1 5 Р Е Ш Е Н И Е № 104 София, 26 юни 2017 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети април, две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при секретаря Аврора Караджова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2559/2016 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], приподписана от юрисконсулт Л. П., срещу решение №371 от 29.02.2016 г. по гр.д. №1450/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 19405 от 12.12.2014 год. по гр.д. № 5512/2013 г. на Софийския градски съд и [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на И. К. В., [населено място], на основание чл. 92 ЗЗД, сумата 30 209.90 лв., представляваща неустойка по предварителен договор от 10.05.2007 г. и анекс към него от 08.09.2010 г. за периода от 01.05.2011 г. до 20.12.2012 г., заедно със законната лихва от 18.04.2013 г. Въззивният съд е приел за установено по делото, че на 10.05.2007 г. между ищеца като купувач и ответника като продавач е бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 10, вход „А“, на четвърти етаж в жилищна сграда „А“, находяща се в ПИ ІІІ 167, 168, 170, кв. 8, по плана на [населено място], м. „О. купел“, ведно с припадащите се 0.806 идеални части от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж върху застроената площ на жилищната сграда. В чл. 5 от договора страните са се уговорили крайният срок за изграждане на обекта да бъде 30.10.2008 г. С клаузата на чл. 27 продавачът приел, че ако не спази посочения срок с повече от три месеца, то ще заплаща неустойка на купувача в размер на 0.1% на ден от стойността на имота, но не повече от 2% от стойността. С чл. 7 от договора е уговорена цена на един кв.м. застроена площ на апартамента в размер на 1020 лв., и на един кв.м. за площта на принадлежащото мазе – 650 лв. С т. 1 от анекс към договора от 08.09.2010 г. страните са се съгласили крайният срок за изграждане на обекта и издаване на разрешение за ползване да бъде 30.01.2011г., а с т. 3 – фиксираният в чл. 27 от договора максимален размер на неустойката от 2% да отпадне. Според Софийския апелативен съд уговорената неустойка има действие между страните, независимо че не е възпроизведена в окончателния договор. При неизпълнение, респ. неточно, непълно или забавено изпълнение на задълженията по предварителния договор, възникват и съответните акцесорни задължения – за плащане на уговорените неустойки. Тези клаузи за неустойки, включени в предварителния договор, не загубват действието си, само поради факта на сключването на окончателния договор. Те запазват своето действие и продължават да обвързват страните и след сключване на окончателния договор, стига да не са изменени или прекратени с окончателния договор предвид конкретното му съдържание. Не е необходимо клаузите да са възпроизведени в окончателния договор. Възражението за нищожност на уговорката за неустойка е неоснователно. Наведените доводи, че след като няма горна граница на неустойката, то уговорката противоречи на добрите нрави, са неоснователни. В мотивите на ТР № 1 от 15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСТК е прието, че такава уговорка не води до нищожност на клаузата за неустойка поради факта, че към момента на сключването на договора преценката за прекомерност не може да бъде направена. Освен това липсата на фиксиран срок и краен предел на неустойката са изключени като критерии при преценката за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че уговорената неустойка в предварителния договор не е нищожна. Освен това със сключването на окончателния договор е било прекратено действието на предварителния договор, включително и по отношение на неустойката. Ответникът по касационната жалба И. К. В., [населено място], чрез пълномощника си адвокат Н. И., оспорва жалбата. Моли за присъждане на разноските за касационното производство. С определение №957 от 22.12.2016 г. е допуснато касационно обжалване на на решение №371 от 29.02.2016 г. по гр.д. №1450/2015 г. на Софийския апелативен съд. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос за условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка, почиваща на принципа за справедливост в гражданските и търговските правотношения, за проверка съответствието на разрешението в обжалваното решение с практиката на ВКС - ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: В т.3 на ТР №1/09 г. на ОСТК на ВКС е прието, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Критериите, приложими при преценката за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави, са примерно: естеството на задълженията, изпълнението на които е обезпечено с неустойка – парични или непарични и размерът им; наличието или липсата на други способи за обезпечение; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. В тълкувателното решение изрично е посочено, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна и същата се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с настъпилите от неизпълнението вреди. Само несъразмерност между главницата и неустойката към момента на неизпълнението не е основание за обявяването на клаузата за неустойка за нищожна. Липсата на уговорен краен предел и срок за начисляване на неустойката не я прави нищожна, доколкото и периодът, и размерът на неустойката, са последица единствено от виновното бездействие на страната по договора. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за неоснователна поради следните съображения: Съобразно отговора на поставения въпрос следва да се приеме, че въззивното решение е правилно. Уговорената неустойка в предварителния договор не е нищожна, защото и периодът за който се дължи и нейният размер са последица единствено от виновното бездействие на ответника по иска. Правилен е и изводът на въззивния съд, че клаузата за неустойка, включена в предварителния договор, не загубва действието си, само поради факта на сключването на окончателния договор. Тя запазва своето действие и продължава да обвързва страните и след сключване на окончателния договор, стига да не са изменени или прекратени с окончателния договор предвид конкретното му съдържание. Ето защо не е необходимо тази клауза да е възпроизведена в окончателния договор. По принцип страните могат свободно да определят съдържанието на договора и последиците при неизпълнение, доколкото постигнатото съгласие да се създаде, уреди или унищожи правната връзка между тях не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. Сключеният в границите на чл.9 ЗЗД договор обвързва страните със силата закон, която обвързаност се разпростира и върху измененията на договора, когато това е станало по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона (чл.20а, ал.2 ЗЗД). Следователно, когато е уговорено настъпването на определени правни последици, но страните впоследствие по взаимно съгласие са изменили първоначално сключения договор или отделни негови клаузи в съответствие с принципа за автономия на волята, тези изменения също обвързват договарящите, независимо от това кога са поети задълженията - с първоначалното сключване на договора или с последващото му изменение с допълнително споразумение. Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона, според чл.63, ал.1 ЗЗД. Договорите могат да бъдат изменени или прекратени само по взаимно съгласие на страните или на предвидени в закона основания, според разпоредбата на чл.20а, ал.2 ЗЗД. Когато страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба на имот със задължение за построяване на жилищната сграда, в която се намира имотът, както е в случая, но със сключването на окончателния договор не желаят да се запази действието на предварителния договор относно уговорената неустойка, съгласието за това следва да е обективирано по начин, който недвусмислено изразява намерението и волята на страните да прекратят тази клауза от него. В този смисъл е решение №90 от 05.04.2016 г. по гр. дело №5205/2015 г. на ВКС, IV г.о. В окончателния договор под формата на нотариален акт №178 от 13.09.2010 г. няма постигнато такова съгласие между страните по делото. Ето защо въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 1 080 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №371 от 29.02.2016 г. по гр.д. №1450/2015 г. на Софийския апелативен съд. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на И. К. В., [населено място], 1 080 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.