Ключови фрази


2


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 337

София, 24 .06.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 4004/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат П. Д., като пълномощник на Е. М. Н., срещу въззивното решение № 717 от 13.06.2019 г. по в. гр. д. № 559/2019 г. на Варненския окръжен съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и към нея има приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с поддържани основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поради което е допустима. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. може ли да се приеме, че съставянето и вписването на констативен нотариален акт, издаден в полза на част от сънаследниците, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници; сочи се противоречие с тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС; решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, първо г. о., решение № 161/19.07.2013 г. по гр. д. № 1163/2013 г. на ВКС, второ г. о. и решение № 192/16.02.2017 г. по гр. д. № 763/2016 г. на ВКС, първо г. о.; 2. следва ли промяната в намерението на един от сънаследниците да свои целия имот, като превърне държането на останалите идеални части във владение, да бъде обективирана и манифестирана пред останалите сънаследници с конкретни действия, които да бъдат доведени до знанието им; поддържа се противоречие с решение № 596/30.06.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г. на ВКС, първо г. о. За допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на първата и третата специални предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците по касация Р. А. Н. и Б. А. Н. са подали писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който са оспорили същата.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Е. М. Н. срещу Р. А. Н. и Б. А. Н. установителни искове за собственост върху 1/8 ид. ч. от 600/850 кв. м. ид. ч. от парцел III, кв.37, находящ се в местността „Лозите“, [населено място], [община], попадащ като реална част, означена с червен цвят на скицата към заключението на експертизата, в имот, целият с площ от 1 447 кв. м., с идентификатор 37099.501.664 по кадастралната карта, при описани граници на тази част. Направено е искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 18/28.03.1997 г., издаден в полза на ответниците, до размер на 1/8 ид. ч. от процесния имот.
Ищцата е изложила твърдение, че заедно с ответниците са съсобственици на процесния имот на основание наследствено правоприемство от А. Н. А., починал през 1992 г.
Ответниците са оспорили исковете с твърдението, че са реализирали правото на изкупуване по реда на параграф 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, съществувало в полза на наследодателя им като ползвател. При условията на евентуалност са въвели възражение за придобиване на правото на собственост по давност чрез упражнявано владение, считано от 28.03.1997 г. – снабдяването с констативен нотариален акт.
По делото е установено, че в полза на С. А., Б. Н. и Р. Н. е издаден констативен нотариален акт № 18/28.03.1997 г. за собственост на недвижим имот, придобит по реда на параграф 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху следния имот, находящ с в землището на [населено място], м. „Лозите“, а именно: 600/850 кв. м. ид. ч. от парцел III, кв.37, целият с площ 850 кв. м., при описани граници и при дялове: 4/6 ид. ч. за С. А. и по 1/6 ид. ч. за Б. и Р. Н..
На наследодателя е било предоставено право на ползване върху земеделска земя от 600 кв. м. в землището на [населено място], м. „Лозите“, съставляваща парцел III по парцеларен план /видно от удостоверение № 1307 от 16.10.1989 г. и цитираното в него решение от 25.06.1979 г. на ОбНС – В./.
Ищцата е дъщеря на починал син на общия наследодател, а ответниците – негови низходящи. Преживялата съпруга С. А. е починала.
С решение по адм. д. № 1200/1995 г. на Варненския окръжен съд е отменен отказа на кмета на [община] и същият е задължен да изпълни процедурата по параграф 4 ЗСПЗЗ за закупуването на земеделската земя при посочена оценка от С. А., Б. Н. и Р. Н..
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства /свидетелката К./, от които се установява, че единствено ответниците са стопанисвали процесния имот, а ищцата не го е посещавала.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявения от касатора иск е отхвърлен. Прието е, че в полза на наследодателя на страните е било надлежно учредено право на ползване на основание акт на МС, но същият не е упражнил правото на изкупуване. Изложени са съображения за това, че упражненото от ответниците право на изкупуване ползва всички наследници, включително и ищцата, която е придобила съответната идеална част от процесния имот. Направено е заключение за възникнала съсобственост между страните и е разгледано въведеното при условията на евентуалност от ответниците придобивно основание. Посочено е, че същите са установили фактическа власт през 1997 г., когато са се снабдили с констативен нотариален акт. По този начин са обективирали намерението си за своене /“демонстрирали са го пред всички“/. Не е било необходимо отблъскването на владението на ищцата и манифестиране на намерението за своене по отношение на нея /тя не е посещавала имота и не е проявявала интерес към него/. Обоснован е извод за упражнявано явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, с намерение за своене, като са придобили притежаваната от нея идеална част.
С оглед така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи мотиви, настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по първия формулиран от касатора правен въпрос. Съгласно задължителните указания на ТР № 1/2012 г. по т. д. № 1/2012 г.на ОСГК на ВКС, когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части, като е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си. Съдебната практика по чл.290 ГПК е константна, че за да промени държанието във владение, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си. Снабдяването и вписването на нотариален акт, издаден по реда на чл.587 ГПК в полза на един от съсобствениците за целия съсобствен имот, не е действие на довеждане до знанието на останалите съсобственици на имота на намерението на владелеца-съсобственик да свои целия имот. В този смисъл е както представената съдебна практика, така и решение № 7 от 10.09.2018 г. по гр. д. № 1903/2017 г., второ г. о. Необходимостта от преценка съответствието на обжалваното решение с цитираната по-горе съдебна практика обуславя допускането на касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед допускането на касационното обжалване, на касатора следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателство за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв. /чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 717 от 13.06.2019 г., постановено по в. гр. д. № 559/2019 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв., като при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: