2 Р Е Ш Е Н И Е № 237 гр. София, 10.01.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 919/2016 година. Производството е по чл. 290 ГПК. [фирма], клон Черно море, [населено място] е обжалвало решение № 1972 от 26.11.2015 г. по гр. дело № 2908/2015 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, ІV състав. Ответникът С. И. К. оспорва жалбата. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С цитираното въззивно решение състав на Варненски окръжен съд /ВОС/ е потвърдил решение № 3611 от 04.09.2015 г. по гр. дело № 6152/2015 г. на Варненски районен съд /ВРС/, гражданско отделение, ХVІ състав, с което първоинстанционният съд е уважил искове, предявени от С. И. К. против настоящия касатор по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и е присъдил държавна такса в размер на сумата 160 лв. по сметка на ВРС. Въззивният съд е приел, че трудовия договор с ищеца за длъжността „главен счетоводител” е прекратен на основание чл. 328, ал. 2 КТ, а представените доказателства не установяват надлежно уведомяване на последния за издадената заповед № 00425 от 23.02.2015 г. Съдебният състав е констатирал, че уволнението е проведено в законноустановения срок, но в съдържанието на договора за управление не е включена бизнеспрограма с конкретен икономически показател, която управителят следва да разработи и за изпълнението, на която може да се сформира нов управленски екип. Прието е още, че на 26.02.2015 г. е утвърден бизнес план и бюджет за 2015 г. Констатирано е освен това, че от съдържанието на процесния план не се установява какви нови икономически задачи са поставени пред дружеството за 2015 г. Направен е извод, че изложените обстоятелства не установяват конкретна стопанска задача пред управителя, различна от предходните години, която да обуславя и съответния подбор на нови ръководни служители. С определение № 484 от 26.05.2016 г. по настоящето касационно дело е допуснато касационно обжалване на цитираното въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно мотивиране на въззивното решение, въз основа на факти и обстоятелства, които не са посочени от ищеца в исковата молба. ВКС по поставените въпроси приема следното: Както е посочено и в определението по чл. 288 ГПК изводите във въззивното решение за липсата на различие в стопанските задачи, поставени пред дружеството през 2015 г. в сравнение със стопанските задачи от предходните години са формирани чрез обсъждане на факти, по които не са изложени твърдения в исковата молба, с което окръжният съд се е отклонил от трайно установената практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - решение по гр. дело № 475/2011 г., решение по гр. дело № 380/2009 г., решение по гр. дело № 127/2010 г. на състави на ІV г.о., както и решение по гр. дело № 1644/2010 г., решение по гр. дело № 7197/2014 г. на състави на ІІІ г.о. на ВКС. Съгласно разрешенията в цитираната съдебна практика претендираното право произтича от обстоятелствата, изложени от ищеца, като същите очертават фактите, подлежащи на доказване. Настоящият съдебен състав споделя тази практика. Следва единствено да се уточни, че съдът дължи преценка на фактите, които опорочават оспорваното потестативно право на работодателя, посочени от ищеца, както и на фактите, посочени от ответника, пораждащи това право и релевиращи надлежното му упражняване. Предвид така възприетите съображения, при извършената проверка правилността на въззивното решение, съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав намира следното: Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че в противоречие с практиката на ВКС и неправилно в нарушение на материалния закон – чл. 328, ал. 2 КТ въззивният съд е извършил преценка на бизнес план на предприятието. В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК са приети правни разрешения, съгласно които всеки договор за управление трябва да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която следва да предложи и изпълни по време на действие на договора. Посочените правни разрешения съдържат и разбирането, че възнаграждението на управителя на предприятието трябва да бъде обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата, той носи икономическа отговорност. С оглед на тези особености на договора за възлагане на управление на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което в негова полза е регламентирано и потестативното право по чл. 328, ал. 2 КТ. Това тълкуване на закона е намерило отражение в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – решение по гр. дело № 168/2011 г., решение по гр. дело № 819/2011 г. на състави на ІV г.о., решение по гр. дело № 1484/2009 г., решение по гр. дело № 937/2011 г. на състави на ІІІ г.о., в която /решение по гр. дело № 1358/2012 г. на състав на ІV г.о./ са обосновани и още две разрешения по изясняване точния смисъл на чл. 328, ал. 2 КТ. Първото разбиране е, че бизнес задачата, която управителят трябва да постигне може да бъде въведена с други документи и актове извън договора, но трябва да е налице връзка между тях. Следващото виждане е, че нормата на чл. 328, ал. 2 КТ изисква поставяне на нови задачи и програми в съдържанието на новоподписания договор за управление /или в друг акт/. В конкретния случай крайният извод на въззивния съд е за липсата на бизнес програма с конкретни икономически показатели в договора за управление и за липсата на такава програма в бизнес плана за 2015 г. Този извод е обоснован. Процесният договор за възлагане на управление не съдържа нито бизнес задача, нито бизнес програма. Бизнес плана за 2015 г. не отразява икономически задачи от категорията на изложените по – горе, които според разрешенията в практика на ВКС по чл. 290 ГПК, очертават реализиране на бизнес задача с конкретни икономически показатели. Въпросният бизнес план и бюджет на [фирма] клон „Черно море” за 2015 г. отразява преглед на дейността на клона и сравнителен анализ на дейността през предходните години – 2013 г. и 2014 г. Действително обстоятелствата, изложени в исковата молба и очертаващи спорния предмет по делото, засягат въпроса за наличието на договор за възлагане на управление, а с обсъждане на данните за икономическите задачи през 2015 г. и предходните години /по делото пред ВРС е представена бизнес програма и за 2013 г. /, окръжният съд е обсъдил и други обстоятелства. Тези негови мотиви макар и в отклонение от практиката по чл. 290 ГПК за обсъждане на спора по въведените от ищеца обстоятелства, не са обусловили неправилност на крайния извод за липсата на бизнес задача и бизнес програма, от които бизнес задача и бизнес програма зависи квалификацията на договора, като такъв за възлагане на управление. Този извод може да се направи не само в резултат на съпоставка на икономическите показатели в предходния договор и новоподписания договор за възлагане на управление с оглед на изискването бизнес задачата и бизнес програмата да са нови, но и в резултат на констатация за липсата изобщо на бизнес задача и бизнес програма, какъвто извод обосновано е направил въззивния съд. Същият извод дава отговор на въпроса, налице ли е в конкретния случай договор за възлагане на управление, който съставлява и въведения от ищеца спорен въпрос. При положение, че бизнес плана за 2015 г. съдържа преглед на дейността на клона и сравнителен анализ на дейността през предходните години – 2013 г. и 2014 г., а не отразява икономически задачи от категорията на изложените по – горе се налага извода, приет и от въззивния съд, че процесният договор за възлагане на управление, а и представения бизнес план за 2015 г. не съдържат нито бизнес задача, нито бизнес програма. Поради това неоснователни са наведените в касационната жалба доводи. Разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ изисква наличието на сключен договор за възлагане на управление. Неоснователно е оплакването, че наличието на нови икономически показатели, различни от тези в предходната бизнес програма е въпрос, неподлежащ на съдебен контрол. При прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 2 КТ на контрол подлежат и тези обстоятелства – в този смисъл са и разрешенията в цитираното решение по гр. дело № 1358/2012 г. на състав на ВКС, ІV г.о., с което е формирана задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК. Неоснователно е оплакването за нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК във връзка с изводите на въззивния съд за ненадлежно връчване на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и за предявяване на иска в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Както е посочено и в определението по чл. 288 ГПК въззивният съд не е приел правни разрешения в противоречие с цитираната в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Освен това посоченото касационно решение по гр. дело № 1877/2010 г. съдържа правни разрешения на хипотеза, различна от настоящата, при която обратната разписка е била връчена на съпругата на работника по чл. 44, ал. 1 ГПК, т.е. налице е връчване на уведомлението и удостоверяване на този факт по законоустановения ред. В процесния случай не е налице връчване на уведомлението по законоустановения ред. Въззивният съд е направил фактически и правни констатации по представените доказателства /известие за доставяне, обратна разписка на Български пощи – ЕАД и документи за пощенска пратка на куриерска фирма/. Тези констатации съвпадат с изводите на ВРС за нередовно връчване на заповед № 00425/23.02.2015 г. на ответника, произтичащо от неудостоверяване на връчването по надлежния ред – връщане на непопълнена /празна/ обратна разписка с отбелязване, че не е потърсена на Български пощи – ЕАД, без да е направено документиране на начина на връчване /чл. 44 ГПК/ и неудостоверяване на отказите за получаване на пощенска пратка с подписи на връчителя по чл. 44, ал. 1 ГПК. Изводите на ВОС са обосновани. С оглед на изложеното не може да се приеме, че са допуснати нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК от ВОС при формиране на извода за липсата на доказателства за надлежно уведомяване на ищеца за издадената заповед. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са били налице предпоставките на чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което правилно въззивният съд е приел исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за основателни и доказани. При постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 293, ал. 1, предложение първо ГПК. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1972 от 26.11.2015 г. по гр. дело № 2908/2015 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, ІV състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: