Ключови фрази
* Нищожност и недопустимост на съдебно решение

РЕШЕНИЕ
№ 285

София, 07. юни 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1084 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 22.04.2009 г. по гр.д. № 1806/2008, с което е обезсилено решението на Софийския районен съд от 27.11.2003 г. по гр.д. № 6770/2003, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и е прекратено производството по предявените искове. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за задължението на съда да следи за процесуалната легитимация на ответника по предявения иск.
По повдигнатия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно т. 1 ТР № 1/30.03.2012 ОСГК, ВКС по т.д. № 1/2010 процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете по чл. 344, ал. 1 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемането на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено.
По различен начин се постъпва, когато в исковата молба ищецът излага обстоятелства къде е работил, но посочва като ответник правоспособно лице, различно от правоспособния си работодател; и когато посочва като ответник неправоспособно лице или не разполага с данни кое правоспособно лице е надлежен ответник по делото.
Даденото в т. 1. ТР № 1/30.03.2012 ОСГК, ВКС по т.д. № 1/2010 разрешение, че надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ, е работодателят; се основава на разбирането, че от волеизявлението на горестоящия орган възникват правоотношения не между този орган и работника, а между работника и правния субект, при когото ще се осъществява трудовото правоотношение, т.е. от разрешението са обхванати само случаите, в които работодателят е правоспособно лице, различно от горестоящия орган. Когато горестоящ орган издава заповед за назначение в организационно обособен подчинен орган, който не е правоспособен, трудовото правоотношение възниква между тези лица, които са правоспособни. Поделението, което разполага със специалната правоспособност по § 1, т. 1, ДР КТ може самостоятелно да наема работници и служители и да бъде техен работодател, но то не може да наеме своя ръководител. Този ръководител има трудово правоотношение с правоспособния работодател, чийто орган го е назначил. Затова когато по делото има данни трудовото правоотношение да е възникнало с правоспособно лице, различно от органа, издал заповедта за назначение, съдът следва да укаже на ищеца да вземе мерки за конституирането на правоспособния работодател като страна по делото и да му предостави възможност с съответния срок да представи препис от исковата молба с приложенията за връчване; а когато по делото няма данни, кое поделение е разпоредител с бюджетни кредити (т.е. е процесуално правоспособно съгласно чл. 27, ал. 2 ГПК), съдът следва да укаже на ищеца (като го снабди с надлежно удостоверение) или сам служебно да изиска информация кои поделения на съответното учреждение са разпоредители с бюджетни кредити. В този случай съдът служебно конституира държавното учреждение – разпоредител с бюджетни кредити надлежен ответник по делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 3 КТ срещу м.на д. а., който е подписал заповедта за уволнение, са недопустими, тъй като министърът е само държавен орган, а не субект на трудовото и гражданското право; а администрацията на министерския съвет и почивната база, като субекти на гражданското право не могат да бъдат конституирани за първи път пред въззивната инстанция.
Правилно въззивният съд е приел, че м. на д. а. не може да бъде страна по гражданско дело, тъй като той е държавен орган. Страна по гражданско дело може да бъде държавното учреждение, чийто орган е министърът (не съответната администрация). Също в нарушение на закона въззивният съд е приел, че ищецът следва да посочи, кой е надлежен ответник по дело. Кой е надлежен ответник по делото, следва да определи съдът, а ищецът може да бъде натоварен да събере необходимата информация, като бъде снабден със съответно удостоверение.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Поради закриването на М. на д. а., като ответник по делото следва да бъде конституиран М. с. като държавно учреждение първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, към което е преминала дейността на закритото министерство на държавната администрация, доколкото не бъдат представени сведения за наличието на второстепенен или друг разпоредител с бюджетни кредити, към който е преминала дейността на почивната база „Орлица”, П..
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 22.04.2009 г. по гр.д. № 1806/2008.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд съгласно горните указания.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.