Р Е Ш Е Н И Е № 415 гр.София, 17.10.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 853/ 2012 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Ц. К. Б. за отмяна на влязло в сила определение на Върховен касационен съд, ІV г.о. № 112/ 05.03.2012 г. по гр.д.№ 427/ 2011 г. С него е оставено без уважение искането на молителя от 18.12.2011 г., направено на основание чл.248 от ГПК, за присъждане на разноските, сторени в производството по гр.д.№ 427/ 2011 г., ІV г.о на ВКС. Молителят поддържа, че своевременно изпратил до Бургаски апелативен съд отговор срещу подадената от С. Д. М. и М. Д. Ц. касационна жалба и че към този отговор е приложил доказателства за направени разходи и списък за разноските. Заявява, че не носи вина за обстоятелството, че тези документи не са стигнали до касационната инстанция към момента на постановяване на определение за недопускане на касационно обжалване № 1256/ 06.10.2011 по гр.д.№ 427/ 2011 г., ІV г.о. Поради това счита, че неоснователно с атакуваното определение ВКС е отхвърлил искането му за допълване на постановения акт чрез присъждане на разноските по делото. Моли този акт да бъде отменен и разноските да бъдат възложени в тежест на касаторите. Ответниците по молбата - С. Д. М. и М. Д. Ц. - не вземат становище. Върховният касационен съд намира молбата за допустима, но за неоснователна. Не е налице нито една от хипотезите по чл.303 ал.1 от ГПК. Молителят не сочи нови писмени доказателства – списъкът на разноските и документите за платено адвокатско възнаграждение са били в негово държане още към момента на образуване на касационното производство, според собствените му твърдения в молбата за отмяна. Не е имало обективна пречка да бъдат представени пред касационната инстанция. Те обаче не са били налични дори към момента, в който е претендирано допълване на определението за недопускане на касационно обжалване в частта за разноските. Неоснователни са доводите, че молителят не е бил в състояние да проконтролира какво е приложено по делото – достъпът на страните до делата е гарантиран във всички фази на исковото производство. Страната не може да се позовава на собственото си процесуално бездействие, за да извлича от това благоприятни последици. В случая не става въпрос нито за нови доказателства или обстоятелства, които по извинителни причини страната не е могла да знае и представи, нито за лишаване на страната от възможността да участва в производството, нито за някое от другите обстоятелства, въздигнати от законодателя като основание да се допусне отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Поради това молбата за отмяна се явява неоснователна и Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. К. Б. за отмяна на влязло в сила определение на Върховен касационен съд, ІV г.о. № 112/ 05.03.2012 г. по гр.д.№ 427/ 2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: