Р Е Ш Е Н И Е        №  236       София,  27 май 2009 година            В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 20 май, две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Татяна Кънчева     при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 206/2009 година.     Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалба на подс. Р. В. М. от гр. С., чрез нейния з. – а. В на а. Е, като п. на частния обвинител и граждански ищец И. Н. Д., против въззивна присъда на Софийския апелативен съд, постановена по внохд № 1235/2008 г. Твърди се в първата, че въззивният съдебен акт е постановен в нарушение на закона, при съществени процесуални нарушения и че наложеното наказание и присъдено обезщетение, явно несправедливи, а във втората – явна несправедливост на размера на определеното наказание и уваженият граждански иск. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбите са неоснователни, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С въззивна присъда № 11/17.02.2009 г., Софийският апелативен съд, наказателна колегия, 2-ри състав, е отменил присъда № 8/28.02.2008 г., постановена по нохд № 4120/2006 г., СГС, НК, 16-ти състав, в частта, в която подс. Р. В. М., е призната за виновна и осъдена за престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3 НК, за което й е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, както и в частта с която е призната за невиновна и оправдана за престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2, вр. ал. 1 НК и вместо това е признал подсъдимата за виновна в това, че на 24.04.2002 г., в гр. С., ж. К. „Люлин”, бл. 206, пред вход „В”, е причинила средна телесна повреда на И. Н. Д. – лице от състава на полицията при изпълнение на службата й – участие в специализирана полицейска операция, за установяване и задържане на В. Н. , изразяваща се в травматично счупване в областта на корена на първи горен ляв зъб, което е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, я е осъдил на осем месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК.   Потвърдил е присъдата в останалата й част.   По доводите в жалбата на подс. Р. В. М.:   Първото посочено касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, за нарушение на материалния закон, не се подкрепя от данните по делото. По своята същност, възраженията на подсъдимата, се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционната присъда, във връзка с приетата фактическа обстановка и неправилно според защитата кредитиране на част от събрания доказателствен материал. Достоверността на доказателствените материали, обаче не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция не може да установява нови фактически положения. Затова и процесуалният закон не предвижда необосноваността, като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране проверка и оценка на доказателствата, е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правно - релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за авторството на деянието и неговата правна квалификация с оглед длъжностното качество, са изцяло подкрепени от показанията на св. И пострадала, И. Б. и В. М. присъствували на инцидента, св. А, Д. К. и Б. Б. , видели кръв в устата и подутина на горната устна, на пострадалата, св. П, М. и косвено св. М, от приложените писмени доказателства, в това число и писмо на МВР – СДВР, л. 90 сл. д. и експертни заключения. Апелативният съд е изложил подробни и убедителни съображения в мотивите си, за утвърждаване на обоснования извод, по приетите за установени фактически положения. Правната квалификация на посоченото деяние, съответства на приложимия за случая материален закон. Следователно, вътрешното му убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ, на всички събрани доказателства. Видно от изложените мотиви, извършена е цялостна проверка на съставомерността на деянието, спазено е процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, както и предписанията на чл. 305, ал. 3 НПК и нито едно доказателство не е тълкувано превратно. По реда на чл. 339, ал. 2 НПК, на всички поставени във въззивната жалба доводи и възражения, са посочени достатъчно убедителни аргументи, изключващи направените от подсъдимата искания.   Посочените в касационата жалба възражения, са били поддържани от защитата и пред въззивната инстанция. Същата задълбочено в мотивите си се е занимала с тях и е изложила убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от разбора на събраните доказателства, защо не ги възприема. В тази връзка са били обсъдени твърденията за предположенията, за нанесен удар от подсъдимата, като е посочено от кои данни се опровергава същото, за незнанието на длъжностното качество – лице от състава на полицията при изпълнение на службата и защо не се възприема, за наличните противоречия в показанията на разпитаните свидетели.   При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, относими към предмета на доказване, изводите, че се касае до извършено от подсъдимата престъпление, по посочения текст от НК, са напълно законосъобразни.   Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивния съд, относно постановяване на новата осъдителна присъда. Счита, че мотивите на тази съдебна инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.   Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. М. , е извършила инкриминираното деяние. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и оправдаването й.   Второто касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, за допуснати съществени процесуални нарушения, е също неоснователно.   Възраженията по това касационно основание се свеждат до твърденията, че е било нарушено правото на защита на подсъдимата и че не са били обсъдени всичките й възражения и противоречия в доказателствените материали . Настоящата инстанция счита и тези възражения за неоснователни. Присъдата на въззивната инстанция, не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за нейното отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, както бе посочено и по – горе, не са допуснати нарушения на процесуалните правила.   Съдът, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. М. по посоченият текст от НК, съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установил точно поведението и действията й през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимата е осъществила съставът на инкриминираното с обвинението деяние, правилно я е осъдил за това. Приемайки нови фактически констатациите и правни изводи, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.   По повод на подадена жалба и от подсъдимата пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5, 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че съставът на престъплението, не е бил осъществен от обективна и субективна страна. Затова възражението, че е допуснато процесуално нарушение, като не са били обсъдени всички направени възражения, е неоснователно. В мотивите си е посочила точно, на кои събрани доказателства се градят правните изводи за виновността на подсъдимата, по повдигнатото и от прокуратурата обвинение, като по този начин е отговорено на твърденията на защитата за несъставомерност на деянието.   При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимата. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на присъдата. Отговорено е на направените възражения, обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и възможност за устно изложение по направените доводи. Подсъдимата е имала възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, включително и с адвокати, да прави искания и възражения. По никакъв начин не са били нарушени процесуалните й права Изводите и заключенията относно правно – релевантните факти, са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал.   Въззивната инстанция е приела за установена, частично нова фактическа обстановка, различна от изложената в мотивите на първоинстанционния съд. При това положение след като приема нова такава, на базата на същите доказателства, тя подробно е обсъдила това, което е задължително и за мотивите на първоинстанционната присъда. В този случай е задължение и на този съд, подробно да анализира доказателствата, събрани при съдебното следствие от първата инстанция, след като на тяхна основа се правят частично различни фактически констатации и въззивната инстанция е сторила точно това в мотивите си. Преценявайки поотделно и в съвкупност събраните доказателства, точно е посочила на кои данни от доказателствените средства е направила извода за виновност на подс. М. , за извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 2 НК.   Не са били допуснати твърдяните в жалбата съществени процесуални нарушения, тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин, не е било нарушено правото на защита, на подсъдимата, защото в мотивите са посочени на кои доказателства се дава вяра и на кои не и защо, на кои се гради извода за виновността й, обсъдени са подробно противоречията между показанията на свидетелите и са изложени съображения защо на част от тях се приемат за несъществени.   С оглед на всичко изложено, касационната жалба и в тази си част, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. И довода за явна несправедливост на наложеното наказание и присъдено обезщетение се явява неоснователен.   Искането е за намаляване размера на определеното наказание.   Лишени от основание са възраженията и по този направен довод. При определяне размера на наказанието, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Правилно е прието, че наказанието за извършеното престъпление, следва да се наложи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, при строго спазване принципите на индивидуализацията. Поради това и определения размер, е под законоустановения минимум с приложение разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК.   Изложените съображения са подробни, подкрепени от данните по делото, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни и се споделят от настоящата инстанция. Приложението на чл. 55 НК при индивидуализацията, напълно съответства на тежестта на конкретното посегателство, на начина на осъществяването им, на данните за личността на дееца. По-голяма снизходителност няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК.   Определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, не е завишен, а е дори занижен с оглед на действителните болки и страдания, физически и психични. В съответствие с обществения критерий за справедливост, въплътен в нормата на чл. 52 ЗЗД и установената съдебна практика за подобни случаи, настоящият състав счита, че жалбата и в тази си част се явява неоснователна, като относно справедливостта на размера, съображения ще бъдат изложени при обсъждане жалбата на гражданския ищец и частен обвинител.   По жалбата на гражданския ищец и частен обвинител И. Н. Д.:   Оплакването е за неправилно приложение разпоредбите на чл. 55 НК, при определяне размера на наказанието.   Същото е неоснователно. Въззивната инстанция законосъобразно е констатирала, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства поради което и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С оглед на това, правилно е определила размера му под предвидения в закона минимум. И според настоящия състав, този размер е справедлив, съответстващ на данните за деянието и дееца и в най пълна степен ще способства за осъществяване целите на наказанието по чл. 36 НК.   Както бе посочено по – горе в мотивите, уваженият размер на предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди, в размер на 1 500 лв. се явява занижен. Същият не е съобразен напълно и в съответствие с обема на претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и периода на отзвучаване, с неудобствата причинени на пострадалата. Ето защо, съобразно принципите за справедливост по чл. 52 ЗЗД и посочените претърпени неимуществени вреди, настоящата инстанция счита, че същият следва да бъде увеличен с 1 000 лв. – от 1 500 на 2 500 лв., като се присъди и допълнителна държавна такса в размер на 40 лв. Имайки в пред вид това, съставът на Върховния касационен съд счита, че жалбата на подс. Р. М. е изцяло неоснователна, а тази на гр. и. и ч. обв. И. Д. , частично основателна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде изменен в гражданско – осъдителната част, а в останалата - оставен в сила.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 5 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд   Р Е Ш И :   И З М Е Н Я въззивна присъда № 11/17.02.2009 г., постановена по внохд № 1235/2008 г., на Софийския апелативен съд, НК, 2-ри състав, като УВЕЛИЧАВА с 1 000 лв. - от 1 500 лв., на 2 500 лв., размера на присъденото обезщетение, което подс. Р. В. М. трябва да заплати на И. Н. Д., за причинените й неимуществени вреди в резултат на престъплението, както и с допълнителни 40 лв., размера на следващата се държавната такса.   ОСТАВЯ В СИЛА посочената въззивната присъда в останалата й част.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: