Р Е Ш Е Н И Е № 608 гр.София 12.10.2010г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова ЧЛЕНОВЕ: С. ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА при секретаря С. Т., като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1139/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на Г. В. М. против решение № 182/31.03.2009 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 133/2009 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1487/30.10.2009 г. поради противоречива съдебна практика по въпроса за момента, към който трябва да се преценява законосъобразността на уволнението, а също така и вземането на предварително съгласие от синдикалната организация, когато това е предвидено в колективен трудов договор. В едни съдебни решения се приема, че релевантният момент, към който се преценява законосъобразността на уволнението, е този на издаване на заповедта, а в други, че това е датата на прекратяване на трудовото правоотношение, която може и да не съвпада с момента на съставяне на заповедта за уволнение. Съставът на Върховния касационен съд намира за правилно второто становище. Необходимо е именно при прекратяване на трудовото правоотношение да се е осъществило основанието, на което се основава заповедта за уволнение, както и да са спазени допълнителните условия, доколкото са предвидени в закон, включително да е съобразена закрилата по чл. 333 КТ. Тя, обаче, е „предварителна” и изрично в чл. 333, ал. 7 КТ е указано, че следва да е осъществена до момента, в който заповедта за уволнение се връчи на работника или служителя, което може и да не съвпада с датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно, в хипотезата на чл. 333, ал. 4 КТ работодателят трябва да е отправил искане до съответния синдикален орган за конкретното уволнение и да е получил съгласие най-късно до момента на връчване на заповедта. По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска неговата отмяна и уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Моли за присъждане на разноски. Ответникът по касация Основно училище „Х. С.”, Г. Т., обл. Д., представлявано от директора Г. Й. Г. чрез адв. Д. Ч. от АК – Б. възразява срещу жалбата с подробно развити съображения в писмения отговор. Съставът на Върховния касационен съд, като съобрази оплакванията на касатора и доводите на ответника, приложимия закон и дадения отговор по чл. 291 ГПК, както и данните по делото, намира, че касационната жалба е основателна. Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил това на първостепенния Районен съд – Г. Т., е отхвърлил и трите претенции, като е осъдил Г. М. да заплати на работодателя сторените съдебно-деловодни разноски. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че М. е заемала длъжността учител по български език в ОУ „Х. С.”, Г. Т. по безсрочен трудов договор. На 24.06.2008 г. й е връчена заповед № 41/23.06.2008 г., с която е уволнена поради намаляване обема на работа, считано от 01.07.2008 г. Установил е още, че броя на паралелките в училището е намалял, поради което стигнал до извода, че е налице реално намаляване обема на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. М. е била член на секцията на синдикалната организация на КТ „Подкрепа” в училището-работодател, като въззивната инстанция е приела, че не може да се ползва от закрилата на чл. 333, ал. 4 КТ, защото към момента на уволнението й такава не е предвидена в колективен трудов договор. Установено, че на 31.05.2006 г. е сключен отраслов колективен трудово договор за системата на народната просвета за срок на действие от 2 години. На 19.06.2008 г. е сключен колективен трудов договор с предприятието и СО на СБЕ към К. и СС на КТ „Подкрепа”, който влиза в сила на 01.07.2008 г. Прието е също така, че преди уволнението има извършен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ въз основа на данни от комплексна оценка направена по повод диференцираното заплащане. Съдът е изложил съображения, че законоустановените критерии за подбор по чл. 329 КТ съответстват на показателите, приети с решение на Педагогическия съвет по Н. програма „Диференцирано заплащане” на Министерството на образованието. М. е получила най-малък брой точки в сравнение с другите учители, участвали в подбора, а още и не притежава втора специалност, документирана в дипломата й съобразно изискванията на Наредба № 7/1994 г. Решението е постановено в нарушение на чл. 329 КТ. Моментът на прекратяване на трудовия договор /01.07.2008 г./ не съвпада с датата на заповедта за уволнение /23.06.2008 г./ и датата на връчването й /24.06.2008 г./. Съобразно дадения отговор по чл. 291, т. 1 ГПК, предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ следва да е осъществена към 24.06.2008 г. Неправилно поради това, съдът е посочил, че преценява спазването на горната разпоредба към „уволнението” или това в случая е 01.07.2008 г. Правилно, обаче е крайното заключение в обжалваното решение, че към релевантния за спора момент /24.06.2008 г./ колективен трудов договор не е предвиждал работодателят да може да уволни работник или служител поради намаляване обема на работа след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. Действието на колективния трудов договор от 31.05.2006 г. на отраслово равнище е изтекло на 31.05.2008 г. /уговореният двугодишен срок, който е и пределния съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 1 КТ/. В същото време, колективният трудов договор, сключен на равнище предприятие не е бил в сила към 24.06.2008 г. Необоснован е изводът, че в случая е установено извършването на подбор, неговите критерии и, че оценките съответстват на обективните дадености за всеки оценяван, както и, че именно те са взети предвид от ръководителя преди решението за уволнение. Целта на Н.та програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, както и критериите по Н. програма „Диференцирано заплащане” на Министерството на образованието може и да се припокриват с тези по чл. 329 КТ, но работодателят следва да докаже, че действително е взел предвид тях и по тези критерии е оценявал служителите, участвали в подбора, като съдът трябва да има възможност да извърши проверка, че дадените оценки, касаещи образование и квалификация на всеки съответстват на обективната действителност, както и какви са оценките, получени за ниво на изпълнявана работа. Вярно е че последната е субективна, но следва да съществуват доказателства, че такава е направена и взета предвид от работодателя, а и съдът трябва да има възможност да контролира евентуална злоупотреба от работодателя при оценяването по този показател и дали то е извършено действително въз основа на критериите, имащи отношение към качеството на работа. Отделно, според програмата, точки се получават допълнително с оглед заетостта и допълнителната натовареност на учителите /има значение за размера на заплатите, което трябва да съответства и на положения труд/. Така, допълнителни точки се получават за класно ръководство, както и за председател на методично обединение. Тези ангажименти може и да са с оглед по-високо образование, допълнителна квалификация или по-добра работа, но не го установяват. Така че, получените от учителите точки по тези показатели не би трябвало да се вземат предвид, когато те се сравняват според критериите по чл. 329 КТ. Ето защо, сумарният сбор, получен от учителите в ОУ „Х. С.” не би следвало автоматично да служи за целите на подбора преди уволнение. Няма пречка, както вече бе изяснено, оценките по отделни показатели да се вземат предвид от работодателя, щом са съотносими към критериите по чл. 329 КТ, но в случая няма данни да е процедирано по този начин. В случая, има общ сбор от точки, дадени на всички учители във връзка с диференцираното заплащане, но работодателят не е ангажирал никакви доказателства как е образуван сбора им, по отделните показатели как са оценявани учителите. Нещо повече, в случая, няма доказателства кои от всички учители, получили точки от значение за заплащането, са били в действителност сравнявани от работодателя преди да реши кого да уволни в резултат на подбора. Недопустимо е съдът сам да преценява кои са учителите, между които би могло да се извърши подбора, нито сам да го прави, без данни, че именно по същите критерии е процедирал и работодателя. Въззивният съд е сравнявал квалификацията на М., но в действителност няма данни дали това е сторил действително и работодателя. В заключение, уволнението на М. е извършено в нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ. Въззивното решение следва да бъде касирано и спора разрешен от касационната инстанция, като се уважат исковете на М. за отмяна на заповедта за уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнение длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Страните не спорят и от данните по делото се установява, че последното брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец, получено от М. е в размер на 622,08 лв. Тя не е работила и не е получавала доходи по друго трудово правоотношение в периода 01.07.2008 – 01.01.2009 г., поради което и иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ следва да се уважи в размер на 3732,48 лв. Основателна е и претенцията за лихва върху главницата, но последната е дължима в този размер едва от 02.01.2009 г.. Налице е и покана за плащане, поради което и забава. Работодателят следва да заплати на М. сторените във всички инстанции съдебноделоводни разноски в размер общо на 811 лв.. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 182/31.03.2009 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 133/2009 г.и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТМЕНЯ на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ заповед № 41/23.06.2008 г. на директора на ОУ „Х. С.”, Г. Т. за уволнение на Г. В. М.. ВЪЗСТАНОВЯВА на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Г. В. М. на заеманата преди уволнението длъжност „учител по български език” по иска й срещу ОУ „Х. С.”, Г. Т.. ОСЪЖДА на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ ОУ „Х. С.”, Г. Т. да заплати на Г. В. М. сумата в размер на 3732,48 лв. натрупана в периода 01.07.2008 – 01.01.2009 г., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, както и да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 02.01.2009 г. до окончателното изплащане на главницата, а също и 811 лв. – съдебно-деловодни разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: