Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 293   София , 05 юли  2010г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дeветнадесети май две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лиляна Методиева     ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев   Елена  Авдева   при секретар Кр.Павлова .......................................и в присъствието на прокурора Антони Лаков ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 212 /2010 г.   Производството е образувано на основание чл.424, ал.1 от НПК по искането на осъдения И. С. Н. за възобновяване на производството по внохд № 166/2009 г. на Бургаския окръжен съд. От съдържанието на искането може да се извлече оплакване за допуснати от съда съществени процесуални нарушения при събирането и анализа на гласните доказателствени средства и доказателства – касационно основание по чл. 422, ал.1, т.5 във връзка с чл. 348 , ал.1, т.2 от НПК. Според осъдения съдът неправилно е отказал да изслуша или да приеме писмените показания на пострадалата С. Великова Великова и нейните родители – С. Великова и Велико Великов. Не са обсъдени показанията на свидетелите Р, С. И. И. и Б. Т. В. , в които се съдържат данни , че пострадалата е била напълно свободна да се обажда по телефона, а показанията на свидетеля С са ценени въпреки заявлението му, че са дадени под прокурорски натиск и са написани от дознателя по делото. В заключение се отправя искане за отмяна на решението по реда на възобновяването и ново разглеждане на делото. Пред касационната инстанция осъденият и неговият защитник поддържат искането по изложените в него съображения. Прокурорът пледира за неоснователност на искането за възобновяване, тъй като са спазени всички процедурни правила и не са ограничени процесуалните права на подсъдимия. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Искането е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Районният съд в гр. Б. с присъда № 921 от 22.06.2009 г. по нохд № 1921/2008 г. признал подсъдимия И. С. Н. за виновен в извършването на престъпления по чл.159б, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.159а, ал.2, т.2 пр.1 и 2 и т.4 вр. ал.1 и чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 155, ал.3,вр. ал.1 вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, поради което и по правилата на чл. 23, ал.1 от НК му наложил общо наказание шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор, към което присъединил наказанието глоба в размер на 6 000 лева. В тежест на подсъдимия съдът възложил сторените разноски /солидарно с другия подсъдим С. В. Т. /. Бургаският окръжен съд с решение № 211 от 04.12.2009 г. по внохд № 166/2009 г. изменил първоинстанционната присъда частично по отношение на подсъдимия И. С. Н., като го оправдал по обвинението , че при условията на продължавано престъпление и с користна цел склонявал С. Великова Великова към проституция. В останалата част присъдата относно този подсъдим останала в сила. Основното възражение на осъдения се свежда до оплакване за ограничаване на правото му на защита поради незаконосъобразния отказ на въззивния съд да разпита повторно пострадалата С. Великова , както и нейните родители – свидетелите С. Данните по делото напълно опровергават това твърдение. Преди всичко се налага уточнението , че въззивният съд не е бил сезиран с искане за разпит на С. и Велико Великови. Защитникът на подсъдимия поискал повторен разпит единствено на С. Великова и лицето Р. Е. С. Съдебният състав взел становище по двете искания с мотивирани определения, които не търпят процесуален укор. Правилно преценил, че част от обстоятелствата , за установяването на които се претендира конституиране в качеството на свидетел на Р. Е. , са неотносими към предмета на делото , а останалите са изяснени чрез вече събрания доказателствен материал. Повторният разпит на пострадалата С. Великова Великова защитата на подсъдимия обосновала с желанието й да даде показания, опровергаващи депозираните в хода на наказателното производство до момента. Поради ключовото значение на показанията на Великова за предмета на доказване съдът се отнесъл много внимателно към това искане. Защитникът посочил във въззивната жалба, че свидетелката трябва да установи, че”всичко , което е казала в съда , е нейна измислица и го е направила само и единствено за това, да се покаже като жертва пред родителите си.” Съдът обосновано заключил , че след подробните разпити на свидетелката пред съдия в досъдебната фаза и в съдебното следствие повторният й разпит няма съдържателен потенциал, а формулираната от защитата цел не се отнася до новооткрити обстоятелства. В мотивите на въззивното решение съдът отговорил по-подробно на опита да бъдат компрометирани показанията на С. Великова, като отбелязал отправените от подсъдимия към нея / и свидетелката Й/ заплахи и претенции за тяхната промяна. Важно е да се изтъкне , че съдът подложил на прецизна проверка за достоверност информацията, получена при разпита на пострадалата Великова ,чрез проследяване на логичността и последователността на разказа на свидетелката и обвързаността му с останалите доказателства , съдържащи се в показанията на свидетелите Б, С. И. , Д. И. , С. Великова , Велико Великов , Р. Д. , С. М. , А. А. и с данните от следствените експерименти и разпознавания. В този процес не са установени съществени противоречия, а точно обратното- взаимна подкрепа и еднопосочност на събраните доказателства. Показанията на свидетеля С от досъдебната фаза логично се вписват в общия контекст за разлика от тези , които той дал пред първоинстанционния съд. В атакувания съдебен акт се съдържа убедителен отговор защо съдът е кредитирал първоначалните показания на М. и не се е съобразил с твърдението му за упражнен неправомерен натиск в хода на дознанието. В досието на делото няма никакви данни за действия с подобен характер , а освен това след подробен разпит пред първоинстационния съд в присъствието на подсъдимите и техните защитници свидетелят е отговорил на всички поставени от тях въпроси, изясняващи констатираните противоречия. По този начин била гарантирана възможността на подсъдимите /искателя и С. Т. / да упражнят правото си на защита , като възприемат непосредствено съответните доказателства и ги подложат на проверка,критичен анализ и оценка. При противоречиви доказателствени материали суверенно право на решаващия състав е да приеме едни и отхвърли други, като изложи съображения за направения избор. Предходните съдебни състави са се доверили на казаното от свидетеля М пред съдия в досъдебната фаза, тъй като този процедура изключва твърдяната в касационната жалба манипулация / заплаха от прокурора М. / и след като се уверили, че променената версия на показанията му е изолирана от останалите събрани по делото доказателства / прочее, за пълнота на изложението и в отговор на тази част от искането на осъдения заслужава да се отбележи , че свидетелят се оплаква за „натиск” от дознателя и полицията , а не от прокурора/. На следващо място следва да се отхвърлят твърденията на осъдения за недопустимо игнориране на свидетелските показания, доказващи свободата на пострадалата да разговаря по телефона по време на инкриминираната дейност. В мотивите на съда е отразено , че С. Великова провела няколко разговора, но те били чрез апарат на други лица. Личният телефон на пострадалата й бил отнет от Н. по време на пътуването до Германия и върнат с нова СИМ карта , изключваща изходящи позвънявания. Тези действия били част от средствата, с които осъденият поставил С. Великова в положение на зависимост , за да я принуди да проституира . Цитираните в искането гласни доказателства са намерили място в мотивите на съда , не са пренебрегнати, както твърди осъдения, и изцяло подкрепят основните обстоятелства на обвинението. В заключение се налага обобщението , че въззивният съд е установило нужното за наказателното производство съдържание на обективната истина по процесуално екзактен начин, поради което не е допуснал нарушения на процесуалните правила, посочени в искането за възобновяване.   Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,   Р Е Ш И   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. С. Н. за възобновяване на производството по внохд № 166/2009 г. на Бургаския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.