4 Р Е Ш Е Н И Е № 120 С., 24.04. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети април, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 1353/2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П.„К. Ф.” [населено място] против въззивно решение № V-82 от 22.06.2010 год. по гр. д. № 798/2010 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 223 от 12.03.2010 год. по гр. дело № 8192/2009 год. на Бургаския районен съд, с което са уважени предявените искове от М. И. С. от [населено място] срещу касатора с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като е признато за незаконно уволнението на М. И. С., извършено със заповед № РД-13/18.09.2009 год. на директора на П.„К. Ф.” [населено място], с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „учител по теоретични дисциплини” и работодателят е осъден да й заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2 513,80 лв. за период от шест месеца, считано от 23.09.2009 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 23.11.2009 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Претендира присъждане на направените по делото разноски за всички инстанции. Ответницата по касационната жалба М. И. С. от [населено място] не изразява становище по нея. С определение № 1417 от 30.12.2011 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № V-82 от 22.06.2010 г. на Бургаския окръжен съд по в. гр.д. № 798/2010 г. по материалноправния въпрос относно това, кога се приема, че е настъпило изменение на длъжностното щатно разписание за педагогическия персонал - от утвърждаване на списък образец № 1 от директора на училището или от съгласуването му с Регионалния инспекторат на образованието и какво значение има съгласуването предвидено в чл.10 от Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите на преподавателската работа и реда за определяне числеността на персонала в системата на народната просвета. По правния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване е налице задължителна практика, намерила израз в Тълкувателно решение № 4 от 12.11.2011 г. по т.д. № 4/2011 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която в правомощията на директора на училище е да определя самостоятелно числеността на персонала и съответно да утвърди ново/променено щатно разписание съобразно утвърдения бюджет. Новото или променено щатно разписание влиза в сила след утвърждаването му от директора на учебното заведение, като за настъпването на тази промяна не е необходимо съгласуване с началника на Регионалния инспекторат по образование. При този отговор на поставения материалноправен въпрос по касационната жалба на П.„К. Ф.”, [населено място], настоящият състав на ВКС, Трето Гражданско отделение намира следното : По делото е установено, че ищцата е работила при ответника на длъжност „учител - теоретично обучение” и съобразно със завършеното си образование е преподавала по дисциплината „Икономика” за неопределено време, както и че със заповед на директора на училището от 18.09.2009 г. трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата. За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че работодателят незаконосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Изложил е съображения, че към момента на прекратяването му не са били налице материалноправните предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, посочена като правно основание в заповедта на директора на училището, тъй като новото щатно разписание не било съгласувано с началника на Регионалния инспекторат по образование при условията на чл.10 от Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите на преподавателската работа и реда за определяне числеността на персонала в системата на народната просвета. С оглед дадения отговор на материалноправния въпрос, че новото или променено щатно разписание влиза в сила след утвърждаването му от директора на учебното заведение като за настъпването на тази промяна не е необходимо съгласуване с началника на Регионалния инспекторат по образование се налага извод, че в случая е налице реално съкращаване на щата. Със заповед от 31.08.2009 г. на директора на училището е закрита една щатна учителска бройка – учител по теоретична дисциплина - икономика, считано от 17.09.2009 г. като в последващото щатно разписание за учебната 2009/2010 г. от 17.09.2009 г. броят на длъжностите за преподавали по професионални предмети е намален на 19, като в поименното щатно разписание ищцата не фигурира, т.е. към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с нея на 23.09.2009 г. е налице реално съкращаване на щата. Предвид на това изводът на въззивния съд, че не е налице реално съкращаване на щата е незаконосъобразен. По делото е безспорно, че както по предходното, така и в последващото щатно разписание за преподавател по икономика е предвидена само една щатна бройка за учител – теоретично обучение, която е заемана от ищцата, поради което при съкращаването й работодателят не е бил длъжен да извърши подбор по чл. 329 КТ. По изложените съображения обжалваното въззивно решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК се реши по същество от касационната инстанция. По изложените по-горе съображения предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като неоснователен следва да се отхвърли, както и обусловените от неговия изход искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 2 513,80 лв. В. решение следва да се отмени и в частта, с която касаторът е осъден да заплати деловодни разноски на ищцата за двете инстанции в размер на 455,32 лв. При този изход на делото на касатора следва да се присъдят направените разноски за производството по делото в размер на 1280,54 лв. – адвокатско възнаграждение и платени държавни такси. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 и ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № V-82 от 22.06.2010 год. по гр. д. № 798/2010 год. на Бургаския окръжен съд. ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. С. от [населено място], ЕГН [ЕГН], [улица], ет. 4 срещу П.„К. Ф.” [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за отмяна на заповед № РД-13/18.09.2009 год. на директора на П.„К. Ф.” [населено място], с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „учител по теоретични дисциплини - икономика” и за заплащане на обезщетение за принудителна безработица поради незаконно уволнение в размер на 2 513,80 лв. за период от шест месеца, като неоснователни. ОСЪЖДА М. И. С. да заплати на П.„К. Ф.” направените разноски по делото в размер на 1 280, 54 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: