Ключови фрази
Частна касационна жалба * нередовност на исковата молба * указания на съда * служебно начало * държавна такса

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 16.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 27.01.2015 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3391 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „П. Б. /БЪЛГАРИЯ/„Е., гр.София против въззивното определение на Сливенския окръжен съд № 601 от 09.10.2014 год., по ч.гр.д.№ 529/2014 год. , с което е потвърдено определение на Сливенския районен съд от 12.09.2014 год., по гр.д.№ 2011/2014 год. за прекратяване на производството по делото, на осн. чл.129, ал.3, във вр. с ал.2 ГПК.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
Основно частният касатор възразява срещу наличието на предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК, предвид съществуваща за решаващия съд възможност служебно да установи адресната регистрация на ответника по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 год. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението – национална база данни „Население”, от която същият не се е възползвал и поради неиздаване на надлежно заявено в срока по чл.129, ал.2 ГПК съдебно удостоверение за снабдяване с официален документ по реда на чл.186 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване частният касатор се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на процесуалното право, а именно: 1.Следва ли районният съд да извърши служебна справка за адресна регистрация на страната по реда на Наредба № 14/18.11.2009 год. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението- национална база данни”Население”, щом е сезиран с такова искане от ищеца, на който е указано да представи справка за постоянен и настоящ адрес на ответника и е определен срок за това?”; 2. „Следва ли при направено писмено изявление на страната, съдът да даде указания за отстраняване на нередовност по чл.102/2/, т.2 ,във вр. с чл.101 ГПК – за прилагане на документ за държавна такса?”.
Като израз на твърдяното противоречие с практиката на ВКС и с формираната практика на съдилищата по първия от поставените правни въпроси частният касатор е посочил: определение от 10.04.2012 год., по ч.гр.д.№ 4680/2012 год. на СГС; определение от 05.10.2012 год., по ч.гр.д.№ 11817/2012 год. на СГС; определение от 31.08.2012 год., по ч.гр.д.№ 10130/2012 год. на СГС; определение № 2691 от 15.10.2013 год., по в.ч.гр.д.№ 1982/2013 год. на Бургаския окръжен съд и определение № 22229 от 26.11.2013 год., по в.ч.гр.д.№ 12180/2013 год. на СГС.
Илюстрация за несъответствие на възприетото от въззивния съд разрешение със задължителната практика на ВКС и с практиката на съдилищата по втория поставен въпрос, според изложеното, са: определение № 484 от 30.07.2010 год., по ч.гр.д.№ 409/2010 год.на ІV г.о.; определение № 1074 от 30.11.2012 год., по ч.т.д.№ 151/2012 год. на ІІ т.о.; определение № 4658 от 06.03.3014 год., по в.ч.гр.д.№ 2514/2014 год. на СГС.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол при условията на чл.280, ал.1 ГПК съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Основателно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
Последователно в практиката си, създадена при уредбата на касационното производство по действащия ГПК, ВКС е поддържал разбирането, че разрешен процесуален въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК е налице, както, когато съдът се е произнесъл по процесуалните действия, които следва той самият да извърши, или по законосъобразността на процесуалните действия, извършени от първоинстанционния съд, така и когато вззивният съд е зачел ненадлежно извършени от страните процесуални действия, респ. не е зачел надлежно извършени такива, като е достатъчно дори и да не се е произнесъл изрично в постановения от него съдебен акт по конкретен въпрос на процесуалното право, да е процедирал в несъответствие с процесуалния закон и това несъответствие да се е отразило на правилността на решението, по начин, който е във вреда на жалбоподателя, както е и в разглеждания случай.
Налице е и поддържаното селективно основние по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на втория от поставените правни въпроси .
С постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 1074 от 30.11.2012 год., по ч.т.д.№ 151/2012 год. на ІІ т.о.на ВКС е прието, че при нередовност на исковата молба, частна въззивна, или касационна жалба, съдът е длъжен да даде ясни и категорични указания на страната относно недостатъците, от които те са засегнати, както и срок за тяхното отстраняване, а когато нередовността се дължи на невнесена държавна такса, на подателя и следва да бъде изрично съобщен размера и да представи по делото платежния документ, както и последиците от непредставянето му. В същия смисъл са и постановките в определение № 484 от 30.07.2010 год., по ч.гр.д.№ 409/2010 год. на ІV г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, с които въззивният съд не се е съобразил при разрешаване на формулирания в изложението по чл.284, ал.3, т.1, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК втори процесуалноправен въпрос.
Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна.
С разпореждане от 07.07.2014 год. Сливенският районен съд е оставил без движение исковата молба на „П. Б. /БЪЛГАРИЯ/ „ Е., гр.София, указвайки на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи точен адрес на ответника Н. И. К., като представи справка за постоянен и настоящ адрес на същия.
Съобщението с така дадените и указания е редовно връчено на страната, чрез юрисконсулт Т., на 26.08.2014 год.. С молба вх. на СРС № 17501/28.08.2014 год. адв. Б.- Д., в качеството си на пълномощник на ищеца –ЮЛ, е поискала издаването на съдебно удостоверение за снабдяване със съответен официален документ по реда на чл.186 ГПК относно адресната регистрация на ответника.
С разпореждане от 29.08.2014 год. съдията – докладчик от Сливенският районен съд е разпоредил издаване на исканото удостоверение, но след представяне на документ от ищеца за внесена държавна такса, размерът на която не е бил изрично указан.
С определение от 12.09.2014 год. , след констатирано неизпълнение на дадените указани, на осн. чл.129, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК районният съд е прекратил производството по делото, поради неотстранена в срок нередовност на исковата молба.
Въззивният съд е потвърдил прекратителното определение на Сливенския районен съд, споделяйки за основан на закона извода на първостепенния съд относно наличието на предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК.
Определението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Непосочване точния адрес на ответника е нередовност на исковата молба по см. на чл.129, ал.2 ГПК, във вр. с чл.127, ал.1, т.2 ГПК, но за отстраняването и съдът е дал непълни указания на жалбоподателя, доколко в разпореждането му за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с официален документ относно постоянния и настоящ адрес на ответника липсва указан размер на дължимата държавна такса.
Поради това и нередовната искова молба не следва да бъде върната на последния на това основание.
Отделен в тази вр. е въпросът, че е ноторно, че за снабдяване с официална справка относно адресната регистрация на ФЛ, различно от молителя, каквато е и разглежданата хипотеза, се изисква съдебно удостоверение, поради което необходимостта от него е следвало да бъде указана на ищцовата страна още с определението за оставяне на исковата молба без движение.
Затова, като не е съобразил гореизложеното въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, към който порок знанието или не на процесуалния представител на ищеца за дължимия размер на държавна такса е ирелевантно по арг. от чл.7, ал.1 ГПК.
Що се касае до първия процесуалноправен въпрос, то следва да се посочи, че разрешението му в обжалвания съдебен акт е в пълно съгласие със задължителната съдебна практика, вкл.ТР № 4/ 18. 06.2014 год. на ОСГТК на ВКС.
Обстоятелството, че в Наредба № 14/18.11.2009 год. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението – национална база данни „Население” не е предвидена разпоредба, вменяваща в задължение на решаващия съд служебно да издирва адресната регистрация на страните в производството по делата, а ГПК - нормативен акт от по- висш ранг, изрично изисква ищецът да посочи постоянен и настоящ адрес на противната страна, означава, че тежестта за установяване на тези данни е на последния, поради което и отказът на решаващия съд сам да ги издири е ирелевантен за настъпване на разпоредените от процесуалния закон правни последици от тяхното отсъствие.
В таз вр. само за пълнота на изложеното следва също да се посочи, че при наличие на формирана задължителна практика, селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е въобще неприложимо, а критерият за селекция би могъл да се приложи единствено при доказана обществена и правна необходимост от нейното осъвременяване, каквито данни по делото отсъстват.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Сливенския окръжен съд № 601 от 09.10.2014 год., по ч.гр.д.№ 529/2014 год.
ОТМЕНЯ въззивното определение на Сливенския окръжен съд № 601 от 09.10.2014 год., по ч.гр.д.№ 529/2014 год. на Сливенския окръжен съд и потвърденото с него определение на Сливенския районен съд от 12.09.2014 год., по гр.д.№ 2011/2014 год. за прекратяване на производството по делото.
ВРЪЩА делото на Сливенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: