Р Е Ш Е Н И Е № 155 гр. София, 28 април 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Момчил Бенчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 129 по описа за 2023 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. А. М. чрез защитник, жалба на подсъдимия Г. А. И. чрез защитата, жалба на подсъдимия Л. Я. Д., жалба на подсъдимия Е. М. Ж., срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 128 от 18.08.22 г, по ВНОХД № 88/22, с което е потвърдена присъда на Пловдивски окръжен съд № 260077 от 1.12.2021 г, по НОХД № 587/20. С първоинстанционната присъда е постановено следното: Подсъдимият Е. М. Ж. е признат за виновен в това, че на 7.05.2017 г в [населено място], без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества в особено големи размери: хероин, с общо тегло 1 971, 497 гр, на обща стойност 488 161, 93 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 2, изр. 2, пр. 3 вр. ал. 1, пр. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на четири години „лишаване от свобода“, при „общ“ режим, със зачитане на предварителното задържане, и глоба от 40 000 лв. Подсъдимият Л. Я. Д. е признат за виновен в това, че на 7.05.2017 г в [населено място], в съучастие като съизвършител със С. А. М. и Г. А. И. се е приготвил да придобие от Е. М. Ж. и да държи с цел разпространение високорискови наркотични вещества: хероин, с нетно тегло 104, 05 гр, на стойност 26 012, 53 лв, преди да е започнало изпълнението на замисленото престъпление, с оглед на което и на основание чл. 356 а вр. чл. 354 а, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 17, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, със зачитане на предварителното задържане. Подсъдимият С. А. М. е признат за виновен в това, че на 7.05.2017 г в [населено място], в съучастие като съизвършител с Л. Я. Д. и Г. А. И. се е приготвил да придобие от Е. М. Ж. и да държи с цел разпространение високорискови наркотични вещества: хероин, с нетно тегло 104, 05 гр, на стойност 26 012, 53 лв, преди да е започнало изпълнението на замисленото престъпление, с оглед на което и на основание чл. 356 а вр. чл. 354 а, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 17, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, със зачитане на предварителното задържане. Подсъдимият Г. А. И. е признат за виновен в това, че на 7.05.2017 г в [населено място], в съучастие като съизвършител с Л. Я. Д. и С. А. М. се е приготвил да придобие от Е. М. Ж. и да държи с цел разпространение високорискови наркотични вещества: хероин, с нетно тегло 104, 05 гр, на стойност 26 012, 53 лв, преди да е започнало изпълнението на замисленото престъпление, с оглед на което и на основание чл. 356 а вр. чл. 354 а, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 17, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години, със зачитане на предварителното задържане. С жалбите се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните доводи: Съставът на въззивния съд, разгледал делото, е проявил предубеденост, която проличава от мотивите към решението, а именно: изразил е несъгласие с оправдаването на подсъдимите К. и В., при липса на протест срещу тази част на присъдата, и е посочил, че наложените на подсъдимите жалбоподатели наказания са занижени. Даден е неправилен отговор на възражението относно анализа на доказателствата, послужили за потвърждаване на осъдителната присъда. Не е вярно становището на съда, че кредитираните обяснения на обвиняемия И. не представляват форма на „оговор“. Не може да бъде споделен извода на съда, че е налице надеждна доказателствена основа за осъждане на жалбоподателите. Не е взето предвид, че обясненията на подсъдимите не са оборени от другите доказателствени източници. Не е съобразено, че подсъдимият И. не е поддържал приобщените му обяснения от досъдебната фаза. Съдът се е позовал на обяснения, дадени от него на 10.05.2017 г, пред разследващия орган, без да отчете обстоятелството, че той и обв. М. са представлявани от един и същи защитник, при наличие на противоречиви интереси между тях. Не са налице преки или косвени доказателства, които да подкрепят обвинителната теза, в която хипотеза не следва да бъде потвърдена осъдителната присъда. Неправилно е становището на съда, че осъдителната присъда може да почива на съвкупността от самопризнания, „оговор“ и данни, получени от веществени доказателствени средства / ВДС /, събрани чрез специални разузнавателни средства / СРС /. Допуснато е нарушение на материалния закон. Наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбите се прави искане да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и подсъдимите да бъдат оправдани или да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебно заседание на ВКС защитниците пледират за уважаване на касационните жалби. Подсъдимите жалбоподатели молят да бъдат уважени жалбите им. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбите. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Неоснователно се сочи, че съставът на въззивния съд е проявил предубеденост към изхода на делото, като е изразил становище по въпросите, касаещи оправданите подсъдими, и тези, свързани със справедливостта на наказанията, наложени на осъдените подсъдими. За да се приеме наличие на предубеденост на съдебния състав, следва да са събрани доказателства, въз основа на които да се направи положителен извод, че у съдиите е била формирана предварителна позиция по изхода на делото, която е препятствала възможността им да се произнесат по вътрешно убеждение, основано на събраните доказателства и закона. В случая, доводът за наличие на предубеденост е изведен, въз основа на направена от защитата интерпретация на мотивите към съдебния акт, в който съдът е изложил съображения в изпълнение на задълженията му за цялостна въззивна проверка на присъдата, съгласно чл. 314, ал. 1 НПК. Когато съдът, в изпълнение на процесуалните си задължения, изразява становище по въпроси, влизащи в обхвата на въззивната проверка, това не би могло да се приеме за „доказателство“ относно неговата заинтересованост или предубеденост от изхода на делото. Ето защо, доводът за наличие на абсолютно процесуално нарушение / незаконен състав /, произтичащ от оплакването за предубеденост на съда, е неоснователен и не се споделя от настоящата инстанция, а искането за отмяна на решението на посоченото основание не може да бъде удовлетворено. Основателно е оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствата и средствата за тяхното установяване, попадащо в обхвата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Съображенията за това са следните: Въззивният съд е изразил становище, че доказателствената обезпеченост на релевантните факти е постигната по два начина. Първо, оборени са всички версии, изводими от обясненията на подсъдимите. Второ, в подкрепа на обвинителната теза са събрани годни доказателства в достатъчен обем, изведени от кредитираните обяснения на подсъдимия И., показанията на свидетелите: Г., Х., К., М., А., Д., Г. и А., протокол за разпознаване, протокол за претърсване и изземване, веществените доказателства / 13 300 евро, процесните наркотични вещества /, разписка, протокол за доброволно предаване, ВДС за използваните СРС, извлечение за телефонна комуникация, съдебно-техническа експертиза и съдебно-химическа такава. По довода на защитата, че осъдителна присъда не може да почива само на самопризнание, само на данни, събрани чрез СРС, или само на „оговор“, съдът е отбелязал, че е допустимо обвинението да бъде доказано въз основа на съвкупността от тези доказателствени източници, които освен това са намерили допълнителна подкрепа в други доказателства, събрани по делото. Съдът е счел, че липсва „оговор“ в кредитираните обяснения на подсъдимия И., по съображения, че този подсъдим е уличил и себе си в извършване на престъплението. По така изложеното становище на въззивния съд настоящата инстанция намира следното: На първо място, съгласно чл. 103, ал. 1 НПК, прокурорът е длъжен да докаже обвинението, а обвиняемите / подсъдимите не са длъжни да доказват своята невинност / чл. 103, ал. 2 НПК /. Лицата, привлечени към наказателна отговорност имат право да дадат обяснения, каквито пожелаят, да откажат даването на обяснения или да развият различни версии на инкриминираните събития. Те не са длъжни да кажат истината / за разлика от свидетелите, които носят наказателна отговорност по чл. 290, ал. 1 НК /, поради което липсата на логичност и последователност в дадените от тях обяснения не може да се цени с приоритетно значение при преценката за доказаност на обвинението. На следващо място, неправилен е даденият от съда отговор на възражението, че кредитираните обяснения на подсъдимия И. представляват „оговор“. Съдебната практика е изяснила, че „оговор“ е налице в две хипотези: първо, когато обвиняемият уличава друго лице в извършване на престъпление, като признава и своето участие в деянието, и второ, когато отрича своето участие в престъплението, но уличава друго лице или лица в извършването му. По настоящето дело, в приобщените и кредитирани обяснения на обвиняемия И. се съдържат данни, както за неговото участие в престъплението, така и за участието на негови съпроцесници, откъдето следва, че тези обяснения попадат в обхвата на „оговор“, а даденият от съда отрицателен отговор в тази насока не може да бъде споделен. Когато е налице „оговор“, но са събрани и доказателства, които го подкрепят, няма пречка да се постанови осъдителна присъда, ако бъде преценено, че се формира стабилна доказателствена основа, отговаряща на стандарта по чл. 303, ал. 1 и 2 НПК. Обстоятелството, че липсва логичност в действията на жалбоподателите на инкриминираната дата, изводимо от техните обяснения, не би могло да бъде причислено към подкрепящите „оговора“ доказателства, тъй като подсъдимите не са длъжни да доказват своята невиновност, а и останалите трима подсъдими са отрекли участието си в престъплението, предмет на наказателното производство. На следващо място, кредитирането на показанията на полицейските служители, ангажирани с оперативно наблюдение на лицата, води до единствения сигурен извод, че наблюдаваните лица са се срещали и са разговаряли. По делото обаче е останало неизяснено какво е било естеството на тези разговори и каква е била целта на лицата, които са ги провели, които обстоятелства се включват в предмета на доказване и са от съществено значение за изхода на делото. В приложените по делото ВДС, събрани чрез СРС, се съдържат данни за комуникация с цел да „бъде свършена работа“, но не и за спецификата на тази работа, която би могла да бъде и правомерна. От кредитираните показания на полицейските служители е установено, че в инкриминирания период подсъдимите са били под оперативно наблюдение, но приетото от съда, че осъществената между тях комуникация е била подчинена на целта да бъде осъществена сделка по продажба на хероин, почива изцяло на оперативна информация, изводима от свидетелските показания, която / информация / не е доказателствен източник. Несъмнено е установено, че у подсъдимия Д. е имало парична сума от 13 300 евро, както и това, че в автомобила на подсъдимия Ж. е открито наркотично вещество. Съдът обаче не е дал задоволителен отговор на въпроса какви са били отношенията между подсъдимите като участници в инкриминираните събития, а изводът, че намерените парични средства са били предназначени да послужат за придобиване на част от процесните наркотични вещества, не е надлежно доказателствено обезпечен. Що се отнася до становището на съда, че в основата на осъдителна присъда могат да залегнат в съвкупност данни, изводими от „оговор“, самопризнание и ВДС, събрани чрез СРС, следва да се има предвид следното: Когато е налице недопустимост от осъждане въз основа на такива данни, тя е налице и при тяхната съвкупност, тъй като механичният сбор от недопустими доказателства също обуславя недопустимост от осъждане. За да се постанови осъдителна присъда, следва да е налице съвкупност от доказателства, която да отговаря на определени изисквания: да е формирана стройна и последователна система, елемент от която биха могли да бъдат и недопустими за самостоятелно осъждане доказателства, към които успешно да бъдат инкорпорирани подкрепящите ги доказателства, и всички те заедно да образуват доказателствена основа, годна да изпълни изискванията по чл. 303 НПК. По изложените съображения, ВКС намери, че е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо необходимост от отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. С оглед отстраняване на нарушението следва да бъде направена нова преценка на събраните доказателства, при която да бъде даден отговор и на възражението относно годността на депозираните от обвиняемия И. обяснения от досъдебното производство от 10.05.2017 г. При този изход на делото в настоящата инстанция не би могло да се отговори на доводите относно релевираните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК, но аргументите на защитата в този аспект следва да бъдат взети предвид от съда при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение на Пловдивски апелативен съд № 128 от 18.08.2022 г, по ВНОХД № 88/22. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: