3 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 314/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 385 гр.София, 12 октомври 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска Даниела Атанасова със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Пламен Томов наказателно дело под № 314/2010 година Главният прокурор е отправил по реда за възобновяване на наказателните дела (глава тридесет и трета от НПК) искане за отмяна на определението на Белоградчишкия районен съд от 11 февруари 2010 год. по чнд № 261/2009 год. и връщане на делото за ново разглеждане. С посочения съдебен акт е определено общо наказание на осъдения С. Т. К., осъден по шест други дела на същия и на Монтанския районен съд, за извършени в съвкупност престъпления (чл.23-25 НК). Съдебният акт е влязъл в сила без да бъде проверяван от следваща инстанция. Според отправеното искане по реда на възобновяването, съдът е пропуснал да съобрази още едно-седмо, предишно дело на С.К., по което, в дадения му изпитателен срок на условното осъждане (чл.66 НК) той е извършил престъплението по едно от шестте дела. Според главния прокурор възникналият по тази причина рецидив за осъдения изисква ново групиране на наложените му наказания, което да утежни отговорността му най-малко поради задължението да изтърпи отделно лишаването от свобода, наложено по седмото дело (смята обаче, че при новото групиране трябва да бъде увеличен и предишният размер на общото наказание). Искането за възобновяване на делото е поддържано и в съдебното заседание на тази инстанция, а осъденият и неговият защитник са за неговото отхвърляне като неоснователно. Върховният касационен съд намери искането за неоснователно. Липсват претендираните (по чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК) или други основания за възобновяване на делото. Престъплението по нохд № 276/2004 год. на МРС е наистина извършено в изпитателния срок, даден при условното осъждане по нохд № 6/1994 год. на Монтанския окръжен съд – на 2 февруари 1998 год., в границите на трите години между 24 октомври 1996 год. и 24 октомври 1999 год. Рецидивирането на условно осъдения обаче не е единственото условие за изтърпяване на отложеното наказание – трябва да са налице и другите изисквания, които предвиждат чл.68-69а НК, а от тяхното съчетано тълкуване следва безспорният извод, че наказанието на условно осъдения за престъпление, което той е извършил като непълнолетен, изобщо не подлежи на изтърпяване, ако в изпитателния срок е извършено ново престъпление по непредпазливост, дори за него също да е наложено лишаване от свобода (за подробности вж. р.247/94-ІІІ, Сб., с.33). Сегашният случай е точно такъв: условното осъждане по нохд № 6/1994 год. е за няколко престъпления, които С.Костов е извършил като непълнолетен и поради това наказанията му за тях – поотделно и общо, са определени след приложението и на чл.63 НК; в изпитателния срок по това дело той е извършил непредпазливото престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” НК, за което е наказан с лишаване от свобода по нохд № 276/2004 год. Ръководен от изложеното и съобразно останалите приложими разпоредби в глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела определението от 11 февруари 2010 год. на Белоградчишкия районен съд по чнд № 261/2009 год. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: