Р Е Ш Е Н И Е
№139
[населено място], 16.11.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2715 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 35 от 16.02.2015г. по гр.д. № 274/2014г. на Ямболски окръжен съд, с което е отменено решение № 374 от 29.05.2014г. по гр.д. №2278/2013г. на Ямболски районен съд за отхвърляне на предявеното искане по чл. 32, ал.2 ЗС за разпределение на ползване на съсобствен недвижим имот и вместо това е постановено друго, с което е извършено разпределение съобразно вариант №4 от заключението на вещото лице, а именно: на А. В. А. и Д. И. А. е предоставено ползването на част с площ 13,80 кв.м., затворена между точки №№ 8 - 16 вкл. и оцветена в синьо на скицата; на Н. Б. К. и О. С. П. е разпределена част с площ 91 кв.м. между точки №№ 1-12, оцветена в червено на скицата.
Касационна жалба е подадена от Н. Б. К. и О. С. П. чрез пълномощника адв. К.. Поддържа се неправилност на решението поради нарушение на чл. 269 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по непосочено в жалбата основание за неправилност на решението. Освен това, при възприетия от съда четвърти вариант за ползване касаторите не могат ползват мазето си и съществуващия вход от него към двора. В жалбата е развита тезата, че дворното място представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС и разпределение на ползването му е недопустимо.
Касационна жалба е подадена и от А. В. А. чрез пълномощника адв. В.. Този касатор е встъпил и в правата на Д. А., починала преди образуване на касационното производство. Иска се отмяна на решението поради това, че във възприетия от съда вариант четвърти на вещото лице има разминаване относно незастроената площ на дворното място, а и определената за ползване площ от 13,80 кв.м. се намира под терасата и стълбището за мазетата и не представлява свободна площ, а такава за обслужване на сградата. Освен това, съдът не е отчел фактическото ползване на имота, а именно, че гаражът не се ползва по предназначение, тъй като в празното място, откъдето трябва да се подходи до гаража, са засадени лозници.
С определение № 267 от 23.06.2015г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса: може ли съдът при извършване на разпределение на ползване да не се съобрази с притежаваните от страните дялове в съсобствеността, като по този начин създаде неудобства и бъдещи спорове между съсобствениците и длъжен ли е в такъв случай сам да предприеме действия за разрешаване на спора, породен от неравенството на разпределените дялове.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по иск за разпределение на ползване на съсобствен недвижим имот - дворно място в [населено място]. Безспорно е, че ищецът А. А. е собственик на 1/2 ид.ч. от поземления имот, а ответниците - на останалата 1/2 ид.ч. Наред с това ищецът притежава втория етаж от жилищната сграда, а ответниците - първия, в съпружеска имуществена общност. В дворното място е изграден и гараж, който е собственост на ответниците К.. Според приетата техническа експертиза свободното от постройки пространство в двора, включително и това под терасата на първия етаж, е 84 кв.м., като входът за къщата, намиращ се под терасата, е 1,1 кв.м., дворът под терасата от запад е 1,5 кв.м., дворът под терасата от изток е 3,9 кв.м., а останалия незастроен двор е 77,5 кв.м. /от сбора на всички тези площи се получава общата свободна площ 84 кв.м./.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска като е намерил, че не е възможен начин на разпределение, съответстващ на дяловете в съсобствеността, при който да се осигури достъп до гаража с автомобил, без да се преминава през частта на другите съсобственици.
В. съд е поставил задача на вещото лице да даде вариант на разпределение, отчитайки невъзможността разпределението да се извърши според правата на страните в съсобствеността. С решението си е възприел предложения нов вариант № 4, тъй като единствено той осигурява ползване на гаража по предназначение. При този начин на разпределение ищецът, собственик на втория етаж от сградата, получава за ползване площ от 13,80 кв.м., която се намира под терасата на първия етаж; ответниците, собственици на първия етаж от къщата и на гаража, получават за ползване площ от 91 кв.м., в която се включва и площта на гаража 20,8 кв.м. Според съда вариантът е съобразен с фактическото положение и не налага преустройства, като достъпът до дела от 13,8 кв.м. се осъществява през задния вход на къщата. Извършвайки разпределение по този вариант, съдът е посочил, че несъответствието между ползваната площ и дяловете в съсобствеността ще се компенсира по реда на чл. 31, ал.2 ЗС в друго производство.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса: може ли съдът при извършване на разпределение на ползване да не се съобрази с притежаваните от страните дялове в съсобствеността, като по този начин създаде неудобства и бъдещи спорове между съсобствениците и длъжен ли е в такъв случай сам да предприеме действия за разрешаване на спора, породен от неравенството на разпределените дялове.
Разпределението на ползването на съсобствената вещ по принцип следва да се извърши като всеки съсобственик получи за ползване реална част, съответстваща на квотата му в съсобствеността. Когато обектът на съсобственост не позволява такова разпределение, то няма пречка определените за ползване части да не отговарят напълно на притежаваните дялове от имота. В този смисъл е практиката в посоченото в определението за допускане на касационно обжалване Решение № 41 от 20.06.2011г. по гр.д. № 415/2010г. на І г.о., която настоящият състав споделя. Когато на един съсобственик бъде определена за ползване площ, по-голяма от неговия дял в съсобствеността, а на друг съсобственик - по-малка площ, то ползващият по-голяма площ дължи парично обезщетение, съответстващо на гражданските плодове за частта, надвишаваща неговия дял в съсобствеността. За да не бъде разрешаването на един спор източник на бъдещ такъв, то изравняването на несъответствието между правата в съсобствеността и определените за ползване дялове, следва да се извърши в същото производство. В такава хипотеза следва да се приеме, че искането за реално ползване обхваща и искането за парично компенсиране при предоставяне за ползване на част от имота, неотговаряща на правата в съсобствеността. Затова, в рамките на производството по чл.32, ал.2 ЗС съдът следва да определи и дължимото парично обезщетение, равняващо се на гражданските плодове за частта от имота, която съсобственикът не може да ползва съразмерно на дела си.
По касационните жалби.
С извършеното разпределение, при което обособените дялове не съответстват на дяловете в съсобствеността, Ямболски окръжен съд се е съобразил отчасти с указанията в Решение № 41 от 20.06.2011г. по гр.д. № 415/2010г. на І г.о., а именно, че при липса на друга възможност за разпределение е допустимо несъответствие между правата и определените за ползване части. Обжалваното решение обаче не е съобразено с друго от дадените разрешения в същия акт, а именно, че с извършеното разпределение не могат да се създават предпоставки за бъдещи спорове. При установената от вещото лице невъзможност разпределението да се извърши при спазване равните дялове на двете групи съсобственици, то правилно въззивният съд е пристъпил към изследване на варианти за разпределение, които не съответстват на квотите. Възприетият от съда начин на разпределение е единственият, който дава възможност за ползване на гаража като такъв. Д. на касатора А. А., че гаражът не се ползва по предназначение, поради което достъпът до него не следва да е определящ за разпределението, е наведен за първи път в касационната жалба и не може да бъде разглеждан, а и такива данни по делото не са събрани /напротив, ответниците изрично са възразили, че първоначално предлаганите от вещото лице варианти не осигуряват ползване на гаража/. Ето защо, този вариант за ползване няма алтернатива и правилно е възприет от съда.
Развитите от касаторите Н. К. и О. П. съображения, че дворното място съставлява обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС, имат отношение към невъзможността такива части да се делят, а не към производството по разпределение на ползване.
Визираното от касаторите различие в посочената от вещото лице свободна площ 84 кв.м. в първото заключение и разпределената площ от 104,8 кв.м. в допълнителното заключение, се дължи на това, че във втория случай в разпределената площ от 104,8 кв.м. е включена и площта на гаража 20,8 кв.м. Иначе, свободната от постройки площ е 84 кв.м. - това е посочено в основното заключение. При извършване на разпределението по вариант четвърти вещото лице е включило в предоставяната на ответниците площ и площта на гаража. Поради това площта на предоставения им дял от 91 кв.м. е по-голяма от първоначално посочената свободна площ от 84 кв.м. Иначе, разпределената на ищеца площ 13,8кв.м. + разпределената на ответниците площ 91кв.м., включваща и гаража, е равна на 104,8 кв.м., колкото е цялата площ, определена от вещото лице като подлежаща на разпределение.
Доколкото с възприетия от съда вариант не се осигурява ползване, съответстващо на дяловете в съсобствеността, то възникналото с този начин на разпределение неравенство следва да бъде компенсирано в рамките на същото производство, за да не се създават бъдещи спорове и неудобства за съсобствениците. С., който получава за ползване площ по-малка от правата му в съсобствеността, следва да получи и гражданските плодове, припадащи се на площта, която не може да ползва реално. Тъй като по делото не са събрани доказателства за размера на паричното обезщетение, необходимо за уравняване на несъответните дялове на ползване, а за това са нужни специални знания, то за законосъобразното разрешаване на спора е необходимо извършване на нови съдопроизводствени действия. Поради това, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане, при което да бъде допусната експертиза за определяне на дължимото парично обезщетение за компенсиране на неравенството в разпределените за ползване дялове. След събиране на тези доказателства съдът следва да извърши разпределението, включващо и присъждане на паричната сума, дължима за уравнение на неравните дялове на ползване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 35 от 16.02.2015г. по гр.д. № 274/2014г. на Ямболски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
4
|