Р Е Ш Е Н И Е № 134 Гр. София, 26 май 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора М. Михайлова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 389/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения М. Й. Л. за възобновяване на н. о. х. д. № 5387/2014 год. по описа на Районен съд – гр. Бургас и за отмяна на постановената по него присъда. В искането са релевирани доводи за наличието на основания по чл. 423, ал. 1 от НПК. Сочи се, че Л. има качеството на задочно осъден, тъй като съдът неправилно е приел, че е напуснал посочения адрес и е разгледал делото в негово отсъствие без да са налице предпоставките на чл. 269 от НПК. Акцентира се върху изявление на осъдения при предявяване на разследването, че от години живее в Германия и се поддържа, че разследващият орган и съдът е следвало да съберат информация за адреса му там. Като аргумент в подкрепа на искането се изтъква и правото на осъдения по ЕКПЧ на свободно придвижване и избор на месторабота и местоживеене. Алтернативно е направено искане и за възобновяване на наказателното производство и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК предвид наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането, анализа и оценката на доказателствата. В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения и пледира наказателното производство да бъде възобновено, като присъдата бъде отменена и делото бъде върнато за ново разглеждане. Осъденият М. Л. моли искането му да бъде уважено. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е допустимо, но е неоснователно, тъй като осъденият е напуснал адреса, който е съобщил при привличането му в качеството на обвиняем и не е съобщил новия си такъв, като същевременно е била изпълнена процедурата по чл. 254 от НПК. Пледира искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: По искането с правно основание чл. 423, ал. 1 от НПК: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Спазени са сроковете по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като искането за възобновяване на наказателното производство е депозирано в първоинстанционния съд на 23. 03. 2016 год., а осъденият е уведомен за влязлата в сила присъда от момента на задържането му на 05. 01. 2016 год. от компетентните немски власти по повод получена от тях Европейска заповед за арест. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 70/23. 04. 2015 год., постановена по н. о. х. д. № 5387/2014 год. по описа на Районен съд – гр. Бургас Й. Л. е признат за виновен в това, че в периода от 17.00 ч. на 02. 03. 2013 год. до 12.30 ч. на 03. 03. 2013 год., при условията на повторност в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, след предварителен сговор и в съучастие като съизвършител с К. К. отнел от владението на Г. В. чужди движими вещи на обща стойност 650,49 лева без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 68, ал. 1 от НК районният съд е привел в изпълнение и наказанието лишаване от свобода в размер на шест месеца, наложено с присъда по н. о. х. д. № 2218/2010 год. и е определил първоначален строг режим на изтърпяването му в затвор. Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски, възлагайки ги в тежест на осъдения. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 09. 05. 2015 год. Наказателното производство е започнало по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК на 03. 03. 2013 год. С постановление от 15. 10. 2014 год. (л. 79 от ДП) осъденият е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Постановлението му е предявено лично на същата дата и веднага след това е разпитан в присъствието на служебния му защитник – адв. П. М.. На осъдения е определена мярка за неотклонение подписка, като изрично е предупреден, че е длъжен да не променя местоживеенето си. Както в постановлението за привличане в качеството на обвиняем, така и в протокола за разпит М. Л. е посочил като адрес за призоваване единствено този в [населено място],[жк], [улица]. На 20. 10. 2014 год. разследващият орган е предявил лично на осъдения и на защитника му материалите, събрани в хода на досъдебното производство. В протокола, удостоверяващ това процесуално действие (л. 85 от ДП), осъденият заявил, че се е устроил да живее и да работи в Германия, но не е посочил на какъв адрес пребивава извън страната и откъде може да бъде призован. След внасяне на делото с обвинителен акт в съда същото е насрочено за разглеждане на 22. 01. 2015 год. от 10,45 часа. Призовката за Л. ведно с препис от обвинителния акт и уведомление, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК е изпратена до адреса в[жк]и е получена от майка му М. С. Д. със задължение да му я предаде. В процесуалния документ липсва отбелязване, че Д. не поддържа контакти със сина си и не е в състояние да го уведоми за насроченото съдебно заседание. Неявяването на осъдения в заседанието на 22. 01. 2015 год. е станало причина за отлагане на делото за 28. 01. 2015 год., като съдът е постановил принудително довеждане на Л.. Определението на съда не е изпълнено, тъй като осъденият не е открит на посочения от него адрес, видно от докладна записка на л. 25 от н. о. х. д. № 5387/2014 год. Последвало е ново отлагане на делото, като съдът е изменил мярката за неотклонение на осъдения от подписка в задържане под стража и е предприел действия по установяване на местонахождението му. Осъденият е обявен за общодържавно издирване с телеграма № 6854/16. 02. 2015 год. на ГД „КП” – МВР София, като оперативно-издирвателните мероприятия са останали безрезултатни. Същевременно е получена и справка, че на 01. 11. 2014 год. Л. е напуснал страната през ГКПП „Дунав мост”. Съдът е дал ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т.1, т. 2 и т. 4, б. „А” от НПК в съдебно заседание на 23. 04. 2015 год. Делото е разгледано с участие на адв. М., който е защитавал Л. на досъдебното производство в качеството му на служебен защитник. По отношение на М. Л. е била издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА) от 15. 12. 2015 год. с искане за предаването му за изтърпяване на наложеното наказание от една година лишаване от свобода, както и на приведеното в изпълнение наказание по предходното му осъждане. Осъденият е задържан в [населено място], Германия и на 26. 01. 2016 год. е освободен до приключване на производството по изпълнение на ЕЗА. Преди компетентният немски съд да се произнесе по искането за предаване М. Л. сам се е завърнал в страната и е задържан от граничните власти на Република България. Преди всичко следва да се подчертае, че доколкото процедурата по изпълнение на издадената ЕЗА не е приключила, а осъденият сам се е завърнал в страната, не следва изобщо да се обсъждат предпоставките на чл. 423, ал. 5 от НПК. Същевременно проследяването на хронологията на процесуалните действия, извършени от органите на досъдебното производство и от първоинстанционния съд, мотивира настоящия състав на ВКС да приеме, че не са налице изискванията на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. За основателността на искането не е достатъчно делото да е било разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е освен това да се установи, че последното не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение, т. е. изобщо не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство, както и че неучастието му в процеса не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение, а на неполагане на процесуални усилия за установяване местонахождението му и неизпълнение на служебните задължения от страна на органите на досъдебното производство или съда. В настоящия казус осъденият е участвал лично в досъдебната фаза на наказателния процес, което е удостоверил с подписа си върху постановлението за привличане в качеството на обвиняем, протокола за разпит и протокола за предявяване на разследването. С участието си в тези процесуални действия Л. е бил запознат не само с повдигнатото му обвинение, но и с процесуалните си задължения, произтичащи от качеството му на обвиняем и от взетата спрямо него мярка за неотклонение. Въпреки че заедно със семейството си живее и работи извън страната осъденият не е уведомил разследващия орган в кое населено място на територията на Германия пребивава и откъде може да бъде призован, когато не се намира в България. Двукратно като адрес за призоваване е отразен единствено този в [населено място],[жк], на който контролираната инстанция е изпратила призовката за съдебно заседание, преписа от обвинителния акт и уведомлението за възможността делото да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия. Връчването на документите на друго лице, а не лично на подсъдимия, не дава основание да се счита, че процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не е била изпълнена, доколкото отсъства отбелязване, че майката на Л. се възползва от правото си по чл. 180, ал. 4 от НПК да откаже да приеме призовката и приложените към нея съдебни книжа. Междувременно още на 01. 11. 2014 год. Л. е отпътувал без да уведоми разследващия орган или съда за завръщането си в Германия, в която държава е останал до м. май 2016 год. По този начин той е демонстрирал ясно и недвусмислено своя отказ от правото си да участва лично в съдебната фаза на наказателния процес, а цялостното му процесуално поведение следва да бъде квалифицирано като укриване по смисъла на чл. 423, ал. 1, изр. 2 от НПК и тъй като никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, действията на осъдения съставляват процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство. Същевременно са били предприети всички необходими действия за установяване местонахождението на Л. и едва след като първата инстанция е констатирала, че той е напуснал страната и вследствие на проведеното общодържавно издирване не е установен негов адрес на територията на Република България или извън нея, делото е било разгледано в негово отсъствие при стриктно спазване изискванията на чл. 269, ал. 3 от НПК, а правото му на защита е било гарантирано посредством участието на служебен защитник, осъществявал защитата му още в досъдебната фаза на наказателния процес. Не могат да бъдат възприети доводите на защитата, че разследващият орган и съдът не са проявили необходимата активност и са нарушили задълженията си да установят местопребиваването на Л. в Германия. Задължение на обвиняемия и подсъдимия е не само да уведоми съответния орган за промяната в местоживеенето си, но и първоначално да посочи адрес, на който може да бъде призован. Изцяло от неговата воля и неговата преценка зависи дали ще предостави информация за един или за няколко адреса за призоваване и ръководно-решаващият орган няма процесуален способ да го принуди да бъде изчерпателен в това отношение. След като осъденият не е уведомил разследващия орган и съда за всички адреси, на които пребивава и след като не е поискал да бъде призоваван на адрес, различен от посочения при привличането му като обвиняем, той следва да търпи неблагоприятните последици от собственото си недобросъвестно поведение. Безспорно Европейската конвенция за правата на човека гарантира правото на свободно придвижване на всяко лице, но упражняването на това право не може да става за сметка на неизпълнение на задълженията му по НПК. С оглед изложеното не може да бъде възприета тезата на осъдения, че е нарушено гарантираното му от НПК и ЕКПЧ право на лично участие в наказателния процес, поради което искането за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 423, ал. 1 от НПК следва да бъде оставено без уважение. По искането с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК: Искането за възобновяване на наказателното производство на това основание е просрочено и като недопустимо следва да бъде оставено без разглеждане. Действително чл. 421, ал. 3, изр. 2 от НПК предвижда, че за задочно осъдения срокът за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК започва да тече от датата, на която той е узнал, че присъдата е влязла в сила. Тази разпоредба обаче не трябва да се разглежда изолирано, сама за себе си, а следва да се интерпретира като се отчита неразривната й логическа връзка с чл. 423, ал. 1 от НПК, защото именно в последната норма се съдържат предпоставките, при които едно лице се счита задочно осъдено. Да се приеме обратното означава на осъдения с недобросъвестно процесуално поведение да се предоставят повече права и повече процесуални възможности отколкото на онзи, който е бил изряден и стриктно е спазил процесуалните си задължения. След като в конкретния случай Л. няма качеството на задочно осъден, защото е знаел за образуваното наказателно производство, била е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК и не се е явил в съдебно заседание без уважителни причини, за него срокът за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК тече съобразно общото правило на чл. 421, ал. 3, изр. 1 – от момента на влизане на присъдата в сила, и се счита изтекъл на 10. 11. 2015 год. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 423, ал. 1 от НПК на осъдения М. Й. Л. за възобновяване на н. о. х. д. № 5387/2014 год. по описа на Районен съд – гр. Бургас и за отмяна на постановената по него присъда. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЖДАНЕ искането на осъдения с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.