Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * каузално правоотношение * авалист

Р Е Ш Е Н И Е

№ 96

гр. София, 28.07.2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди и петнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2980 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] и М. Х. М., срещу решение №52 от 20.05.2013г. по в.т.д. №112/2013г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение №27 от 28.02.2013г. по т.д. № 484/2012г. на Бургаски окръжен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено, че [фирма], [населено място], и М. Х. М., дължат солидарно на Х. М. Х. сумата от 77 500 лева, ведно със законната лихва от 14.02.2012г. до окончателното й изплащане, дължима по запис на заповед, издаден на 22.06.2010г. в [населено място], за което задължение е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 1273/2012г. на Бургаски районен съд, както и сумата 6355 лева, направени по заповедното производство разноски.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до необоснованост на решаващите правни изводи на съда. Поддържат, че въззивният съд е приложил неправилно процесуалните правила относно тежестта на доказване. Считат, че кредиторът по записа на заповед, а не длъжникът, носи доказателствена тежест за установяване на каузалното правоотношение, когато длъжникът се позовава на съществуването му и е изложил възражения и конкретни факти срещу ценната книга. Твърдят,че само в случаите когато длъжникът не е изложил конкретни възражения срещу абстрактната сделка, а единствено я е оспорил, както и ако длъжникът е направил възражение за липсата, а не за съществуването на каузално правоотношение, тогава кредиторът поемател не е задължен да доказва съществуването на каузална сделка. Поддържат, че съдът в противоречие с чл.484 ал.2 от ТЗ, е приел,че подписът на лицевата страна на ценната книга, бидейки на М. Х. М., удостоверява авалиране на менителничното задължение, тъй като в случая подписът е положен в графата „подпис на издателя”.
Ответникът по касация Х. М. Х. оспорва касационната жалба. Поддържа също, че същата е неоснователна и моли обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено.
С определение №22/13.01.2015г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за произнасяне по правния въпрос: За правното значение на собственоръчно изписания текст след положените върху менителницата подписи при въведено твърдение за дадено обезпечение чрез поръчителство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване, че ищецът Х. М. Х. има изискуемо вземане срещу ответниците [фирма], [населено място], и М. Х. М., за сумата от 77500 лева, съставляваща главница по запис на заповед от 22.06.2010г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението - 21.02.2012г. до окончателното й плащане, за която сума в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №1273/2012г. на Бургаски районен съд.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е споделил изводите на Бургаски окръжен съд относно съществуването на изискуемо вземане по запис на заповед в полза на ищеца, в това число изводите за редовност на представения запис на заповед с оглед наличието на задължителните му реквизити, а също така е обсъдил и е счел за неоснователно възражението на ответника [фирма], [населено място], относно съществуването на каузално правоотношение между него и ищеца. Приел е, че съгласно чл.484 ал.2 от ТЗ, подписът на лицевата страна на менителницата се смята за поръчителство, освен ако не е на платеца или издателя, каквото качество М. Х. М. няма, поради което същият се е задължил редовно като поръчител.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът
на ВКС приема следното:
Авалът се учредява с едностранно волеиязление на авалиста, което задължително трябва да е изразено върху менителничния документ или върху прикрепен към него лист, наричан алонж, където авалистът трябва задължително да положи саморъчен подпис. Съгласно чл.484 ал.2 от ТЗ подписът на лицевата страна на менителницата / записа на заповед/, ако не е на платеца или издателя, учредява менителнично поръчителство /авал/. Когато като издател на менителницата / записа на заповед/, е посочено юридическо лице, подписът на физическото лице, което го представлява по закон или по пълномощие, се счита за подпис на издателя, тъй като физическото лице действа от негова име и за негова сметка, а не изразява собствената си воля като самостоятелен правен субект. В този случай, за да може физическото лице да се задължи като авалист едновременно с дружеството, е необходимо освен подписа му под текста на записа на заповед, в същия документ да се съдържа отделно изрично волеизявление, с което ясно да е изразено намерението му да учреди менителнично поръчителство в личното си качество. За да се счита валидно поето менителничното поръчителство, този текст също следва да бъде подписан от физическото лице. Подписът под текста, с който се поема задължението по записа на заповед, не е достатъчен, за да се приеме, че поръчителството е валидно учредено. Необходимо е отделен подпис да бъде положен и под изявлението за поемане на авала, доколкото двете изявления изхождат от различни правни субекти - първото от името на дружеството, а второто от физическото лице в неговото лично качество, макар и физическото лице да е автор на двата подписа.
По съществото на касационната жалба
Независимо, че изразеното от настоящия състав становище по значимия за изхода на спора правен въпрос, се различава от становището на въззивния съд, касационната жалба срещу въззивното решение се явява неоснователна.
По делото е представен запис на заповед, издаден на 22.06.2010г., с който касаторът М. Х. М., лично и в качеството на пълномощник на Ш. Аръкан, като управител на [фирма], безусловно се е задължил да плати на Х. М. Х., без разноски и протест сумата от 77500 лв. Този менителничен ефект съдържа всички съществени клаузи, обуславящи неговата действителност, които изчерпателно са уредени в нормата на чл. 535 от ТЗ - наименованието "запис на заповед" се съдържа както в заглавието, така и в текста на документа; издателите безусловно са се задължили да платят на поемателя без протест определена парична сума; уговорено е място на плащането [населено място], като са посочени датата и място на издаването. Падежът на представения запис на заповед е определен по един от изчерпателно посочените в чл.486 ал.1 от ТЗ начини, а именно – на определен ден 26.05.2011г.
Възражението на касаторите,че М. Х. М., не е бил редовно упълномощен да представлява [фирма], се опровергава от представеното по делото генерално пълномощно с нотариална заверка на подписа, по силата на което Ш. Аръкан, като управител на [фирма], е упълномощила М. Х. М. да представлява дружеството, включително и като подписва записи на заповед /т.8 от пълномощното/.
Касаторите - ответници по иска, са въвели и възражение за съществуването на каузално правоотношение по договор за изпълнение на СМР между [фирма] и Х. М. Х., за обезпечаване на изпълнението на което е издаден процесният запис на заповед, като твърдят,че това правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, без да са възникнали задължения за страните по него. Съгласно задължителните разяснения в т. 17 на ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото по иска с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. Ищецът доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга и в тази хипотеза в производството по чл.422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В този случай всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
С оглед указанията в ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, в случая касаторите – ответници по иска следва да докажат твърдението си за сключването на договора за изработка между [фирма] и Х. М. Х., обезпечителната функция на записа на заповед по отношение на това правоотношение, както и прекратяването на правоотношението по взаимно съгласие на страните, без да е започнало неговото изпълнение. Такива доказателства не са ангажирани от ответниците, поради което техните релативни възражения срещу задължението по записа на заповед са недоказани.
Неправилни са изводите на въззивния съд по отношение на това,че касаторът М. Х. М. има качеството на авалист по процесния запис на заповед. На първо място, същият е подписал записа на заповед лично и като представител на издателя [фирма], съответно по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл.484 ал.2 от ТЗ, предвиждаща,че авал може да се учреди и само чрез поставяне на подпис върху лицевата страна на ефекта от лице, което не е издател.Подписът му е положен два пъти върху документа - под текста на записа на заповед, и под удостоверяването, че записът на заповед е предявен. След двата положени подписа е изписан саморъчно текстът „лично гарантирам, че сумата ще бъде изплатена в срок безусловно и без протест”, под който обаче не е положен отделен подпис. Следователно липсва валидно волеизявление за учредяване на менителнично поръчителство от страна на касатора М. Х. М..
Независимо от това,че касаторът М. Х. М. няма качеството авалист, той е задължен по записа на заповед като издател, доколкото го е подписал лично и като представител на [фирма]. Поради това, правилен се явява крайният извод на въззивния съд, който е уважил предявения иск по чл.422 ал.1 от ГПК по отношение на двамата ответници- касатори в настоящото производство.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не е направено такова искане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №52 от 20.05.2013г. по в.т.д. №112/2013г. на Бургаски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.