О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 87 София, 21.02. 2020 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № 2870/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на В. Ц. Т. против определение № 3413 от 18.10.2019 г. по в.ч.гр.д. № 4845/2019 г. на Софийски апелативен съд . Ответникът по частната жалба не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил определение № 15894 от 28.06.2019 г. по описа на СГС, І ГО, 19 –с-в, с което на основание чл. 118, ал. 2 ГПК във вр. чл. 115, ал. 2 ГПК е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд Монтана. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че делото е образувано по предявен от частния касатор Т. срещу своя застраховател иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на дължимо застрахователно обезщетение по щета от ПТП, настъпила в период на действие на застрахователен договор „Каско+“. Определянето на местната подсъдност е изведено от разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК след изм. ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., съгласно която исковете за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище или по местонастъпване на застрахователното събитие. Посочено е, че се касае за особени правила относно местната подсъдност на спорове по искове за обезщетения на увреденото лице по КЗ, изключваща общата подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК – по седалище на ответника, както и че сезираният първоинстанционен съд има служебно задължение да следи за местната подсъдност. От данните по делото въззивният състав е направил извод, че адресът на ищцата е в [населено място], а соченото застрахователно събитие е настъпило на път І-1 на територията на [населено място], видно от представен протокол за ПТП от ОДМВР – Видин, който е извън съдебния район на СГС, поради което заключил, че преценката на СГС, обусловила десезирането му и изпращане на делото на компетентния съобразно правилото на чл. 115, ал. 2 ГПК съд – Окръжен съд Монтана, е законосъобразна. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният касационен жалбоподател, в хипотеза на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е поставил следните въпроси: 1. „Разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК относима и приложима ли е за исковете предявени на основание неизпълнение на поети с договор за имуществена застраховка „Каско“ задължения от застраховател, в качеството му на страна на договор?“, 2. „ Собственикът на застрахования автомобил, претендиращ изплащането на имуществена щета от застрахователя, на основание настъпило застрахователно събитие в периода на действие на застрахователния договор, има ли качеството на увредено лице?“, 3. „Особените правила на местната подсъдност, въведени с чл. 115, ал. 1 и ал. 2 касаят ли и променят ли подсъдността на исковете с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, при които застрахованият собственик претендира застрахователят да бъде осъден да изпълни свое поето задължение със застрахователния договор за „Каско“ или за тях е валидна общата подсъдност по чл. 108, ал. 1 от ГПК?“, 4. „Допустимо ли е прилагането на ал. 2 от чл. 115 от ГПК, самостоятелна или същата е приложима винаги във връзка с ал. 1 на същия чл. 115 от ГПК?“, 5. „Особените правила относно местната подсъдност въведени с чл. 115, ал. 1 и ал. 2 ГПК, изключващи общата подсъдност по чл. 108, ал. 1 се отнасят само за исковете за непозволено увреждане или за всички видове обезщетения по Кодекса на застраховането?“, 6. „Ако чл. 115, ал. 1 и ал. 2 от ГПК променя правилата за местната подсъдност на всички искове за обезщетение по КЗ, защо е поставен от законодателя в Раздел II, Местна подсъдност, Искове за непозволено увреждане и налице ли е непозволено увреждане при искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ?“. Според частния касатор ищецът няма качество на „увредено лице“, а на „застрахован“, поради което особените правила относно местната подсъдност по исковете за обезщетение на увредено лице по КЗ, въведена с нормата на чл. 115, ал. 2 ГПК, били неприложими, доколкото същите се прилагали единствено в хипотезата на непозволено увреждане. Съгласно дадените в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения - правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. С оглед така възприетата с тълкувателна практика дефинитивност се налага извод, че поставените въпроси, почти с идентично съдържание, свеждащи се до въпроса дали особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 1 и 2 ГПК се прилага по отношение на всички искове по КЗ или само във връзка с иск от увредено лице срещу застрахователя на деликвента са релевантни. По отношение на така обобщения въпрос е налице и основанието сочено от касатора по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед обоснованата от него необходимост от тълкуване на нормата на чл.115,ал.2 ГПК във връзка с приложимостта й по отношение на задължения на застрахователя, произтичащи от сключен договор , а не от непозволено увреждане. При тези фактически данни касационно обжалване следва да бъде допуснато по посочения въпрос на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От систематичното място на нормата на чл. 115,ал.2 ГПК и от нейното съдържание, се извежда необходимост от установяване на фактически състав съдържащ като твърдян, респективно доказан факт на непозволено увреждане, с оглед, на който е уредена възможността на увреденото лице да предяви иск срещу застрахователя на деликвента за обезщетяване на вредите при преференциално определена местна подсъдност – по неговото местоживеене, респ. по местоосъществяване на ПТП. Когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него- по осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане, независимо че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като ПТП. В този смисъл при застраховка „Каско” е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение. Следователно по поставения въпрос следва да се приеме, че особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице. По основателността на частната касационна жалба. С оглед разрешаването на поставения въпрос определението на въззивният съд, мотивирано с приложимост на обособената местна подсъдност е неправилно като мотиви, но като краен резултат следва да бъде потвърдено, тъй като независимо от това, че не се прилага по отношение на предявения от Т. иск за заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователен договор „ Каско+”разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК, то приложение намира чл.113 ГПК. Този извод се налага, поради това, че в мотивите към т. 6 на Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е прието изрично, че застраховано по застраховка “Каско” физическо лице, което като страна по договор за услуга, се явява потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП се ползва от уредената в чл. 113 ГПК особена местна подсъдност. Доколкото относимите норми на отменения КЗ, по който е постановено тълкувателното решение, не са претърпели съществено изменение в приложимия към спора закон, определената изрично и императивно подсъдност на потребител, съвпада с определената от съдилищата с оглед изводите им, че същата е по настоящия адрес на ищцата. Поради това и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3413 от 18.10.2019 г. по в.ч.гр.д. № 4845/2019 г. на Апелативен съд София. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3413 от 18.10.2019 г. по в.ч.гр.д. № 4845/2019 г. на Апелативен съд София Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: