Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * обстоятелствена проверка * придобивна давност * отмяна на констативен нотариален акт * доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 111
София, 03.07.2013 година


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ


при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 746 /2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.
Щ. Р. Б. и К. И. Б., и двамата от [населено място] обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 100 от 18.05. 2012 година по гр. възз. д. Nо 188/2012 год. на ОС- Хасково , В ЧАСТТА , с която е отменено Решение Nо 841 от 19.12.2011 година по гр.д.Nо 10/2011 година на РС- Хасково е постановено ново решение , с което искът им за собственост по чл. 124 ал.1 ГПК , е отхвърлен. Поддържа се , че въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на съществени процесуални правила, материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК е допуснато по въпроса нотариалния акт по обстоятелствена проверка като титул за собственост пречка ли е друго лице да придобие собствеността върху имота по давност независимо , че са осъществени всички законови изисквания за това и за начина по който се оспорва този нотариален акт, което становище на въззивният съд е в противоречие с незадължителна съдебна практика на ВКС по Решение Nо 173 от 27.07.2010 година по гр.д. Nо 5166/2008 година на ВКС-III отд.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор-възражения от адв.М. Г., като пълномощник на Л. Р. Б. и Р. Р. Б. , с което се релевират възражения срещу основателността на касационната жалба.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменено Решение Nо 841 от 19.12.2011 година по гр.д.Nо 10/2011 година на РС- Хасково досежно уважения положителен установителен иск за собственост на Щ. Б. и К. Б. срещу Р. Р. Б. и Л. Р. Б. на недвижим имот - ½ идеална част от ПИ с идентификатор * по КК на [населено място], площ от 508 кв.м. и в частта , с която на основание чл. 537 ал.2 ГПК е отменен НА */1971 година за разликата над ½ идеална част и е постановено ново решение , с което искът по чл. 124 ал.1 ГПК и по този по чл. 537 ал.2 ГПК са отхвърлени, присъдени са разноски по делото.
Изведеният правен въпрос : нотариалния акт по обстоятелствена проверка като титул за собственост пречка ли е друго лице да придобие собствеността върху имота по давност независимо , че са осъществени всички законови изисквания за това и за начина по който се оспорва този нотариален акт,, обосновал допускане на касационно обжалване , следва да бъде разрешен в смисъла на посоченото Решение Nо 173/1010 год. , напълно съответстващ на дадените разяснения от Общото събрание на ГК на ВКС по ТР Nо 11/2012 година. С цитираното тълкувателно решение , по противоречиво разрешавания от съставите на ВКС въпрос „ползва ли се констативния нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК с обвързваща материална доказателствена сила по см. на чл. 179 ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост” , се прие , че нотариалният акт , с който се признава правото на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК / аналогично на чл. 483 ГПК отм./ не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179 ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта на доказване се нови от оспорващата страна, без да намира приложение чл. 193 ГПК.
В контекста на посочената задължителна съдебна практика, възприетата от въззивния съд теза по спора за собственост, придобита на основание давностно владение и легитимираща страните по делото за собственици на спорния недвижим имот, съответно с констативни НА Nо */71 година и НА Nо */2009 година , настоящият състав намира касационната жалба на Щ. и К. Б. за основателна.
С констативен НА Nо */71 година правото на собственост на терен от 727/2223 идеални части от парцел * , целият от 2223 кв.м., която част е отделена за дворище с пл. Nо * в кв. 104 по плана на [населено място] , понастоящем ПИ с идентификатор * по КК на града, на основание давностно владение е признато в полза на Р. Б. Б., починал 21.01.1994 година по време на брака му с Б. Н. Б..
С констативен НА Nо */ 2009 год. правото на собственост на описания по-горе недвижим имот , на основание давностно владение е признато на ищците по делото- Щ. и К. Б..
За да постанови решението си , възивният съд е приел, че наследодателят на ответниците , техен баща - Р. Б. Б. / и брат на ищеца Щ. Р. Б./ е придобил на основания давностно владение процесният недвижим имот през 1971 година , видно от констативен НА Nо */71 година ,а след смъртта му собствеността е преминала към неговите деца.Прието е , че този констативен нотариален акт не е оспорен, а за времето след смъртта на Р. Б. през 1994 година , не се установява необезпокоявано , трайно владение от страна на ищците по отношение на имота за времето след 1998 година до снабдяването им с констативен НА Nо */2009 година.
Изводите на въззивния съд са неправилно , необосновани и незаконосъобразни, поради което и обжалваното решение ще следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от въззивния съд.
Още с исковата молба на Щ. и К. Б. правото на собственост на наследодателя Р. Б. , респ. на неговите наследници с твърдението, че имотът винаги е владян от братята съвместно както преди, така и след смъртта на Р. Б., обстоятелство което не е взето предвид при анализа на доказателствата по делото.Несъобразяването с релевираните с исковата молба възражения по отношение на отразени констатации по НА Nо */71 година относно принадлежността на правото на собственост е довело и до неправилно тълкуване на задълженията на страните за доказване на правно-релевантните за защитимото субективно право. При преценката на основателността на иска, съдът е следвало да съобрази налице ли са доказателства, обосноваващи тезата за съвладение на имота за времето преди по време и след това на процесния недвижим имот, като съобрази обстоятелството, че ищците не са обжалвали решението на районния съд , с което им се признава правото на собственост именно на ½ идеална част от имота. Тези пороци ще следва да бъдат преодолени при новото разглеждане на иска, като съдът съобрази в рамката на спора доказателствата относно наличието на предпоставките легитимиращи ищците за собственици по НА Nо */2009 година.
При новото разглеждане на делото, давайки отговор на релевираните от страните правни възражения и доводи относно наличието на правопораждащите правото им факти, съдът ще следва да съобрази посочената по-горе задължителна съдебна практика по приложението на закона.
Настоящият състав като съобрази , че и двете насрещни страни черпят права от констативни нотариални актове , чиято отмяна изцяло или отчасти се обуславя от резултата по основния спор за материалното право, намира , че обжалваното решение ще следва да се отмени изцяло, т.е. и в частите , с което въззивният съд се е произнесъл на основание чл. 537 ал.2 ГПК и в частта за присъдените разноски по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и ал.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА и з ц я л о въззивно Решение Nо 100 от 18.05. 2012 година по гр. възз. д. Nо 188/2012 год. на ОС- Хасково по отхвърления иск на Щ. Р. Б. и К. И. Б., и двамата от [населено място] за собственост по чл. 124 ал.1 ГПК , обусловените искове по чл. 537 ал.2 ГПК и досежно присъдените разноски по делото и
ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ :