Р Е Ш Е Н И Е № 548 София, 07.12.2010 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и шести ноември двехиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Татяна Кънчева при секретар Н. Цекова и в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 506/2010 год. Производството по чл. 346 т.2 и сл. НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия М. С. М. против присъдата от 5.07.2010 год. постановена по ВНОХ дело № 85/2010 год. на Софийски окръжен съд. В жалбата, в допълнението към нея, направено по реда на чл. 351 ал.3 НПК и в съдебно заседание се поддържат всички касационни основания, като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон, изразяващо се в наказателната част с осъждането му по обвинение, което не е доказано, а в гражданската част с прекомерно завишаване по размер на граждансия иск и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му. По същество се иска присъдата да бъде отменена и да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Гражданският ищец и частен обвинител изразява становище, че при постановяване на присъдата не са допуснати твърдяните от жалбоподателя нарушения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната нова присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 102 от 24.11.2009 год. постановена по НОХ дело № 169/2007 год. Елинпелинският районен съд е признал подсъдимия М. С. М. за невиновен в това на 22.06.2006 год. в с. Д. М. да е причинил средна телесна повреда на А. А. А., изразяваща се в открито пълно счупване на дясната челюст с разместване на фрагментите, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни, поради което го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 129 ал.2 във вр. с ал.1 НК. С присъдата съдът е отхвърлил предявеният от пострадалия гражданси иск за претърпяни имуществени и неимуществени вреди от деянието. С присъда от 5.07.2010 год. постановена по ВНОХ дело № 85/2010 год. Софийският окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия М. С. М. за виновен по предявеното му обвинение по чл. 129 ал.1 във вр. с ал.2 НК и го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на пострадалия А. А. А. сумите 5000лв обезщетение за неимуществени вреди и 47.13лв обезщетение за имуществени вреди, претърпяни от деянието, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумите. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за постановяване на присъдата при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК се мотивира с осъждането му за деяние, което не е извършил. В този смисъл са изложените съображения, че съставът на престъплението не е осъществен от обективна страна, защото по делото не са събрани доказателства, които по безспорен и несъмнен начин да установят, че телесната повреда на пострадалия е причинена от нанесения удар. С тях по същество се релевира неизпълнение задължението на съда по чл. 14 и чл. 339 ал.3 НПК. Такива нарушения, довели до отмяна на оправдателната присъда и осъждането му без да е доказана причинно следствената връзка между действието му и получената телесна повреда, по делото не са допуснати. Касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактическите констатации на решаващия съд, установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. По делото тези правила не са нарушени от въззивната интанция. Въпросът за достатъчността на доказателствените източници за изясняване на фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената чат на обвинителния акт, които са очертали рамките на обвинението, в които подсъдимият е осъществил правото си на защита, е поставян за решаване при разглеждане на делото в двете съдебни инстанции. Решен е по различен начин от съдилищата при оценката на събраните доказателства. Първоинстанционният съд, при анализа им е приел, че на 22.06.2006 год. вечерта възникнал инцидент, при който подсъдимият ударил шамар на пострадалия, след което последният бил закаран в дома си. За да оправдае подсъдимия е приел, че този механизъм на съприкосновение между двамата не може да обоснове травматичното увреждане и неговия характер. Въззивният състав не е възприел извода му. В изпълнение на правомощията си като инстанция по същество, е направил самостоятелна преценка на доказателствената съвкупност. Констатирал е допуснатото процесуално нарушение при събирането на част от доказателсвата, провел е съдебно следствие, при което допълнително е събрал доказателства. Приел е, че първоинстанционният съд е нарушил правилата на формалната логика при оценката на доказателствата, посочил е каква оценка им прави, какви обстоятелства приема за установени от тях и какви са правните му съображения за отмяна на оправдателната присъда и за осъждането на подсъдимия. В новата присъда, изготвена по реда на чл. 339 ал.3 НПК, е посочил допуснатото нарушение с оправдаването на подсъдимия и е мотивирал извода си, че деянието обективира признаците от състава на престъплението по чл. 129 НК. Като е отменил оправдателната присъда и е осъдил подсъдимия е приложил точно материалния закон. Въззивният състав без основание е упрекнат, че е основал изводите си въз онова на доказателства, които не са събрани и проверени в откритото съдебно следствие, а въз основа на показанията на свидетели дадени в досъдебната производство. На стр. 5 от присъдата съдът само е констатирал липсата на положени усилия от първоинстанционния съд да провери по надлежния процесуален ред показанията на св. Т. и С. и да изясни на какво се дължи промяната в показанията им, но не е основал изводите си въз основа на това, което са съобщили пред разследващия орган. Преценил е, че това нарушение не е съществено защото са събрани достатъчно други безпротиворечиви доказателства, които взаимно се допълват и преценени в тяхната връзка водят до фактическия извод, че подсъдимият е нанесъл силен удар отстрани на лицето в дясно, в областта на Д.та челюст на пострадалия, довел до открито пълно разместено счупване на хоризонталния клон на Д.та челюст в дясто с образуване на фрагмент. В тази връзка съобразно действителното им съдържание е оценил показанията на свидетелите А., А., М., П. и С., всеки от които е установил фактите, които лично е възприел относно развитието на инцидента. Не са превратно оценени и заключенията на изслушаните експертизи, които също подробно са анализирани и мотивирано е прието заключението на вещото лице д-р В. Т., дадено в съдебно заседание на 24.11.2009 год. след анализ на всички доказателствени материали. Неоснователен е довода, че съдът е основал изводите си за виновност единствено въз основа на показанията на пострадалия и неговата съпруга, като и тях е кредитирал избирателно, само в определени части. Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства. Показанията на пострадалия са важен източник на преки доказателства и не могат да бъда игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост Последната задължава съда при оценката им внимателно да ги прецени и съпостави с останалите източници на доказателства. По делото такава преценка е направена, като за съобщените от него факти относно развитието на инцидента и полученото телесно увреждане, което е наложило на следващата сутрин да потърси медицинска помощ, са налице достатъчно други доказателства. Под страх от наказателна отговорност от фазата на досъдебното проиводство е дал последователни показания, че в резултат на този удар е получил травматичното увреждане, което е наложило да потърси медицинска помощ. В качеството си на свидетел в нито един момент не е поддържал друг механизъм и друга дата на увреждането, поради което неоснователно се изразява съмнение в добросъвестността му с оглед съобщеното при приемането му в болничното заведение. Сведението, което е дал при снемане на анамнезата, че удара е бил в заведение преди три дни, няма характер на свидетелско показание. То противоречи на показанията на свидетелите, които са били вечерта с него и не са констатирали да е имал здравословен проблем. Съдът не е имал основание да отхвърли и показанията на св. А., която освен съобщеното й от пострадалия е установила и личните си впечатления за здравословното му състояние. При установената фактическа обстановка материалният закон е приложен точно с осъждането на подсъдимия. Извън довода за липса на доказателствена основа нанесеният удар да е причинил травматичното увреждане, от жалбоподателя не се поддържат други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон. Оплакването за постановяване на новата присъда при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК се мотивира с осъждането му без доказателства, липсата на мотиви и осъждането му за фактически обстоятелства, по които не се е защитавал. На първия довод беше отговорено във връзка с приложението на материалния закон, а останалите релевирани нарушения, които да подкрепят направеното искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, не са допуснати. Процесуалният ред за разглеждане на делото е съобразен с изискванията по глава двадесет и първа НПК, а постановеният съдебен акт отговаря на изискванията по чл. 339 ал.3 НПК. В него са анализирани всички събрани доказателства, посочени са допуснатите нарушения при оценката им и неправилните фактически и правни изводи, фактическите обстоятелства, които съдът приема за установени и правните съображения за отмяна на оправдателната присъда и за осъждането на подсъдимия. Мотивите са изчерпателни и от тях подсъдимият е узнал съображенията за взетото решение. Между приетото в мотивите на присъдата и изложеното в обстоятелсвената част на обвинителния акт е налице съответствие, поради което е неоснователен и довода, че е осъден за фактически обстоятелства, по които не се е защитавал, без същите да бъдат конкретизирани. Оплакването за постановяване на присъдата на въззивната инстанция при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК е неоснователно. Конкретни съображения в подкрепа на това оплакване, извън довода, че присъдата е несправедлива, защото е осъден невинен човек, от жалбоподателя не се поддържат, поради което проверката за нейната правилност в тази част следва да се извърши за наличието на обстоятелства, за които съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи. Основания за такава намеса не са налице. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 301 ал.1т.3 НПК във вр. с чл. 54 НК, като е преценил относителната тежест на всички обстоятелства от значение за определя размера на наказанието. Не само е приел наличието на обстоятелства, които смекчават наказателното положение, но е преценил, че относителната им тежест е по-голяма и затова е наложил наказание, което надвишава само с три месеца минимума предвиден за престъплението. Това наказание от шест месеца лишаване от свобода, без ефективно изтърпяване, очевидно съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Налагането на по- малко по размер наказание би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане целите по чл. 36 НК. Оплакването за допуснато нарушение в гражданско осъдителната част на присъдата, което се мотивира с присъждане на обезщетението в завишен размер, е неоснователно. Граждансият иск е доказан по основание и е уважен в справедлив размер, като са отчетени тежестта на увреждането и търпяните през оздравителния период болки и страдания. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на присъдата на Софийски окръжен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК . Р Е Ш И: Оставя в сила присъдата от 5.07.2010 год. постановена по ВНОХ дело № 85/2010 год. по описа на Софийски окръжен съд, с която е отменена изцяло присъда № 102 от 24.11.2009 год. по НОХ дело № 169/2007 год. на Елинпелинския районен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият М. С. М. е признат за виновен по предявеното обвинение по чл. 129 ал.1 НК и осъден на шест месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила, както и да заплати на А. А. А. сумата 5000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от деянието. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: