О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 190 гр. София, 19.05.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 324/2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по подадена от В. Г. И. от гр. В. Т. жалба против въззивното решение от 21.02.2012 год. по гр. д. № 1396/2011 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлено искане за присъждане на направени от жалбоподателката разноски по делото. В останалата му част, решението на районния съд е влязло в сила, като необжалвано. Жалбоподателката счита въззивното решение за недопустимо, евентуално за неправилно по съображенията, подробно изложени в жалбата. В приложеното изложение поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос за предпоставките, при наличието на които в полза на ищеца следва да се присъдят разноските по делото. Представя решение № 1453 от 23.06.2003 год. по гр. д. № 1211/2002 год. на ВКС, в което въпросът е разрешен по противоречив на произнасянето в обжалваното решение начин. Ответникът по жалбата – етажната собственост, чрез Ст. К., оспорва същата като недопустима. Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и данните по делото, счита, че производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК с оглед характера на постановения въззивен акт по спорния предмет за присъждане на разноските в производството по делото, представляващо по своята същност определение. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част относно разноските, въззивният съд приел, че ответниците – останалите етажни собственици в сградата, не са станали повод за завеждането на иска, поради което и на жалбоподателката, ищца, независимо от изхода на делото в нейна полза, не следва да й се присъждат направените в него разноски – чл. 78, ал. 2 ГПК. Установено било по делото, че общото събрание на етажните собственици е свикано от общината, поради което и правният спор не е породен от ответниците. Производството по делото е по реда на новия ГПК, в който липсва уредба за обжалването на решението само в частта му за разноските, когато не се обжалва самия акт, за разлика от отменения ГПК – чл. 70. С отпадане на възможността за отделно обжалване на решението в частта за разноските остава уреден само един процесуален ред за защита срещу решението в тази му част – чл. 248, ал. 1 ГПК. Съгласно тази разпоредба, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Първоинстанционният съд е отхвърлил това искане на ищцата, съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, поради което и редът, по който това определение може да се измени е този по чл. 248, ал. 1 ГПК, а не по пътя на обжалването му, тъй като такъв ред не е предвиден в процесуалния закон /аргумент в този смисъл и от разпоредбата на чл. 80 ГПК/. Горното обосновава извод за вероятната недопустимост на обжалваното в настоящето производство решение. С оглед служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, вкл. и в производството по чл. 288 ГПК, както се прие в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. В тази връзка следва да се посочи, че представеното решение на ВКС по гр. д. № 1211/2002 год. е неотносимо, тъй като то е постановено по отменения ГПК, поради което и не може да обоснове наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По същество на жалбата, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение, имащо характер на определение, е недопустимо, тъй като въззивният съд не е имал компетентността да се произнесе по подадената против първоинстанционното решение в частта му за разноските жалба. Както се посочи, в ГПК /Д. в. бр. 59/2007 год./ не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване на съдебния акт в частта му за разноските, когато не се обжалва самия акт, поради което и произнасянето му с решението /с характер на определение/ е недопустимо. Произнасянето на съда по разноските представлява определение, което подлежи на изменение или допълване от съда, който го е постановил, съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което и въззивният съд е следвало да приеме жалбата като молба по този ред, като я изпрати на компетентния за разглеждането й първоинстанционен съд. Вместо това, като я е разгледал по същество, той е постановил недопустим акт, който следва да се обезсили и производството по жалбата се прекрати, а делото се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решението, имащо характер на определение, с № 15 от 21.02.2012 год. по гр. д. № 1396/2011 год. на Великотърновския окръжен съд. ОБЕЗСИЛВА решението, имащо характер на определение, с № 15, постановено на 21.02.2012 год. по гр. д. № 1396/2011 год. на Великотърновския окръжен съд и прекратява производството по делото. ИЗПРАЩА жалбата на В. Г. И. от 28.11.2011 год., имаща характер на молба за изменение на определението за разноските, на компетентния за разглеждането й Великотърновски районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: