Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    №119   гр. София, 17 март 2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети март, две хиляди и девета година, в състав:      ПРЕДСЕДАТЕЛ :САША  РАДАНОВА                ЧЛЕНОВЕ : ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                                                        ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА при  секретар  ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора  АНТОНИ  ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 72/2009 година   Производството е образувано по искане на осъдения А. Б. за отмяна или ревизия на присъда №78/04.06.2008година, постановена по НОХД№179/2007г., по описа на Районен съд-Карлово, изменена с въззивно решение от 29.12.2008 година по ВНОХД№1331/08година на Пловдивски ОС, по реда на възобновяването, регламентиран в чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК. В депозираното искане се релевират оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство, обективирани в ангажиране на наказателната отговорност на А. Б. за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5НК, при сериозни пороци в текстовото съдържание на повдигнатото обвинение, и при неправилна оценка на приобщената доказателствена съвкупност, довели до ограничаване правото на защита на осъденото лице. Излагат се подробни съображения и за несъблюдаване на материалния закон, изразяващо се в липса на престъпна съставомерност на инкриминираните облигационни отношения между А. Б. и „ММ-98”ООД, гр. П., и в непрецизна квалификация на неправомерното поведение, сочещо на необходимост от правоприлагане нормата на чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.2НК. Аргументира се позиция и за явна несправедливост на определеното наказание -ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален общ режим. Предлага се при условията на алтернативност касационната инстанция да упражни правомощията си по чл.425, ал.1НПК, като атакуваните съдебни актове бъдат отменени и осъденият оправдан по повдигнатото обвинение или делото се върне за ново разглеждане за саниране на констатираните недостатъци, съотвено влязлата в сила присъда да бъде ревизирана чрез преквалификация на престъпното деяние, и приложение на чл.55 НК и института на условното осъждане при индивидуализация на санкционните последици. В съдебно заседание на 05.03.2009година, осъденото лице не се явява пред касационната инстанцияпълномощеният от него адвокат заявява, че поддържа направеното искане по очертаните в него доводи и възражения. Защитата поставя акцент на невъзможността А. Б. да изпълни възникнало по силата на граждански договор, парично задължение и позовавайки се на чл.1 от Протокол №4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, пледира за невиновност на осъдения и забрана за налагане на наказание - лишаване от свобода. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането на осъденото лице. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №78 от 04.06.2008година, постановена по НОХД№179/2007г., Районен съд-Карлово е признал подсъдимия А. А. Б., за виновен в това че на 23.02.2001година, в гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у С. С. и Р. Кисьов, заблуждение и с това причинил на „ММ-98” ООД-Пловдив, представлявано от М. М. , имотна вреда в големи размери /37 380 лева/, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1НК и чл.54 от същия закон го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, изпълнението на което отложено с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. Съдебният акт е бил предмет на въззивна проверка, инициирана по протест на прокурора и жалба на подсъдимия Б, финализирала с решение №494 от 29.12.2008 година, по ВНОХД №1331/2008г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е първоинстанционната присъда е изменена в санкционната част чрез увеличаване срока на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ТРИ ГОДИНИ и отмяна приложението на института на условното осъждане. Депозираното искане на осъденото лице е допустимо за разглеждане при условията на чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348 ал.1, т.1-3 НПК, но същото преценено в контекста на предложената аргументация за възобновяване на наказателното дело, сочи на неоснователност. Процесуалната дейност на органите на досъдебното и съдебно производство, материализирана в акта на обвинителната власт, и атакуваните присъда и въззивно решение, не страда от визираните в искането на осъдения Б. , съществени нарушения на процесуалните правила. Конституционно установеното и гарантирано право на защита на обвиняемия във фазата на досъдебното и съдебно разследване, не е накърнено при повдигане на обвинението срещу А. Б. , чрез внесения за разглеждане от съответния компетентен съд, обвинителен акт на РП-Карлово, и последващите процесуални действия на съдебните инстанции. Лансираната от защитата “непълнота и неяснота” на обвинението по отношение формите на изпълнителното деяние /възбуждане и поддържане на заблуждение/ и досежно пострадалото юридическо лице, преценена в контекста на конкретиката от факти в обстоятелствената част на прокурорския акт и анализирана при съобразяване пределите на претендираната и реализирана наказателна отговорност, не индицира на съществени пороци, обосноваващи ограничаване на процесуалните права на осъденото лице. Обвинителният акт на Районна прокуратура, гр. К. отговаря на изискванията на чл.246 от процесуалния закон, съобразен е с правните предписания на чл.55НПК, и изготвен при съблюдаване основните положения, визирани в ТР №2/2002 година на ВКС. В същия обвинителната власт е формулирала точно и ясно позицията си относно инкриминираното престъпление, с индивидуализиращите го фактически обективни признаци /време, място, механизъм на извършване, пострадало лице и вредоносни последици/, и съответните субективни измерения на същите в съзнанието на автора на посегателството; посочил е доказателствата, подкрепящи очертаната фактическа обстановка; и визирал приложимия закон. В обсега на тези очертания е описана фактология за проведени разговори и между А свидетелите С, и поведенчески прояви на осъденото лице, категорично сочещи на действия по възбуждане и поддържане на заблуждение. Визиран е и ощетеният търговски субект - ЕООД ”ММ-98”, гр. П., чийто правоприемник по силата на Р204/08.01.2001година е „ММ-98” ООД, представляван от управителя М. М. Обективираните в акта на прокуратурата съображения изчерпателно и категорично лимитират фактическите и юридически рамки на обвинението за извършеното от А. Б. , престъпление, което аргументира необоснованост на твърденията за дерогиране на процесуалния закон при формулиране на обвинителната теза. При упражняване правомощията, предоставени от извънредния способ за съдебен контрол, ВКС не установи пороци и в доказателствената дейност на съдебните инстанции. Първостепенният съд и въззивният съдебен състав са изпълнили възложените от законодателя, процесуални задължения, предписани от императивните правни норми на чл.чл.13, 14 и 107 НПК, и задълбочено, с демонстриран юридически усет са обсъдили инкорпорираните доказателствени източници–обясненията на А. Б. , показанията на разпитаните свидетели и приложения писмен доказателствен материал. В тази насока голословни са доводите на защитата за несъобразяване с процесуалните разпоредби, установяващи задължение за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, и за превратно тълкуване и избирателност при анализа на гласните и писмени доказателства, довели до погрешни и предполагаеми фактически констатации по основния факт на наказателния процес–извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство, и до ангажиране наказателната отговорност на осъденото лице по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1НК, при недоказаност на обвинението. Гласните доказателствени източници, представени от убедителните, еднопосочни и категорични свидетелски показания на С. С. и Р. Кисьов, преценени в контекста на констатираната корелация на тяхното съдържание, анализирани в съвкупност с останалата доказателствена маса, и оценени в аспекта на проявните форми на поведение на подсъдимия Б на инкриминираната дата и във времевите интервали, предшествуващи и следващи същата, сочат безусловно на осъществени измамливи действия. Очертаното заключение се обосновава от съдържимите се в свидетелските показания на С. фактически данни за реализираните контакти и проведени разговори с А. Б. , във връзка с доставката на 42 тона газ , в хода на които последният твърдял че дължимата сума / 37 380 лева/ е преведена по сметка на дружеството, чрез платежно нареждане. Подкрепящи приетото за установено относно инкриминираното деяние са достоверно и коректно поднесените от показанията на свидетеля К факти, пресъздаващи спомените му за престъпната дейност-обект на разследване по настоящото дело, и отразяващи неговите възприятия за инкриминирания ден и впечатленията му от последващата среща с осъденото лице. Същият е убедителен относно изявленията на Б. , след установеното неизпълнение на уговорената парична престация и представянето на съгласие за незабавно инкасо, „че в банка „Биохим” има достатъчно финансови средства за обезпечаване на плащането”, което се оказва неистина и предпоставя укриването на осъденото лице от неговите съконтрахенти по сделката. Съответни и допълващи установеното от коментираните гласни доказателства са показанията на банковите служители- В. Ц. и М. Д. , на свидетеля Н, и словно материализираната информация в писмения доказателствен материал/копия от фактура №216/23.02.2001година, съгласие за незабавно инкасо от същата дата, платежно искане за незабавно инкасо от 26.02.2001година, досие на ЕТ”Бонини-А. Б. в ТБ”Биохим”, извлечение от банкова сметка и пълномощно на Н. Т. /Лимитираната доказателствена съвкупност очертава по категоричен начин липса на обещаната и дължима парична сума в наличност по сметки на А. Б. и представляваната от него фирма, преди, по време и след сключването на процесния договор на 23.02.2001година. Постъпилите впоследствие на 06.04.2001 година в ТБ”Биохим” финансови средства /48 240 лева/, са били изтеглени по нареждане на осъдения и от упълномощено от него лице, незабавно още същия ден, което предвид установения регламент за техническо обслужване на сметките и с оглед утвърдените банкови правила, осуетило паричния превод на „ММ-98” ООД, във връзка с възникналите по сделката, финансови задължения. В контекста на коментираните доказателствени средства, житейски абсурдни и нелогични, спорадични и изолирани са само обясненията на А. Б. , по отношение на които защитата навежда доводи за игнорирането им като източник на релевантни фактически данни и за прояви на тенденциозност при преценка на тяхната доказателствена стойност и тежест. При съблюдаване процесуалния статут на А. Б. и след обсъждане характеристиките на депозираното от него, индициращи на вътрешна противоречивост, несъответност на останалия доказателствен материал, и обективиращи защитна версия, съдилищата са аргументирали недостоверност на твърденията на осъдения, поради което и основателно същите не са кредитирани. В рамките на установените и доказателствено обезпечени фактически положения, настоящият съд не констатира нарушения на материалния закон при преценка престъпната съставомерност на инкриминираното деяние и очертавайки неговата правна квалификация. Правилно, съобразно действуващата нормативна уредба и константна съдебна практика, съдебните инстанции са приели, че инкриминираното поведение на А. Б. се субсумира от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1НК, и мотивирали необоснованост на позицията за съществуващ гражданскоправен спор. Релевираните възражения представляват основен елемент от съдържанието на предложената, пред Карловския районен съд пледоария и са били обект на задълбочена оценка в обстоятелствената част на постановената от първостепенния съд, присъда. Последните, са обсъдени по изискуемия се начин и анализирани подробно и в детайли, и в обявеното въззивно решение, поради което и касационният състав, не счита за нужно обстойното възпроизвеждане на изложените в тази насока убедителни съображения, обуславящи неоснователност на заявената от осъденото лице и неговата защита, претенция за оправдаване. Изследваните съзнателни прояви на А. Б. , предхождащи съпътствуващи и последващи процесната облигационна сделка, категорично сочат на предварително обмислена и организирана дейност по въвеждане и поддържане на заблуждение у С. С. и Р. Кисьов. Твърдяното от осъденото лице в хода на реализираните във връзка с конкретизиране параметрите на договора, контакти със С. , за извършен превод по сметка на “ММ-98”ООД, гр. П., са създали неверни представи у свидетеля относно съществен елемент на постигнатия двустранен консенсус-плащане на определената цена. Показателен е и фактът, че на инкриминираната дата А. Б. не предал лично удостоверяващият изпълнение на поето финансово задължение, документ, със знанието за очакванията на С. С. да получи платежно нареждане, а си тръгнал с уговорката, че същият се намира у шофьора на камиона. Последващите действия на осъдения подкрепят заключението за инкриминираните форми на изпълнителното деяние–измама и опровергават защитната теза за липса на укоримо въздействие спрямо Р. Кисьов. След предоставеното от водача на товарния автомобил съгласие за незабавно инкасо /обещание за плащане при налична сума по сметките на задълженото лице/ и поради възникналите у С. съмнения в коректността на своя съконтрахент, при проведения в присъствието на С. С. телефонен разговор с Кисьов, А. Б. продължавал да убеждава, че разполага с достатъчно финансови възможности и има налични авоари в ТБ”Биохим” за незабавно обезпечаване на депозирания документ, което не отговаряло на фактическото положение на нещата, като дори се съгласил да се срещне с Р. Кисьов за съвместна проверка на активите му от парични средства. Очертаното поведение на осъдения е довело до формирани трайни неистинни представи за действителността у Кисьов и С. , и мотивирало последния да извърши акт на имуществено разпореждане с 42 тона газ, последица от който е причинената имотна вреда в патримониума на пострадалото дружество “ММ-98” ООД, град П.. Интерпретирано в съвкупност с последващите важни обстоятелства, индициращи на укриването на А. Б. и своевременното изтегляне на постъпилата на 06.04.2001година, по сметка в обслужващата го банка, сума от 48 240 лева, то обосновава и престъпна субективна съставомерност на неправомерното посегателство. Доказана е изискуемата се от закона цел-получаване на материална облага, при кумулативната даденост на отсъствуващо намерение за поемане на облигационни тежести и изпълнение на дължимата престация, още в момента на постигнатия двустранен консенсус. Това отграничава фактическия състав на наказателноправната измама, предпоставяща отговорност по чл.209НК и визираните квалифицирани и привилегировани състави, от създадената последваща невъзможност за престиране по сключена между съконтрахентите сделка, и виновното договорно неизпълнение, сочещи на аномалия в гражданскоправния оборот, за което пледира процесуалният представител на А. Б. В аспекта на изложеното правноирелевантни са доводите на защитата в съдебно заседание, акцентиращи на съдържанието на чл.1 от Протокол №4 към Конвенцията за правата на човека и основните свободи. Визираната правна норма предписва забрана за лишаване от свобода за дълг и е относима към хипотези на невъзможно изпълнение на договорни задължения в рамките на възникнали гражданскоправни отношения, но същата е неприложима при извършено престъпление. Несъответни на буквата и духа на закона са и предявените от защитата на осъдения доводи и съпътствуващите ги искания за преквалификация на инкриминираното деяние по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.2НК, поради неосведомеността на С. С. за юридическата природа на предоставеното “съгласие за незабавно инкасо”. Предложените подробни съображения не обуславят правни изводи в претендираната посока. Действително С. не е бил запознат с финансовата същност на визирания писмен документ, поради което и потърсил съдействието на Кисьов, преодолял неяснотата чрез дадените разяснения. Реализираните разпоредителни действия по предаване на горивото, предмет на сделката, с произтичащите от това вредоносни общественоопасни последици не са предпоставени обаче от релевираното “незнание”, а от създаденото убеждение за платежоспособност на съконтрахента, сугестирана от заявено плащане и демонстрирана готовност за престиране на определена сума пари, в изпълнение на поето задължение. При осъществената проверка, лимитирана в границите на извънредния способ за съдебен контрол /гл. ХХХІІІ, чл.419-426 НПК/, и в контекста на релевираните оплаквания за налични касационни основания, визирани в чл.348, ал.1, т.3НПК, ВКС счита че определеното при условията на чл.54 НК, наказание- ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален общ режим, е справедливо и в съответствие с правните предписания на чл.36 НК. При диференциране на наказателната отговорност е оценена тежестта на инкриминираното деяние, съобразно характеристиките на индивидуализиращите го обективни и субективни признаци. Поставен е акцент на механизма на извършване на престъплението, обективиран в конкретиката на неправомерните действия, в проявената последователност и упоритост; отчетен е настъпилия общественоопасен вредоносен резултат в аспекта на стойностните измерения на инкриминирания предмет, многократно надхвърлящи квалифициращите деянието, големи размери. Наложената наказателна санкция като вид, размер и начин на изпълнение, е мотивирана и от фактите, свързани с личността на Б. /възраст, семейно положение, съдебно минало и лошите характеристични данни за същия, обективирани в наличие на висящи наказателни производства/, интерпретирани при съблюдаване облика на престъплението, в което като акт на поведение се проявяват обществените, психологически и индивидуални качества на дееца, и изискванията на специалната превенция. Въззивната инстанция е отдала необходимото значение и на изтеклия период от време от извършване на престъпното посегателство до неговото санкциониране, който обосновава премиране на подсъдимото лице с определяне на по-леко наказание, компенсиращо продължителността на наказателния процес и негативите по отношение гарантираното му от чл.6, т.1 ЕКПЧОС, право на разглеждане на обвинението в „разумен срок, но в контретния казус не обосновава правоприлагане на разпоредбата на чл.55НК. Изложените съображения категорично формират и обезпечават вътрешното убеждение на касационната инстанция, че искането на осъдения Б. за възобновяване на НОХД№179/2007година, по описа на Районен съд-Карлово и ВНОХД№1331/08година на Пловдивски ОС, и отмяна или изменение на постановения по тях и влязъл в сила съдебен акт, при условията, регламентирани в чл.425 ал.1, вр. чл.422 ал.1, т.5, вр. чл.348 ал.1, т.1-3 НПК, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. А. Б. за отмяна или ревизия на присъда №78/04.06.2008година, постановена по НОХД№179/2007г., по описа на Районен съд-Карлово, изменена с въззивно решение от 29.12.2008година по ВНОХД№1331/08година на Пловдивски ОС, по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.