Р Е Ш Е Н И Е № 116 София, 24 юни 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 342/2019 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба, подадена от името на подсъдимия Б. К. М., срещу въззивна присъда № 5/17.01.2019 г., постановена по ВНОХД № 484/2018 г. от Окръжен съд - Варна. Касационната жалба се позовава на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 2 и т. 3 от НПК. В подкрепа на основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК се поддържат доводи за липса на мотиви, изразили се в необсъждане на противоречивите показания на разпитаните по делото полицейски служители, отсъствие на съображения за некредитирането на показанията на свидетелката В. и обясненията на подсъдимия. Сочи се още, че при извършените два огледа на веществени доказателства са участвали различни поемни лица. Акцентира се върху противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите поради това, че съдът е признал подсъдимия за виновен в нарушения на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), свързани с внос на акцизни стоки на територията на страната. В подкрепа на третото от касационните основания по чл. 348, ал.1 от НПК, се акцентира върху здравословното състояние на подсъдимия. Отправеното искане е за отмяна на въззивната присъда връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното на подсъдимия наказание. Подсъдимият Б. К. М. не се явява, редовно призован. Защитникът му поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на подадената жалба и законосъобразност на постановената присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 359/22.11.2016 г., постановена по НОХД № 3178/2016 г. от Районен съд – Варна, подсъдимият Б. К. М. е признат за невинен да е извършил престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с ал.1, пр. 2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение. С решение № 169/17.07.2017 г., постановено по ВНОХД № 42/2017 г. от Окръжен съд – Варна, след въззивна проверка, инициирана по протест на Районна прокуратура – Варна, първоинстанционната присъда е потвърдена. По искане на главния прокурор за възобновяване на наказателно дело, основано на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК е образувано НДВ №118/2018 г. по описа на Апелативен съд – Варна. С решение № 74/26.04.2018 г. апелативният съд е възобновил производството по ВНОХД № 42/2017 г. на Окръжен съд – Варна, отменил постановеното по него решение и върнал делото на въззивния съд за ново разглеждане. С атакуваната сега въззивна присъда окръжният съд е отменил първоинстанционния съдебен акт и вместо това признал подсъдимия Б. М. за виновен в това, че на 07.04.2014 г. в къща, находяща се в гр. Варна, и в лек автомобил марка „Ауди”, държал акцизни стоки без бандерол – цигари от различни марки на обща стойност 9 309, 50 лева, когато такъв се изисква по закон, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 234, ал.2, т. 1 във вр. с ал. 1, пр. 2 и чл. 55, ал.1, т. 1 от НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода в размер на четири месеца, наложено на подсъдимия по НОХД № 417/2012 г. по описа на Районен съд – Варна. II. Жалбата е неоснователна. Касационната инстанция не установи да са допуснати нарушения на процесуалните правила, накърнили правото на защита на подсъдимия – да разбере в какво престъпление е обвинен и осъден. Доводите за неяснота при формулиране на обвинението, които били възпроизведени и в диспозитива на присъдата, са неоснователни. Подсъдимият М. е бил признат за виновен по чл. 234 от НК. В правната норма са обособени два варианта на изпълнение, като на подсъдимия е повдигнато обвинение за втората форма на изпълнително деяние – „държи акцизни стоки”. Въведените с посочените норми на ЗАДС и Закон за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ) не очертават форма на изпълнително деяние, а разкриват друга особеност на престъплението - бандеролът да се изисква по закон. Именно тези изисквания се съдържат в цитираните в присъдата разпоредби, включително и тази на чл. 28 от ЗТТИ, в актуалната редакция към момента на деянието, регламентираща точно хипотеза, касаеща фактическото обвинение повдигнато срещу подсъдимия, като същата е била посочена в обвинителния акт и осъдителната въззивна присъда. Настоящият съдебен състав намира аргументите на защитата за липса на мотиви към въззивния съдебен акт за неоснователни. В оплакването се съдържа упрек за пренебрегване доводите на защитата за налични съществени противоречия в показанията на полицейските служители, разпитани по делото. В жалбата се възпроизвеждат части от показанията им, за да се илюстрира претендираната противоречивост. Така поддържаното възражение не намира опора в материалите по делото. Съдът ясно е подчертал защо се доверява на показанията на полицейските служители, обработвали постъпващата информация за престъпната дейност на подсъдимия, свързана с държане на акцизни стоки без бандерол, и които са се опитали да го задържат на 07.04.2014 г. именно с такива стоки. Получената информация чрез тези доказателствени източници е била обсъдена във връзка с данните, изводими от показанията на свидетелите И., К., О., възприели бягството на подсъдимия по време на провежданата полицейска операция и изоставянето на управлявания от него автомобил, в който са открити и част от акцизните стоки без бандерол. Показанията на полицейските служители са съпоставени с фактите, установени от другите доказателствени средства – протоколи за оглед, претърсване, изземване, данните, получени при използване на специални разузнавателни средства (СРС). Съдът точно е оценил и доказателствения принос на следата върху опаковка (картон) на цигари B&H, която дактилоскопната експертиза е идентифицирала като произхождаща от подсъдимия. Твърдението, че съдът не е изложил мотиви защо не кредитира показанията на свидетелката Б. В., се опровергава от съдържанието на атакувания съдебен акт. В последния са изложени аргументите, поради които съдебният състав е отказал да кредитира събраните чрез нейния разпит данни. Позовал се е на заинтересоваността на свидетелката, поради установения факт на съжителство с подсъдимия и по тази причина тя има мотив да подкрепи защитната теза. Същественото обаче е, че втората инстанция не се е ограничила само с това обстоятелство, което по принцип не е достатъчно, за да определи доказателствения източник като недостоверен. Показанията на В., а и обясненията на подсъдимия, са подложени на обективна проверка и анализ в контекста на цялата доказателствена съвкупност. Лансираната от свидетелката версия, че на 07.04.2014 г. тя е поставила в МПС цигарите без знанието на подсъдимия, които били „останали от предходното дело срещу него”, убедително е отхвърлена в мотивите на присъдата. В тази връзка съдът е обсъдил резултата от експертното изследване по дактилоскопната експертиза и логично е заключил, че подсъдимият е имал досег с иззетите цигари без бандерол. В подкрепа на изводите за недостоверност на информацията, съобщена от В., е изтъкнато и това, че по приключилото наказателно производство, водено срещу подсъдимия по чл. 234 от НК, той е признат за виновен за държането на акцизни стоки – цигари от съвсем друг вид марки цигари, които са иззети още тогава. Поддържаният довод, че „огледът на веществените доказателства, намерени и иззети от автомобила, и огледът на същите в трето РУ на МВР са извършени при участието на различни поемни лица”, е лишен от основание. Претенцията е неясна, тъй като не конкретизира кои действия се считат за опорочени. По делото са извършвани отделни действия по разследването - оглед на автомобил от 08.04.2014 г., претърсване и изземване от същата дата, допълнителен оглед на иззети веществени доказателства от 16.11.2015 г. Както е известно процесуалната функция на поемните лица е да удостоверят коректното отразяване в протокола на извършените действия, посочени в чл. 137, ал.1 от НПК. Законът не поставя изискване в отделно извършваните процесуално-следствени действия – оглед/и, претърсване, изземване и пр., да участват едни и същи поемни лица. Обобщено, предходната инстанция не е допуснала съществени нарушения на правилата на НПК за проверка и анализ на доказателствения материал, поради което направените изводи за авторството, признато в лицето на подсъдимия, не страдат от доказателствени пороци, предпоставящи касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Въз основа на извършения доказателствен анализ съдебният състав е защитил убедително основанията, поради които е отхвърлил доводите на защитата за недоказаност на обвинението. Ангажираното с касационната жалба основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК и искането за намаляване на размера на наложеното наказание се поддържа бланкетно, единствено с довод за налично влошено здравословно състояние на подсъдимия. При индивидуализацията на наказанието окръжният съд не е пренебрегнал влошеното здравословно състояние на подсъдимия. Именно посоченото обстоятелство в съчетание със семейните отговорности на подсъдими и изминалия период време от извършване на деянието са мотивирали съда да приеме, че те в своята съвкупност удовлетворяват стандарта на чл. 55, ал.1 за изключителност, което е предпоставило и определяне на наказанието под законоустановения минимум – една година и шест месеца лишаване от свобода. Този обем наказателна принуда съответства на целите на чл. 36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция, поради което настоящият състав намира, че не са налице основания за упражняване на правомощията по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 5/17.01.2019 г., постановена по ВНОХД № 484/2018 г. от Окръжен съд- Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.