Р Е Ш Е Н И Е
№ 220
София, 25 юни 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 638/2013 година.
Производството е образувано по искане от Главния прокурор на Р.България за отмяна по реда на възобновяването на определение № 338 от 13.12.2012год. по чнд № 580/2012год. на Сливенския окръжен съд и на определение № 1 от 18.01.2013 год. постановено по вчнд № 4/2013год. на Бургаския апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане на Сливенската окръжна прокуратура.
В искането са въведени основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1-2 от НПК, като се твърди, че при потвърждаване постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство водено срещу М. К. Д. за престъпление по чл. 253, ал. 4, във вр. ал. 2, предл. 5, във вр. ал. 1,във вр. чл. 26, ал. 1 от НК Окръжният съд не е извършил указаната в чл. 243, ал. 4 от НПК проверка и поради това е потвърдил един необоснован и незаконосъобразен прокурорски акт. Не са изпълнени и конкретните указания на Върховния касационен съд дадени в решение № 450/2011год. по н.д. 2110/2011год. трето н.о. С решението на касационната инстанция на критика е подложена дейността на съда по събиране и оценка на доказателствените източници като е направена констатация за неизпълнение на изискванията по чл. 13 и чл. 14 НПК насочени към разкриване на обективната истина и в тази насока дадените указания са със задължителен характер, но те не са изпълнени, което само по себе си представлява съществено нарушение на процесуалните правила. При проверката на първоинстанционното определение въззивната инстанция е установила допуснатите от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения в дейността му по съдебен контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, но поради липсата на процесуална възможност/въззивното производство е образувано само по жалба на обвиняемата/ е потвърдил обжалвания пред него съдебен акт. Пред настоящия съдебен състав представителят на прокуратурата поддържа направеното искане по основанията и доводите в негова подкрепа.
Защитниците на М. К. Д.-адв. Т.Д. и адв. И. Д. изразяват становище за неоснователност на искането, което поддържат лично, както и в представените писмени бележки, където съображенията им са развити мотивирано.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал.1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК. Определението на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство е било потвърдено от въззивния съд и не е било проверявано по касационен ред.
При производството по чл. 243, ал. 3-ал. 7 НПК се осъществява съдебен контрол за законосъобразност и обоснованост върху действията на прокурора в стадия на досъдебното производство, когато той е упражнил правомощията си да прекрати определено наказателно производство. От разпоредбата на чл. 243, ал. 7 НПК е видно, че контролът е двуинстанционен и постановеното от въззивния съд определение е окончателно.
Не може да се сподели виждането на защитата, че въззивното определение, чиято отмяна по реда на възобновяването се иска, не подлежи на проверка, с довода, че тези актове не са посочени като предмет в нормата на чл. 419 от НПК. Това е така, понеже е недопустимо да се възобнови само първоинстанционното производство, а да бъде оставен в сила въззивен съдебен акт, с който първоинстанционното определение е потвърдено, и на второ място, защото на проверка по реда на гл. ХХХIII от НПК подлежат влезлите в сила съдебни актове със своята задължителност и неотменимост, след изтичане срока за обжалването им, или при обжалване /протестиране/ след потвърждаването /изменението/ им от следващата съдебна инстанция.
Разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно, по следните съображения:
С решение № 450 от 22.02.2011год. по н.д. № 2110/2011год. на ВКС, трето н.о. образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас, на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 от НПК е отменено въззивно решение № 83/02.06.2011год. постановено по внохд № 15/2011год. по описа на Апелативен съд-Бургас, с което е потвърдена оправдателна присъда № 30 от 18.11.2010год. по нохд № 439/2010год. на ОС-Сливен и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен съдебен състав от стадия на заседанието по чл. 327 от НПК. Съобразно изложените основания, съдебният състав от ВКС е направил пълен разбор по наведените му в протеста оплаквания и доводи и е приел неговата основателност.
При проверката си съставът на Върховния касационен съд е установил, че при разглеждане на делото съдилищата по фактите не са изследвали задълбочено доказателствените източници и не са попълнили делото с нови доказателствени средства, от проверката и оценката на които да изясни предмета на доказване по делото. В решението е посочено, че както окръжният, така и апелативният съд са направили едностранчив анализ на доказателствата, самоцелно обслужващ постановената оправдателна присъда, с което са нарушили основен принцип при събиране и оценка на доказателствата по чл. 107, ал. 2 и ал. 3 от НПК. Направена е констатацията за нарушение на основните начала по чл. 13 и чл. 14 от НПК, тъй като част от уличаващите подсъдимата доказателства съдилищата са игнорирали, друга част- превратно тълкували, а трети-също оневиняващи подсъдимата - безкритично приети, без да бъдат съпоставени с останалите, подкрепящи тезата на обвинението доказателства. Касационният състав е проявил необходимата прецизност и задълбоченост да посочи детайлно кои доказателства и доказателствени средства, относими към предмета на доказване, са останали вън от вниманието на съдилищата или са останали недооценени, а именно: влязлата в сила присъда по н.д. № 05/5916/ на Изправителен съд в гр. Брюксел срещу съпруга на подсъдимата за престъпления, съответно приравнени по чл. 155, ал. 3, във вр. ал. 1: по чл. 159а, ал. 2, т. 2, във вр. ал. 1 и по чл. 321, ал. 2 от НК на Р.България и обстоятелството, че през инкриминирания с обвинителния акт период подсъдимата Д. не е работила и липсват данни за други приходи от трудова дейност или друг законен източник на средства, при което разходите й като физическо лице и управител на "фирма“ и на съпруга й многократно надвишавали приходите им. Липсата на оценка на тези и другите детайлно посочени в цитираното касационното решение обстоятелства и факти, с безрезервното приемане обясненията на подсъдимата за получени заеми, дарения от роднини и кредити, при което направените изводи от съдилищата за невиновност на подсъдимата по предявеното й обвинение по чл. 253, ал. 4, във вр. ал. 2, предл. 5, във вр. ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК-да е преобразувала чрез поземлени имоти в [населено място] предоставени от съпруга й П. Д. С. парични средства в размер на 398 688,83лв., за които е предполагала, че са придобити от него през периода 17.06.2002год.-24.04.2003год. в Кралство Белгия чрез тежки умишлени престъпления/ приравнени по чл. 155, ал. 3, във вр. ал. 1: по чл. 159а, ал. 2, т. 2, във вр. ал. 1 и по чл. 321, ал. 2 от българския НК/ е в резултат на неразкриване на обективната истина, което е довело и до неправилно приложение на закона.
При отмяната на решението по внохд № 15/2011год. на АС-Бургас, съобразно чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 от НПК са отправени към въззивния съд конкретни указания за отстраняване на допуснатите нарушения по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК-включително и за назначаването на комплексна, разширена икономическо-счетоводна и данъчно-финансова експертиза, от изводите на която биха могли да се изяснят съществени обстоятелства от предмета на делото и да се проверят достоверността на останалите гласни и писмени доказателствени средства и др., които са изчерпателни, споделят се от настоящия съдебен състав и не е необходимо да се повтарят дословно.
С решение № 60/11.04.2011год. по внохд № 50/2012год. на АС-Бургас е отменена на основание чл. 335, ал. 1, т. 1 от НПК присъда № 30 от 18.11.2010год. по нохд № 439/2010год. на ОС-Сливен и делото е върнато за ново разглеждане на прокурора със съображения, че съществени процесуални нарушения установени от ВКС и довели до „доказателствен дефицит“, са допуснати във фазата на досъдебното производство и там следва да бъдат отстранени.
При допълнителното разследване по делото органите на разследването са назначили съдебно-икономическа експертиза, която установила разлика от 266 397.17лв. между документално обоснованите доходи на семейството на Д. и реалната стойност на придобитите от управляваното от нея търговско дружество активи. Последвало изготвяне на нов обвинителен акт срещу Д. и внасянето му в съда без промяна на фактическата обстановка по делото и по правната квалификация, като било образувано нохд № 397/2012год. по описа на ОС-Сливен. С разпореждане № 212/14.09.2012год. определеният по делото съдия-докладчик е приел, че указанията за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения дадени в решението № 60/11.04.2011год. по внохд № 50/2012год. на АС-Бургас не са изпълнени, и е прекратил съдебното производство и отново върнал делото на прокурора. Разпореждането било протестирано, но оставено без уважение като неоснователно от АС-Бургас.
След поредното произнасяне на въззивната инстанция нови процесуално-следствени действия не са извършвани, като с постановление от 28.11.2012год. на прокурор от ОП-Сливен на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК образуваното срещу М. Д. наказателно производство по чл. 253 от НК по сл.д. № 31/2009 год. е прекратено поради недоказаност на обвинението.
Обвиняемата останала недоволна от основанието за прекратяване на наказателното производство и обжалвала постановлението на прокурора, но оплакването й било прието за неоснователно и с определение № 338 от 13.12.2012год. по ч.н.д. № 580/2012год. Сливенският окръжен съд го потвърдил по съображения, че същото е обосновано и законосъобразно. Всички тези принципни положения, отнесени към конкретиката на настоящия казус, водят до извода, че първата съдебна инстанция не е осъществила в пълен обем своите контролни правомощия и в резултат на което незаконосъобразно е заключила, че наказателното производство правилно е било прекратено от прокурора, поради недоказаност на обвинението срещу Д., за което тя е била привлечена като обвиняема. Бургаският апелативен съд се е разграничил от изводите на Сливенския окръжен съд, че постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу обвиняемата е обосновано и законосъобразно, като е изложил съображения: за наличието на противоречия в мотивите му по отношение на подлежащите на доказване обстоятелства от значение за фактическия състав на престъплението по чл. 253 от НК; за несъобразяване на съда с указанията, дадени от съставите на Върховния касационен съд и с решението на АС-Бургас по внохд № 50/2012год., както и че при липсата на установени от обвинението нови различни фактически констатации, които да налагат други правни изводи с потвърждаване на постановлението, съдът е нарушил закона.
Всичко изложено сочи за неизпълнение на задължителни указания на касационната инстанция по силата на чл. 355, ал.1, т.2 /относно „приложението на закона„ в процесуалния му смисъл/ и т.3 /относно „отстраняването на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила“/ от страна на Сливенския окръжен съд, а такова неизпълнение е само по себе си също съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2 НПК, което и налага ново разглеждане на делото за отстраняването му и обосновава искането на Гл. прокурор като основателно.
С оглед правомощията в производството по гл.ХХХIII НПК, Върховният касационен съд не може да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство, потвърдено с подлежащите на отмяна определения на ОС-Сливен и на АС-Бургас, както и да встъпи във функциите на първоинстанционния съд по смисъла на чл. 243, ал. 5, т. 3 НПК и да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на постановлението. Понеже това правомощие притежава Сливенският окръжен съд, след отмяна на атакуваните определения на него следва да се върне делото, като той се съобрази с дадените в настоящото решение указания.
Всичко изложено налага отмяна по реда на възобновяването на определение № 338 от 13.12.2012год. по чнд № 580/2012год. на Сливенския окръжен съд и на определение № 1 от 18.01.2013 год. постановено по вчнд № 4/2013год. на Бургаски апелативен съд, възобновяване на делото по основанието на чл. 422, ал. 1, т.5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК и връщане на делото на Сливенския окръжен съд за ново разглеждане в производство по чл. 243, ал. 4 и сл. НПК, като се изпълнят указанията дадени в настоящото решение и в решение № 450 от 22.02.2011год. по н.д. № 2110/2011год. на ВКС, трето н.о.
По изложените съображения и на основание чл .425, ал.1, т.1, във вр. чл. 422, ал.1, т.1, във вр. чл.420, ал.1, във вр. чл. 419, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
ОТМЕНЯВА ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО определение № 338 от 13.12.2012год. по чнд № 580/2012год. по описа на ОС-Сливен и на определение № 1 от 18.01.2013год. по вчнд № 4/2013год. на АС-Бургас, с което е потвърдено. ВРЪЩА делото на ОС-Сливен за ново произнасяне от друг съдебен състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: