8
Р Е Ш Е Н И Е №122
гр. София 28.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на дванадесети октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ при участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1605/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Бетачи„ООД против решение № 45/04.02.2019 по т.д.№ 392/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 113/28.02.2018 г. по т.д.№ 89/2016 г. на Пловдивски окръжен съд и са отхвърлени предявените от касатора против „Ванко 89„ООД искове, за заплащане на сумата от 31 285,63 щ.д. – неизплатена продажна цена по сключен договор за покупко-продажба № 07/ ВЕТ – 2014 от 11.03.2014 г. , ведно със законната лихва върху същата, считано от 12.02.2016 г., както и сумата от 8 516,77 лева – обезщетение за забава в издължаване на главницата, за периода 27.03.2014 г. – 12.02.2016 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - неправилно допусната от въззивна инстанция специализирана съдебно - техническа експертиза, поискана след преклузивния за това срок – едва с въззивната жалба и кредитиране на недопустими свидетелски показания - за изменение на сключен договор на стойност над 5 000 лева. Поддържа се необоснованост на изводите за изходящо от ищеца нареждане до ответника - за плащане на дължимата продажна цена на трето за облигационното правоотношение лице, тъй като такъв извод не следва от заключението на съдебно-техническата експертиза, за използван за съобщението, различен от предходно ползвания от ищеца, IP адрес , нито от свидетелските показания, чието съдържание касаторът твърди да е възприето превратно. Така, според същия, решението се явява в противоречие с материалния закон, досежно извода за наличие на точно изпълнение от страна на ответника – чл.63 ЗЗД.
Ответната страна - „ Ванко 89„ ООД – оспорва касационната жалба, като поддържа доводите си за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила , чиито правни последици правилно са преодолени с допуснатите от въззивния съд, в хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК, доказателства. Навежда аргументи за доказателствена сила на изпратената на ответника, в електронен вид, проформа - фактура № 997/14 от 11.03.2014 г., като установяваща изходящо от ищеца до ответника указание за третото лице - получател на остатъка от продажната цена, както и за неприложимост на чл. 183 ГПК – изискване оригинала на същата – доколкото не се касае за документ на хартиен носител. Страната сочи, че липсата на идентичност в IP адресите от които са изпратени първоначалната оферта на ищеца и процесното последващо указание за плащане в полза на трето лице , е без правно значение, тъй като само различието в същите не изключва авторството на едно и също лице – ищеца.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно доводите на страните и правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК , за да се произнесе съобрази следното:
Ищецът „Бетачи„ ООД е претендирал остатък от дължима от ответното дружество „ Ванко 89 „ ООД продажна цена, за доставени му лешникови ядки, твърдейки дистанционно сключване на договора, чрез отправена по електронна поща оферта, съответно приета. С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил сключването на договора, а единствено липсата на двустранно подписан писмен документ, материализиращ съгласието, нито е оспорил размера на дължимия остатък от цената, както и получаването на договорената стока. Твърди, обаче, изплащането на претендираната с главния иск част от продажната цена на посочено от ищеца трето лице. За целта се позовава на електронно съобщение от 27.03.2019 г., формално изходящо от лицето А. В., с което лице ответното дружество твърди, че е осъществило контакт във връзка със сключването на договора и поддържало контакт в предходните си търговски отношения със същия доставчик. Твърди, че веднага след получаване на съобщението е проведен телефонен разговор с посоченото лице, за потвърждаване на нареждането. Позовава се на осъществена електронна кореспонденция, при която отново е получил потвърждение за нареждането, вкл. му е изпратена проформа – фактура с напълно идентично съдържание и реквизити на първоначално издадената такава, но с получател на цената за доставеното - третото лице, в качеството на износител / доставчик на стоката. Ищецът оспорва да е разпореждал плащане в полза на трето лице и твърди, че ответното дружество е станало жертва на измама. Твърди, че електронното съобщение е обикновено електронно писмо, а не електронен документ с материална доказателствена сила, след като не е изпратено с електронен подпис, нито по начин да би било установимо авторството му. Авторство е оспорено и по отношение на приложената към електронното съобщение, формално изходящо от А. В., проформа фактура. По делото са разпитани свидетели, относно обстоятелствата по твърдението на ответното дружество, за предприето потвърждаване нареждането за плащане на трето лице, чрез телефонен разговор с представител на ищеца. Първоинстанционният съд не е приел, че от свидетелските показания се установява постигната между страните уговорка за плащането на трето за облигационното правоотношение лице, като изменената относно доставчика проформа - фактура, сочена от ответника като основание за плащането, съдът е изключил от доказателствата, поради непредставяне на оригинала й от ответното дружество. Предявените искове са уважени.
С въззивната жалба, позовавайки се на процесуални нарушения на първоинстанционния съд във връзка с квалифицирането на спорната фактура като писмено доказателство, неправилно указване представянето на оригинала й на ответното дружество, което обективно няма как да разполага със същата, получавайки я единствено като приложение към електронно съобщение и оттук - неправилно прилагане последиците на чл.183 пр.последно ГПК, въззивникът е поискал допускане на специализирана съдебно-техническа експертиза. Съдът е допуснал такава, на основание чл.266 ал.3 ГПК. За да промени правния резултат, с отхвърляне на предявените искове, съдът се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, уточнено с обяснения на вещото лице в съдебното заседание по приемането му, установяващо обстоятелството, че електронните съобщения на ищцовото дружество, изпращани предходно на процесното / за посочване трето лице - получател на плащането /, съответно процесното и последващото го потвърдително съобщение, са изпращани от различни електронни пощи: [електронна поща] / първите / и [електронна поща] / спорното и потвърждаващото го /, от различни IP адреси, но локализирани в едно и също населено място. Последното, съдът е счел недостатъчно да се изключи ищцовото дружество, като потребител и на двата електронни адреса. Установяването на авторството му за спорното нареждане съдът е извел от «съвкупната преценка на обстоятелствата по сключването и изпълнението на процесния договор ». За целта съдът е навел съображения, изводими от формално посочения автор на изявлението – А. В. /1/, от съдържанието на разменената със същото и с последващото потвърдително съобщение от електронен адрес [електронна поща] информация, като естествено и логично продължение на предходно разменената, във връзка с доставката и условията на разплащането /2/, от идентичността в съдържанието и реквизитите на първоначално съставената фактура № 007/11.03.2014 г. и последващо изпратената на ответника, с променен износител,посочен като адресат на частичното плащане /3/, със свидетелските показания, които съдът е кредитирал, досежно възприятията им „относно начина на осъществяване на кореспонденцията, свързана с процесния договор и самото сключване и изпълнение на същия „ /4/.
Касационното обжалване е допуснато поради очевидна неправилност на въззивното решение.
Във формираната по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК практика, настоящият състав е имал повод да приеме, че очевидна неправилност на въззивния акт е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите на съдебното решение, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта.
Видно от мотивите, въззивният съд е обосновал извод за авторство на ищеца на спорното съобщение за промяна на адресата на плащането, противно на възпроизведените в мотивите констатации на заключението на съдебно-техническата експертиза и въз основа на обстоятелства, логически несъвместими с действително подлежащите на доказване / самото съдържание на спорното съобщение, оформянето и съдържанието на прикачената към него фактура, формално посочения автор, съвпадащ с лицето , водило преговорите и осъществявало контакти с ответника в хода на изпълнението на договора - при положение, че се твърди измама, която не изключва осъществен нерегламентиран достъп и до съдържанието на добросъвестно разменяната от страните по правоотношението предходна кореспонденция /, свидетелските показания - с възпроизведеното в решението съдържание на установимите от тях обстоятелства, посочено по-горе, напълно чуждо за обосноваване извод за авторство на спорните електронни съобщения. Безспорно съдържанието на спорните съобщения, за промяна адресата на плащането, навеждат на знание на автора им относно съществуването и съдържанието на сключения договор, вкл. на достъп до издадената на основание същия проформа – фактура. Последното, обаче, не може да обоснове извод за идентичност на същия с ищеца, доколкото недобросъвестното реализиране на такъв достъп не е обективно изключено. Напротив, именно недобросъвестност е изводима от избора на име на електронната пощенска кутия - подвеждащо за идентичност с това на електронната пощенска кутия на ищеца / различие само в една, допълнителна буква, дублираща съседна, по начин да се допусне възприемането й като грешка в изписването /. Създаването на тази различна електронна пощенска кутия е предпоставено именно от липсата на достъп на недобросъвестните лица до данните за достъп / парола / до електронната пощенска кутия на ищеца. В противен случай същите са могли недобросъвестно да използват последната. Следователно, не би могло да се предположи дори небрежност на ищеца в съхраняването на тези данни и оттук - основание за отговорност и на същия за противоправния резултат. Изводът на въззивния съд, че съобразените от него обстоятелства са относими към установяване авторството на ищеца, по преждеизложените съображения е нелогичен, а абстрахирането от факта на използвана от действителния автор на съобщенията, различна от тази на ищеца, електронна пощенска кутия и от различен IP адрес, обосновава съществено процесуално нарушение по съобразяването на доказателствената тежест в процеса и оттук – в обосноваване правните изводи в съответствие с всички релевантни доказателства по делото, на основание чл.235 ал.2 ГПК.
Съдът е приел, че регионалната принадлежност на двата IP адреса , от които са изпращани съответно предходната на спорните съобщения кореспонденция между страните, респ. спорните съобщения , не е достатъчна да изключи авторството на ищеца, т.е. презумира авторството му единствено въз основа на тази регионална принадлежност. Подобна презумпция законът не урежда, а тежестта за доказване на точното изпълнение – на кредитора или овластено от него лице, съгласно чл. 75 ал.1 пр.първо ЗЗД - възлага тежестта за доказване и на авторството на съобщението за промяна титуляра на плащането - на ответника.
Още с отговора на исковата молба ответникът е противопоставил твърдение за плащане на част от дължимата цена, по сключения договор за доставка на ядки с ищеца – продавач, на трето лице, по указание на ищеца и представил доказателства – получени писма чрез пощенска кутия на изпращача, формално упоменат като А. В. - [електронна поща]. С допълнителната искова молба ищецът изрично е оспорил свое нареждане за плащане на трето лице и авторството на представените от ответника доказателства за указано му плащане на трето лице, макар по съображения различни от липсата на идентичност в наименованието на електронната пощенска кутия, ползвана от него в предходната електронна кореспонденция с ответника и наименованието на електронната пощенска кутия, чрез която е изпратено спорното указание. Последното не е било и обективно установимо от съда, поради непредставена от никоя от страните до този момент, предходна на спорната, електронна кореспонденция. Ищецът, обаче, изрично се е позовал на факта, че спорното съобщение не е електронен документ, с материална доказателствена сила – с електронен подпис, който безспорно да доказва авторството на посочения изпращач. Самият ответник очевидно се позовава на получаването му по начин, предходно установен в кореспонденцията на страните, което е предпоставяло именно същият да докаже известен му предходно, като такъв на продавача, електронен адрес [електронна поща]., в качеството на недвусмислено обстоятелство по смисъла на чл.75 ал.2 ЗЗД.
С определение № 2290/16.11.2016 г. първоинстанционният съд е указал на ответника доказателствената тежест за установяване „постигнатите с ищеца уговорки относно начина на плащането на цената на стоката по договора„. Указанието не е прецизно и ясно, доколкото не акцентира изрично на действително спорния, с оглед становищата на страните, въпрос – за авторството на изпратеното спорно съобщение за промяна адресата на плащането, в евентуалност - за добросъвестност на ответника - купувач, по смисъла на чл.75 ал.2 ЗЗД. Последиците на този процесуален пропуск правилно са коригирани с допуснатата по искане на ответника съдебно – техническа експертиза във въззивна инстанция, съгласно уточнената в с.з. от 21.11.2018 г. задача . В останалата й част, съгласно уточнителна молба от 26.10.2018 г., съдебно-техническата експертиза е напълно неотносима към правния спор, по изложените в предходния параграф съображения. Наличието на оригинална фактура на хартиен носител, с вписано трето лице – доставчик, извън изпратената към спорните електронни съобщения, като приложение, е без каквото и да е правно значение, доколкото не се спори, че като приложение е получена, с това й именно съдържание, наред със съпътстващи я изрични и недвусмислени волеизявления на формално посочен изпращач А. В., за плащане на трето лице. Спорно е не основанието за плащане, а плащането с погасителен за задължението на купувача ефект, по смисъла на чл.75 ал.1 пр. първо ЗЗД – на овластено от кредитора лице.
Такова плащане представените от ответника, вкл. събраните във въззивна инстанция доказателства, не установяват. Видно от представена, предходна на спорната, кореспонденция / в периода 11-14 март 2014 г./ , ищецът е осъществявал такава с ответника по електронен път, чрез електронна пощенска кутия [електронна поща]..В приетото заключение на съдебно-техническата експертиза е посочена единствено невъзможност за установяване на един единствен IP адрес, от който са изпращани с п о р н и т е съобщения - относими към промяна на титуляра на вземането, в периода 20-27 март 2014 г., чрез електронната пощенска кутия [електронна поща].. В съдебно заседание от 16.01.2019 г. вещото лице изрично е изяснило, че различните електронни пощенски кутии - [електронна поща]. и [електронна поща]. - са използвани от различни IP адреси, макар регионално принадлежащи към едно и също населено място, но с различни доставчици. Дори при един и същ IP адрес, обаче, не би се касаело за безспорно установимо авторство на ищеца, а ответникът би бил освободен от отговорност при установяване предпоставките на чл.75 ал.1 пр.второ или на чл.75 ал.2 ЗЗД. Потвърждаване на плащането, като ползващо ищеца, не се твърди и доказва по делото. Не са налице и предпоставките на чл.75 ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.63 ал.1 ЗЗД задължението следва да бъде изпълнено с грижата на добрия стопанин, освен в случаите когато законът изисква друга грижа. Такава – по- засилена - е грижата на добрия търговец – чл.302 ТЗ, каквото качество има всяка от настоящите страни. Грижата на добрия търговец е грижа на професионалист, упражняващ търговията по занятие, поради което предполага по-внимателно и отговорно отношение в осъщестяване на търговските контакти, засилен контрол при сключване и изпълнение на търговските сделки. Формалното, макар и незначително несъответствие в електронните адреси на ищеца – използван в предходната кореспонденция и в тази за указване на трето лице, като адресат на плащането – е достатъчно да обуслови неположена такава грижа. Нещо повече – ответникът е бил длъжен да заподозре нередност с оглед факта, че с дадените указания ищецът не само е посочил различно от него и овластено да получи плащането лице, а променя страната по сключената с ответника сделка по покупко – продажба, вкл. документацията по същата.Така в приложената, коригирана фактура, като износител – продавач е посочено именно третото лице. Замяната на продавача, като страна в правоотношението, не би могла да стане без съгласието на купувача , а и автор на коригираната фактура в този случай би могъл да бъде единствено новия доставчик. При това, последователно е указано плащане на различни трети лица – първо на Ш. Ю. / електронно съобщение на стр.58 по номерацията на въззивното дело, представено с експертното заключение / и едва поради неприето плащане към същото от турската банка – на С. Одунджу / с коригирана фактура – стр. 55 по номерацията на въззивното дело /.
Тази динамична промяна в обстоятелствата е следвало да изостри вниманието на ответника. Самите му твърдения са, че с оглед инцидентния, за съществуващите с ищеца търговски взаимоотношения, характер на указаното плащане - на трето лице, същият е намирал за разумно да се увери във волята на продавача, което твърди да е сторил чрез последващ телефонен разговор. Последното обстоятелство, обаче, не се установява с доказателствата по делото. Св. К. твърди потвърждаване по електронна поща, но електронно съобщение изходящо от електронен адрес [електронна поща]. не е представено, за разлика от последваща кореспонденция от електронен адрес [електронна поща].. Св. Д. твърди проведен с А. В. телефонен разговор на английски език, какъвто не говори, от лицето Г., предало му и съдържанието на самия разговор. Разпитан като свидетел, обаче, Г. не заявява спомен да е водил такъв разговор и твърди принципно осъществявани контакти с ищеца по електронен път. Следователно, с поведението си самият ответник потвърждава разумността на допълнителна проверка за истинността на волеизявлението за смяна адресата на плащането, но не установява да я е предприел и осъществил надлежно – на действително ползван в кореспонденцията с ищеца електронен адрес или телефони. Поради това не се установява да е действал добросъвестно, изпълнявайки към лице, което на основание недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението. Ищецът не би могъл да отговаря за последиците от небрежността на ответника.
Като е приел, че въз основа на доказателствата ответникът е изпълнил точно, на овластено от кредитора лице, въззивният съд е постановил неправилно и в нарушение на чл. 75 ал.1 вр. с чл. 63 ЗЗД решение, което следва да бъде отменено, а исковете уважени – в размерите , установени от първоинстанционния съд, тъй като същите не са били самостоятелен предмет на въззивен довод на ответника за неправилност.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 45/04.02.2019 г. по т.д.№ 392/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 113/28.02.2018 г. по т.д.№ 89/2016 г. на Пловдивски окръжен съд в обжалваната му част и са отхвърлени предявените от „Бетачи„ ООД против „Ванко 89„ООД искове, за заплащане на сумата от 31 285,63 щ.д. – неизплатена продажна цена по сключен договор за покупко-продажба № 07/ ВЕТ – 2014 от 11.03.2014 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от 12.02.2016 г., както и сумата от 8 516,77 лева – обезщетение за забава в издължаване на главницата , за периода 27.03.2014 г. – 12.02.2016 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ванко 89„ ООД да заплати на „Бетачи „ ООД сумата от 31 285,63 щ.д. – остатък от дължима продажна цена по договор за покупко-продажба № 07/ВЕТ – 2014 от 11.03.2014 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от 12.02.2016 г., както и сумата от 8 516,77 лева – обезщетение за забава в изплащане на главницата, за периода 27.03.2014 г. – 12.02.2016 г.
ОСЪЖДА „Ванко 89„ ООД да заплати на „Бетачи„ ООД, на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК, сумата от 2 445,18 лева – понесени разноски за първа инстанция, както и сумата от 1 286 лева – понесени разноски в касационна инстанция .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|