Р Е Ш Е Н И Е № 293 София, 31 юли 2023г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 232/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Шумен срещу присъда № 2/23г., постановена по в.н.о.х.д. № 443/23г. по описа на Окръжен съд - Шумен. В протеста се релевират касационните основания по чл.348, ал. 1, т.1 и 2 от НПК. Прави се искане за отмяна на атакуваната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В срока по чл.351 от НПК е изготвено допълнение към протеста, в което са изложени аргументи, подкрепящи заявените касационни основание. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа протеста на ОП -Шумен. Намира, че въззивният съд при постановяване на оправдателната присъда, е допуснал както нарушения на материалния закон, така и съществени нарушения на процесуалните правила. Изцяло се солидаризира с изложените в протеста подробни аргументи, подкрепени и от посочена съдебна практика. Счита, че събраните многобройни доказателства установяват, че подсъдимият е извършил деянието, за което е обвинен. Не намира за правилни изводите на съда, че „едва ли не за деянието е виновен самия пострадал“. Моли протестът да се приеме за основателен, да бъде уважен изцяло, като се отмени въззивната присъда и се върне делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Адвокат Р. Н., защитник на подсъдимия оспорва протеста. Счита, че посочените в него съдебни актове не са източник на правото, поради което не могат да имат задължителна сила. Пледира, че присъдата на ОС –Шумен е правилна и законосъобразна, предвид установените обективни данни. Твърди, че липсват доказателства, установяващи престъпна деятелност на неговия подзащитен. Изразява становище, че подсъдимият нито е бил длъжен, нито е могъл да предположи, че зад управлявания от него автомобил в посока на асфалтополагащата машина ще се намира работник от обекта, предвид абсолютната забрана за преминаване на лица между тази машина и самосвала. Моли присъдата на въззивния съд да бъде оставена в сила. Подсъдимият Д. Д. изцяло се присъединява към становището на защитника си и моли присъдата на ОС –Шумен да бъде потвърдена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 52 от 31.10.2022г., постановена по н.о.х.д. №1010/22г., Районен съд - Шумен е признал подсъдимия Д. Б. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“, пр.1 вр. чл.342, ал.1 от НК и на основание чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, като на основание чл.66 от НК е отложил изпълнението за срок от три години. Наложил е й наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца. С въззивна присъда № 2 от 20.02.2023г., постановена по внохд № 443/22г., Окръжен съд – Шумен е отменил изцяло горепосочената първоинстанционна присъда и вместо това е постановил: признал е подсъдимия Д. Д. за невиновен в това, че на 14.10.2020г. край [населено място], на новостроящ се терен на автомагистрала „път“, в района на км. 327+100, при управление на МПС – товарен автомобил, марка “ марка“ с рег. [рег.номер на МПС] , при извършване на маневра движение назад, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.303 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“, пр.1 вр. чл.342, ал.1 от НК. Касационният протест е допустим и частично основателен. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. В протеста се акцентира на оплакването за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон. Изложените аргументи са в подкрепа на становището на прокуратурата, че подсъдимият с поведението си е нарушил разпоредите на ЗДвП и следва да носи наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343 от НК, като се оспорват изводите на въззивния съд за оправдаването му, поради факта, че мястото където е възникнал инцидентът не е „път“ по смисъла на закона.Този състав в рамките на приетите от долните инстанции фактически положения, намира за неоснователни тези доводи, респективно за правилни изводите на окръжния съд за несъставомерност на деянието по чл.343 от НК. Разпоредбите на чл.342 и сл. от НК са бланкетни и препращат към правилата за движение, регламентирани в нормите на ЗДвП, като приложното им поле е по отношение на пътища отворени за обществено ползване. „Път“ по смисъла на ЗДвП - § 6, т.1 от Допълнителните разпоредби, е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДвП отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използването на който са еднакви за всички участници в движението. Изключение от това правило е предвидено в ал. 2 на посочената по-горе норма, което предвижда прилагането на ЗДвП и по отношение на пътища, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или от администрацията, управляваща пътя, е определено друго. От значение е да се посочи, че в действащият ЗДвП няма предвидена аналогична разпоредбата на тази по чл.34 от ЗДвП(отм.), която да регламентирала, че правилата за движение по пътищата се прилагат и в случаите, когато превозните средства се движат извън пътищата. Субект на престъплението по чл.342, ал.1, респективно чл.343 от НК, са всички наказателноотговорни лица, които при управление на МПС допуснат нарушение на правилата за движение и с това виновно причинят съставомерни последици. Когато водачите на специални или самоходни машини управляват същите при извършване на работа, за която са предназначени или пригодени, те са субекти на престъпления по чл.123 от НК(Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д. № 8/82г., Пленум на ВС) . Предвид горното, както и с оглед разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗДвП следва да се приеме, че този закон не намира приложение, когато мястото на настъпване на транспортното произшествие не е предназначено или използвано за движение на ППС, и то не отговаря на изискванията, които биха го характеризират като „път“. Когато превозните средства, макар и да не са специални или самоходни машини се движат „извън пътищата“ и реализират транспортно произшествие, ще е налице обективна несъставомерност на деянието по чл.342 и сл. от НК. Извън посочените по-горе принципни положение по тълкуване на закона, от значение за преценката дали престъплението по чл.343 от НК, за което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност, са и конкретните данни, приети за установени от контролирания съд. В случая подсъдимият е бил назначен на длъжността шофьор на товарен автомобил в /фирма/, [населено място]. Към 14.10.2020г. е работил на строежа на участък от автомагистрала „път“, в близост до [населено място]. Строежът на този участък се е извършвал от дружеството /фирма/. На строящият се участък е работил и пострадалият, на когото в процесния ден му е било възложено да начертае с тебешир водеща ивица, по която да се движат асфалтополагащата машина, както и товарните автомобили превозващи асфалта. Подсъдимият с управлявания от него товарен автомобил е следвало да разтовари в асфалтополагащата машина асфалтът, с който бил натоварен. При извършване на движение на заден ход, товарният автомобил, управляван от подс.Д., блъснал пострадалия, съборил го на земята и с лявата гума преминал през двата крака на А.. На последния била причинена тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2 от НК. Също така, въззивният съд е констатирал, че от писмените доказателства се установява статутът на строящия се участък към момента на деянието, а именно на строеж/строителен обект, който не е бил отворен за движение. В района около него е имало въведено временна организация и безопасност движение, съгласно Заповед № РД-11-39/16.01.2012г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Агенция „Пътна инфраструктура“, с която са въведени временни организация за движението на път І-4 в участък „участък“, в който район не попада инкриминираният участъка от АМ „път“. Дружеството /фирма/ е имало утвърдени от изпълнителния директор вътрешни правила за техническа безопасност на труда при работа с автомобил. В случая препращането, уредено в т.6.2.1. от правилата към „Правилника за движение по улиците и пътищата“, освен че е към подзаконов нормативен акт, който не съществува(действащият към момента на издаване на правилата, на извършване на деянието и към настоящия момент е „Правилник за приложението на закона за движение по пътищата“), е неприложимо, тъй като касае общи правила при извършване на дейности на дружеството с използване на автомобили, свързани с изисквания за техническа безопасност при работа с тях. Отново следва да се отбележи, че в настоящия казус от значение е обстоятелството, че изобщо не е имало изградено съоръжение, предназначено за движение на ППС, тъй като този участък от автомагистралата е бил в процес на строеж. Също така не може да се приеме, че процесното място обикновено е било използвано за движение на превозни средства. Тук резонно се поставя въпросът дали посочените констатации, преценени в контекста на тълкуването на относимите законови разпоредби, също посочени по-горе обуславят извод за съставомерност на деянието на подсъдимия по инкриминирания му престъпен състав? Отговорът, който е даден от въззивния съд е правилен и този състав споделя изводите за обективна несъставомерност на деянието, тъй като мястото на настъпване на транспортното произшествие, не може да се определи като път. В случая е неприложима и разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗДвП. Участъкът от автомагистралата, освен, че не бил отворен за обществено ползване, е имал статут на строеж, който не покрива критериите за „път“ по смисъла на закона, поради което правилата на ЗДвП са неприложими, и деятелността на подсъдимия не може да се квалифицира по състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“, пр.1 вр. чл.342, ал.1 от НК. Досежно съдебната практика, на която се позова прокурорът в протеста, в подкрепа на тезата си за съставомерност на деянието по чл.343 от НК, е необходимо да се посочи, че решенията на ВС от 1988г. и 1989г. не могат да намерят приложение, тъй като касаят тълкуване на чл.34 от ЗДвП(отм.), а останалите две решение на ВКС освен, че не са сред задължителната съдебна практика, същите са постановени при различна фактическа обстановка от тази по настоящото дело. Преценката дали са приложими правилата за движение по пътищата, така както са уредени в закона и подзаконовите актове, е индивидуална, пряко обвързана и произтичаща от конкретната фактология по съответния казус. След като въззивният съд е направил горните изводи и е приел, че транспортното произшествие е станало „извън път“, е следвало да прецени дали фактическите данни могат да бъдат отнесени към състава на причиняване на тежка телесна повреда по непредпазливост – чл.133 от НК или на този по чл.134 от НК - причиняване на телесна повреда при професионална непредпазливост. В настоящия случай съдът е обсъдил само разпоредбата на чл.134 от НК, като е приел, че деянието извършено от подсъдимия не може да се квалифицира по този състав, който извод касационният състав намира за правилен, макар и не по всички изложени съображения. Принципно следва да се посочи, че престъпленията по чл.343 от НПК и тези по чл.134 от НК са такива, извършени при професионална непредпазливост и са бланкетни, като тези по чл.343 от НК криминализират специални състави на професионалната непредпазливост. Разпоредбата на чл.133 от НК е основен състав при причиняване на тежка и средна телесна повреда по непредпазливост, не е бланкетна и не изисква запълването й с друга правна норма. Както беше посочено престъплението по чл.343 от НК се характеризира като специален състав на престъпление при професионална непредпазливост, която се проявява при нарушения на установените правила за извършване на транспортна дейност. В случая, с оглед спецификата на мястото на инцидента и тази, касателно дейността, която се е извършвала от подсъдимия - управление на товарния автомобил на строителен обект във връзка с асфалтирането на пътен участък, който към онзи момент не е имал статут на път, правилно съдът е обсъдил въпроса, дали подс. Д. е извършил нарушение на специалните правила за работа на този строителен обекти, както и тези за безопасни условията на труд. Приел е, че подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.33 от ЗЗБУТ, но същата е обща и не вменява конкретни задължения, който той не е спазил. В допълнение следва да се посочи, че въззивният съд е могъл да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление само в рамките на релевираните в обвинителния акт и по - точно в обстоятелствената част на обвинението факти, пред каквато хипотеза не е бил изправен. По-нататък, след като въззивната инстанция е приела обективна несъставомерностт на деянието по чл.134 от НК, то не е следвало да се произнася по субективната страна на това престъпление, тъй като изводите досежно вината, без оглед на нейната форма следва да се основават на обективните данни по делото, приети от съда за установени. Този състав не може да се съгласи с изводите на контролирания съд за това, че вредоносния резултат се дължи преди всичко на поведението на пострадалия. След като окръжният съд е приел несъставомерност на деянието по съставите по чл.343 от НК и чл.134 от НК, свързани с професионална непредпазливост, е бил длъжен да обсъди и дали деянието, извършено от подсъдимия може да се квалифицира като престъпление по чл.133 от НК –обикновената непредпазливост при причиняване на тежка и средна телесна повреда. Още повече, това е наложително при приетите от него за установени факти по причиняване на тежка телесна повреда на пострадалия от подсъдимия при извършване на маневра с товарния автомобил на строителната площадка. След като не е сторил това, съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, което налага отстраняването му от ОС – Шумен , след отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Едва след това, въззивната инстанция ще може да направи законосъобразни правни изводи по приложението на материалния закон, без оглед на решението което ще вземе. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 2 от 20.02.2023г., постановена по внохд № 443/22г. по описа на Окръжен съд - Шумен. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: