Р Е Ш Е Н И Е № 64 София,22.07.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми април две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 6757 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на М. Х. К. и Н. Х. К., чрез пълномощниците им адв. Т. Р. и адв. Ф. Д., против въззивното решение от 18.07.2013 год. по гр. д. № 260/2013 год. на Шуменския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 22.02.2013 год. по гр. д. № 43/2012 год. на районния съд, В. П., с което е отхвърлен иска за делба на описаните в решението движими вещи, ловни трофеи и животни /29 говеда и 179 овце/. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му, като вместо това се постанови друго, с което се допусне делба на останалите в наследство на страните движими вещи, ловни трофеи и животни, намиращи се в държане на съделителката Ж. К.. Претендират присъждане на направените съдебни разноски. Съделителите Ж. И. К., Б. Х. К. и А. Х. К., действаща чрез майка й и законен представител Ж. К., оспорват касационната жалба и искат въззивното решение да се потвърди, като им се присъдят направените по делото разноски. С определение № 26 от 23.01.2014 год. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по релевантните за спора въпроси относно необходимостта да се доказва съществуването на движимите вещи и към момента на допускане на делбата, при положение, че е установено съществуването и местонахождението им към момента на откриване на наследството и при липса на твърдения за отчуждаване или унищожаването им, както и чия е доказателствената тежест за това. Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по отношение движимите вещи, представляващи обзавеждане на стопанисвания от наследодателя на страните в качеството му на търговец хотел-ресторант „П.”, ловните трофеи и животните, подробно описани в отговора на исковата молба в р. ІІ, т. т. 3, 5 и 7, въззивният съд приел, че не е установено по делото от съделителите, претендиращи делбата им, тяхното съществуване и местонахождение към момента на допускане на делбата. Този извод е обоснован с естеството на движимите вещи, като подлежащи на преместване, отчуждаване само с предаване, амортизиране и изхабяване, повреждане и унищожаване, поради което и събраните свидетелски показания, установяващи съществуването на спорните вещи към предходен момент – смъртта на наследодателя, не могат да обосноват извод за допускане на делбата им. По отношение делбата на описаните животни съдът приел, че притежаваните от наследодателя такива не се намират във фермата, където са отглеждани, транспортирани са от Ж. К. и са предадени на трети лица, а според показанията на св. Г. К. са и продадени, поради което също не е установено съществуването им и местонахождението към момента на допускане на делбата. По релевантните за спора въпроси, по които е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, настоящият състав намира следното: Движимите вещи, както и животните, притежавани от наследодателя, представляват предмет на съдебна делба, при която се цели прекратяването на съществуващата съсобственост между наследниците. В делбеното производство следва да се установи притежаването на правото на собственост на наследодателя върху вещите/животните, чиято делба се претендира, към момента на смъртта му, респ. наличието на съсобственост на основание наследствено правоприемство, като предмет на доказване при движимите вещи е и в чие държане се намират при допускане на делбата, съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 2 ГПК. Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е на съделителя, който претендира делбата им, а този, който поддържа твърдение, че след смъртта на наследодателя правото на собственост е придобито от друг, т. е. оспорва наличието на съсобственост върху вещите, носи тежестта да го докаже. След като законът предвижда при допускане на делбата на движимите вещи съдът да се произнесе и по въпроса кой от съделителите ги държи, то следва да бъде установено наличието на процесните вещи и местонахождението им и към момента на допускане на делбата, което също е в тежест на претендиращия тази делба. Въз основа на тези съображения, по подадената касационна жалба настоящият състав намира следното: Спорните движими вещи, ловните трофеи и животните са въведени като предмет на делба от страна на ответниците, сега касатори, в отговора им на подадената от другите наследници на Х. К. искова молба, с твърдението, че движимите вещи по т. 3, р. ІІ представляват обзавеждане на хотел-ресторанта в м. „П.”, предмет на делба като имот, включен в търговското предприятие на наследодателя – [фирма], описан в уточнителната молба на ищците от 9.02.2012 год. /т. 4/, като и ловните трофеи по т. 5 от отговора, и се намират в хотел- ресторанта. В исковата молба ищците са поддържали, че след смъртта на наследодателя грижите по управленето, стопанисването и заплащане на разходи и задължения на търговското предприятие на ЕТ се упражняват от съделителката Ж. К.. Оспорили са твърдението на ответниците, че претендираните движими вещи и животни са били собственост на наследодателя, респ. на търговското му предприятие. От събраните по делото свидетелски показания, както и от представени писмени доказателства относно въвеждане в експлоатация през 2008 год. на преустройството на хотел-ресторанта „П.” се установява, че същият е действащ обект, със съответното обзавеждане, съществувало към момента на смъртта на наследодателя на страните. Обстоятелството, че разпитаните свидетели не установяват наличието на същите движими вещи и трофеи и в по-късен момент поради това, че след смъртта на наследодателя не са посещавали хотел-ресторанта, не обосновава направения от въззивния съд извод, че тези вещи не съществуват към настоящия момент, при наличните данни по делото за работещ търговски обект съгласно обявяването му в електронен сайт като такъв, в какъвто смисъл са били и изявленията на ищците за продължаване на дейността на търговското предприятие на наследодателя. При тези данни и с оглед изясняване на делото от фактическа страна съдът е следвало да съдейства за установяване на спорните релевантни факти, като назначи оглед на комплекс „П.”, като способ за проверка на събраните доказателства относно принадлежността на вещите от обзавеждането на обекта, в какъвто смисъл е направено искане от ответниците във въззивното производство, а и с оглед заявеното от ищците за наличие на такива вещи, с оспорване собствеността на наследодателя върху тях, т. е. това становище също е изисквало изясняване на твърдените факти, респ. доказването им от всяка от страните. Твърдението на другата страна, че вещите са взети под наем е изисквало съответното доказване на това обстоятелство, като се конкретизират тези вещи, което не е сторено и е довело до неизясняване на спора. Допуснато е съществено процесуално нарушение при решаване на делото при неизяснена фактическа обстановка, което налага отмяна на постановеното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане, при което се назначи оглед на комплекса, респ. назначаване на експертиза относно изясняване на необходимото обзавеждане за функционирането на обекта като хотелски комплекс, и се изиска от ищците уточняване кои вещи твърдят да са наети от наследодателя при осъществяване на дейността, съответно установяване на това твърдение. Защото при положение, че приживе наследодателят е бил собственик на комплекс, работещ като хотел-ресторант, то и движимите вещи от обзавеждането му следва да се приемат като негова собственост при събраните доказателства и при положение, че не е установено друго /твърдяното от ищците обстоятелство за наети за дейността вещи/. По отношение делбата на животните въззивното решение също е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Установено е по делото, че приживе наследодателят е отглеждал животни във фермата в [населено място], които след смъртта му – на 7.10.2011 год. са транспортирани до [населено място], Б., с посочен в издаденото за целта ветеринарномедицинско свидетелство придружител Ж. К. и цел на придвижването – смяна на пасище. Представена е и справка за животни в обект по категории, собственост на Х. К., подробно описани по кодове и ушни марки, които писмени доказателства не са обсъдени във връзка с гласните такива и с оглед липсата на поддържан довод от ищците за разпореждане с тези животни. Съгласно регламентацията в ЗВМД /чл. 51 и сл./ и Наредба № 61/9.05.2006 год. /изм. ДВ бр. 90/2013 год./ за официална идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти, както и за наличието на поддържана интегрирана информационна система с данни за идентифицираните животни и животновъдни обекти, местонахождението на животните с описаните ушни марки подлежи на установяване, поради което и направеният от въззивния съд извод за обратното е необоснован и направен при допуснати процесуални нарушения при преценка на събраните доказателства във връзка с доводите на страните и при изясняване на релевантните за спора факти. И в тази част делото е останало неизяснено от фактическа страна поради нарушаване на служебното начало за извършване на необходимите процесуални действия от съда и оказване на съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна – чл. 7, ал. 1 и чл. 10 ГПК. Направените изводи в обжалваното въззивно решение са и необосновани, което е довело до неправилност на постановеното въззивно решение. Същото следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което съдът следва да съдейства на страните за изясняване на делото съгласно изложените по-горе съображения за извършване на нови съдопроизводствени действия по назначаване на експертиза или допускане на оглед на хотел-ресторанта „П.” за изясняване местонахождението на спорните движими вещи и трофеи, както и това на животните, идентифицирани по съответния ред, като съобрази и поддържаните от страните доводи относно релевантните факти и доказателствената тежест за установяване на твърденията им по тях. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по направените в настоящето производство разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение от 18.07.2013 год. по гр. д. № 260/2013 год. на Шуменския окръжен съд в потвърдителната му част по отхвърлените искове за делба на описаните в диспозитива движими вещи, ловни трофеи и животни – 29 говеда и 179 овце, с посочени идентификационни номера и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в тази му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.