделски земи е признато с решение на общинската служба по земеделие и гори № 1191 от 21.01.2005 г. Въззивният съд приел, че правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ползвател по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е обусловен от необходимостта да се защити правото на собственост на поземлен имот, включен в плана на новообразуваните имоти, като се разреши спорът за конкуренция на права и се финализира административната процедура чрез издаване на заповед на кмета или се стигне до изменение на вече издадена заповед по реда на пар. 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28в, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Това разрешение е в съответствие със задължителната съдебна практика, поради което въззивният съд правилно е приел отрицателния установителен иск, предявен от наследница на бившия собственик, за допустим. Въззивното решение не е недопустимо и на другото посочено от касаторите основание - чл. 298, ал. 1 ГПК, според която решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, нито поради наличието на спор, който вече е разрешен със сила на пресъдено нещо - чл. 299, ал. 1 ГПК. Става въпрос за определение № 15575 от 15.10.2009 г. по гр. д. № 9915/2009 г. на Варненския районен съд, с което производството по предявен от М. Щ. Г. срещу Н. Ст. К. иск за ревандикация и евентуален отрицателен установителен иск за собственост е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК поради неотстранени нередовности на исковата молба. Следователно, липсва произнасяне по правото на собственост върху спорния поземлен участък и настоящото производство е допустимо. С оглед изложеното не се разкрива и противоречие с определение № 99 от 26.12.1989 г. по гр. д. № 817/1989 г. и решение № 1597 от 20.05.1982 г. по гр. д. № 1142/1982 г., двете на ВКС, ІІ-ро г. о., с което са разрешени хипотези на отвод за пресъдено нещо. Последният довод на касаторите по допустимостта на производството е за това, че съдът в двете инстанции не е упражнил в пълен обем правомощията си за косвен съдебен контрол върху законосъобразността на административния акт - реституционното решение, от което ищцата черпи правата си, с преюдициално значение за гражданскоправния спор. По същността си това не е оплакване, свързано с допустимостта на съдебния акт, а е касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. По него касационната инстанция не може да се произнесе, тъй като е извън предмета на произнасяне от въззивния съд - посочено е, че с оглед вида на търсената защита предмет на изследване са твърдените права на ответниците. 2. По въпроса дали изграденото в имота съставлава сграда: С ТР № 2 от 13.09.2011 г. по т. д. № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС е дадено задължително тълкуване в смисъл, че в полза на ползвателите на земеделски земи възниква правото да придобият собствеността по реда на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато сградата отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на пар. 1в, ал. 3 от ДР ППЗСПЗЗ, да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове. По съществото на спора въззивният съд приел за установено, че в имота, за който е предоставено право на ползване по реда на ПМС № 76/1977 г., липсва сграда, тъй като построеното не отговаря на изискванията на чл. 177 от Наредба № 5/1977 г. /отм./, липсва и водоснабдяване за питейни нужди и ел. захранване в постройката. По тази причина Н. Ст. К. не се легитимира за собственица и не е могла да дари имота на касаторите И. с н. а. № 86/2010 г. Обжалваното решение е неправилно. Порокът му произтича от това, че въззивният съд е извършил преценката за наличие на сграда съобразно разясненията, дадени в решение № 137 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 343/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., според което постройката следва да отговаря на изискванията на строителните правила и норми, установени с Наредба № 5/1977 г. /отм./. Тази съдебна практика е отречена с ТР № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС. Това налага решението да бъде отменено и съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като е необходимо извършването на нови съдопроизводствени действия за преценка на събраните по делото доказателства от гледна точка приетите в ТР № 2/2011 г. на ОСГК критерии за сграда. При него следва да се обсъдят и данните в служебната бележка изх. № 1505 от 26.10.1992 г. на Р. [населено място] за възникнал на 23.10.1992 г. пожар в собствената на Н. К. сграда - доказателство, което не е взето предвид от въззивния съд; във връзка с това доказателство следва да се преценят и показанията на св. Д. Ж., че в имота имало вила, която изгоряла - в мотивите към обжалваното решение достоверността им е отречена по съображения, че не кореспондират с посочени в решението писмени доказателства. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 1960 от 30.10.2012 г. по в. гр. д. № 2449/2012 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: