Р Е Ш Е Н И Е № 143 София, 05.12.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 899 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на касационна жалба на държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, чрез юрисконсулт в ОДЗ-П. И. Д. против решение № 494 от 13.12.2018 г., постановено по гр.д. № 661 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Плевен, с което е потвърдено решение № 784 от 25.05.2018 г. по гр.д. № 8184/2017 г. на Районен съд-Плевен за признаване за установено по отношение на държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, че община Пордим е собственик на земеделски имот: нива с площ от 209.999 дка в землището на с. Вълчитрън, местност „Отвъд Шаварна“, съставляваща имот № 010006 по плана за земеразделяне на с. Вълчитрън и нива с площ 149.290 дка в землището на гр. Пордим, местност „Пред бранището“, съставляваща имот № 208001 по плана за земеразделяне на гр. Пордим. Община Пордим не изразява становище в касационното производство. С определение № 283 от 6.06.2019 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, т.2 ГПК с цел преценка дали искът е разгледан на фактическото основание, на което е предявен с оглед въпроса допустимо ли е съдът при позоваване от страна на ищеца на една хипотеза по ЗСПЗЗ като основание за придобиване на вещно право, да разгледа иска въз основа на друга хипотеза, уредена в същия закон. Необходимостта от преценка допустимостта на въззивното решение е обусловена от следното: Въззивното производство е било образувано по жалба на държавата с наведен довод за недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало, като е признал права на собственост на Община Пордим на основание, каквото не е било посочено в исковата молба. При постановяване на решението си въззивният съд е констатирал, че ищецът община Пордим основава претенцията си на фактически твърдения, че по отношение на първия имот има влязло в сила решение на поземлената комисия за възстановяването му на СПТУ по СС гр. Пордим, а за втория имот е отказано възстановяването му на заявителя СПТУ по СС гр.Пордим, тъй като имотът е възстановен на ДПФ, но е предоставен за стопанисване на училището; СПТУ по СС /СПТУ „Д-р Едуард Хаскел“, впоследствие ПГСС „Д-р Едуард Хаскел“/ гр. Пордим е ползвало без прекъсване предоставената му земеделска земя със заповед № 86/6.05.1954 г. на Министерство на земеделието; със заповед на министъра на образованието и науката от 28.06.2016 г. е определен статут на общинско училище на ПГСС „Д-р Едуард Хаскел“, при което според ищеца имотите – публична държавна собственост, предоставени на училището, преминават в собственост на общината на територията, на която се намират и стават публична общинска собственост на основание чл.302 от Закона за предучилищното и училищно образование; впоследствие общинското училище ПГСС „Д-р Едуард Хаскел“, гр. Пордим е преобразувано чрез вливане в друго общинско училище, като в тази връзка Общински съвет-Пордим е приел решение, с което част от имуществото на преобразуваната гимназия е предоставено за управление, разпореждане и стопанисване, без процесните земеделски имоти. Общината счита, че в резултат на извършеното преобразуване процесните ниви са собственост на Община Пордим по силата на закона и като правоприемник на преобразуваната ПГСС „Д-р Едуард Хаскел“, гр.Пордим и претендира правото на собственост на общината да бъде установено по отношение на Българската държава, която от своя страна също заявява права върху тези имоти, доколкото двете ниви са включени в открита процедура за провеждане на търг за отдаване под наем и аренда на свободните земеделски земи от ДПФ в област Плевен за стопанската 2017/2018 год. Районен съд-Плевен осъществил косвен съдебен контрол на посочените в исковата молба решения на Поземлена комисия гр. Пордим и е приел, че същите са материално незаконосъобразни, тъй като не са били налице предпоставките за възстановяване на имотите както в полза на заявителя СПТУ по СС гр. Пордим, така и в полза на ДПФ, доколкото се касае за земеделски земи, предоставени за ползване на учебното заведение от ДПФ, които обаче не са собственост на държавата по смисъла на чл.24, ал.1 ЗСПЗЗ и подлежат на възстановяване на правоимащите по чл.10 от същия закон. Приел е, че в случая не е налице и хипотезата на чл.24, ал.2 ЗСПЗЗ, изключваща реституцията в полза на правоимащите лица, тъй като процесните земеделски имоти не са предоставени на училището за упражняване на основната му дейност по посочения в същата разпоредба ред, а именно със заповед на МЗГ /налице са категорични данни по делото, че такава заповед не е издавана/. Направен е извод, че предвид установените по делото факти, че процесните земеделски имоти са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и по отношения на тях не са проведени мероприятия от вида на предвидените в реституционния закон, изключващи възможността за тяхната реституция на бившите им собственици, но не са били заявени за възстановяване от правоимащи лица в законните срокове, се налага извод, че същите са със статут на останала земя след възстановяване правата на собствениците, която след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници за съответните землища става общинска собственост по силата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, т.е. собственост на Община Пордим. Споделяйки тези фактически и правни изводи на районния съд, въззивният съд е приел за неоснователни доводите за недопустимост на първоинстанционното решение, поради разглеждане на иска на непредявено основание. Изложил е съображения, че ищецът община Пордим е основал своята претенция на проведени реституционни производства по отношение на процесните имоти и на правоприемство в резултат на преобразуването на държавното училище в общинско. Доколкото се касае за недвижими имоти със земеделски характер, искът следва да бъде разгледан на плоскостта на приложимия реституционен закон, който е ЗСПЗЗ. След като правото на собственост на общината произтича от законова разпоредба на ЗСПЗЗ, приложима и с оглед установения по делото факт, че процесните земеделски имоти действително са проведени реституционни производства по реда на същия закон, но не в полза на правоимащи лица, то не може да се приеме, че претенцията на ищеца е разгледана на непредявено основание. Въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение са процесуално недопустими, като постановени на непредявено основание. Съдебното решение е недопустимо когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства така, както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред факти. Съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца, като диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита, и доколкото ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя преценка да ги променя, като в противен случай би се стигнало до самосезиране по почин на съда, което е недопустимо и противоречи на правната същност на иска като процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, както и на диспозитивното начало на гражданския процес. В ЗСПЗЗ са уредени различни фактически състави, касаещи легитимиране правото на собственост върху земеделски земи – за възстановяване на собствеността, за уреждане на конкуренцията на права в териториите по § 4 ЗСПЗЗ или относно имоти продадени от ТКЗС или заменени по ЗТПС, или включени в строителните граници на населените места; за земите, върху които държавата запазва правото на собственост и които съответно са изключени от реституцията; за уреждане собствеността на земи, които подлежат на възстановяване, но не са заявени от бившите им собственици. Въпрос на приложение на материалния закон според фактите по делото кой е приложимия фактически състав за възстановяване правото на собственост на бившия собственик на земята, респ. в коя от хипотезите на чл.24 ЗСПЗЗ държавата запазва собствеността върху имота. Фактическия състав на възстановяване правото на собственост, ако община претендира реституция по ЗСПЗЗ, предпоставящ легитимиране на собствеността с решение органа по поземлена собственост в административна реституционна процедура и фактическия състав на придобиване правото на собственост на основание чл.19 ЗСПЗЗ, предпоставящ липса на реституционни претенции върху имота и влязъл в сила план за земеразделяне, касаят различни фактически и правни основания за придобиване на собственост от община. Затова, ако общината претендира реституция по реда на ЗСПЗЗ с влязло в сила решение на ОСЗ и не е налице изменение на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК, съдът не може да признае правото на собственост на основанието по чл.19 ЗСПЗЗ. В случая в исковата молба Община Пордим е основала претендираното право на собственост върху нивата от 209.999 дка, имот № 010006 по плана за земеразделяне на с. Вълчитрън на реституция с реституция с решение № 105 от 6.01.1995 г. на ПК-гр.Пордим в полза на СПТУ по СС, гр.Пордим, а на нивата от 149.290 дка, имот № 208001 по плана за земеразделяне на землището на гр.Пордим – на обстоятелството, че имотът е предоставен на същото училище от ДПФ със заповед № 86 от 6.05.1954 г. на МЗ, като с влизане в сила на 1.08.2016 г. на Закона за предучилищното и училищното образование, публикуван ДВ бр.79/13.10.2015 г. и на основание § 10, ал.1 ПЗР държавното училище е станало общинско и с решение № 107 по протокол № 8 от 31.03.2016 г. Общински съвет Пордим е дал съгласие за промяна статута на училището от държавно в общинско, за финансирането му от общинския бюджет и за безвъзмездно придобиване от общината на предоставените от държавата до влизането в сила на закона земеделски земи, имоти и вещи, както и тези, собственост на училището, считано от 1.08.2016 г. Наведено е и евентуално основание за придобиване на собствеността, с оглед заповед № РД-14-81 от 28.06.2018 г. на Министъра на образуванието и науката, обнародвана в ДВ бр.52/8.07.2016 г., с която училището е определено със статут на общинско училище по смисъла на чл.10, ал.4 от действащия към този момент Закон за народната просвета-отм. и на основание тази норма предоставените му за ползване имоти са публична общинска собственост, следователно от датата на влизане в сила на посочената заповед – 23.07.2016 г. предоставените за ползване от училището два процесни имота са станали публична общинска собственост, тъй като публичната държавна собственост, предоставена на училището преди обявяването му за общинско, преминава в собственост на общината, на територията на която се намират имотите. След преобразуване на ПГСС „Д-р Едуард Хаскел“ и вливането му в друго училище, процесните два имота не са част от предоставеното имущество и са собственост на общината като правоприемник нао ПГСС „Д-р Едуард Хаскел“. Първоинстанционният и въззивният съд не са основали изводите си за основателност на иска на така посочените в исковата молба факти – възстановено в полза на училището право на собственост за имот № 010006 и и предоставено право на ползване на имот № 208001 на училището от държавата, на трансформиране на държавната в общинска собственост на основание § 10 ПЗР от Закона са предучилищното и училищното образование, евентуално на основание чл.10, ал.4 Закон за народната просвета-отм и правоприемство между училището и общината-ищец. Уважавайки иска въз основа на факти, които не са твърдени в исковата молба и при липса на изменение на основанието на иска по реда на чл.214 ГПК, а именно – че имотите подлежат на възстановяване на бивши собственици по реда на ЗСПЗЗ, че не са заявени за реституция от правоимащите лица и прилагайки чл.19 ЗСПЗЗ, съдът се е произнесъл по различно от поддържаното от ищеца основание за придобиване правото на собственост, поради което решенията на окръжния и районния съд следва да бъдат обезсилени и делото да се върне за ново разглеждане от Районен съд-Плевен. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по искането на държавата за присъждане разноски за касационното производство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 494 от 13.12.2018 г., постановено по гр.д. № 661 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Плевен и потвърденото с него решение № 784 от 25.05.2018 г. по гр.д. № 8184/2017 г. на Районен съд-Плевен. ВРЪЩА делото за разглеждане на иска на предявеното основание от друг състав на Районен съд-Плевен. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: