Р Е Ш Е Н
И Е
№ 313
София,15.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно
заседание на трети юни през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана
Калинова
Зоя Атанасова
при
участието на секретаря Ани Давидова
и
в присъствието на прокурора
като
изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско
дело № 574 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. К. от гр. К. срещу въззивното решение на С. окръжен съд, постановено на 12.01.2009г. по гр.д. №1487/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от М. И. К. против ОСЗГ-гр. Казанлък и О. К. иск за признаване правото на наследниците на Н. Т. К. на възстановяване на собствеността върху овощна градина с площ 0.800 дка в м.”Б”,землището на с. Е.,О. Казанлък,при граници: от изток-дере,от север и запад-поляна и от юг-скат,от които сега 0.510 дка в регулацията на с. Е. и 0.390 дка,представляващи залесена територия.
С определение №579/07.07.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроси по приложното поле на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон-отменително основание по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Излага съображения,че доколкото по делото е представено извлечение от емлячен регистър,удостоверяващо,че наследодателят е притежавал земеделска земя /черешова градина/ и имотът не е бил заявяван за възстановяване по реда на чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ, неправилно въззивният съд е приел,че предявеният иск е неоснователен. Поддържа,че неправилно съдът е обвързал иска за признаване правото на възстановяване на собствеността с конкретен имот по сега действуващия план. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено и вместо това предявеният от него иск бъде уважен.
Ответниците по касационна жалба О. К. и О. с. “З” К. не изразяват становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
М. И. К. е предявил иск за признаване правото на наследниците на Н. Т. К. на възстановяване право на собственост върху земеделска земя по реда на чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ.
За да достигне до извода,че не са налице предпоставките за възстановяване правото на собственост въззивният съд е приел,че наследодателят е придобил през 1934г. черешова градина в м.”Б”, но липсват доказателства за връзката на този имот и имот №147 по регулационния план на с. Е. от 1970г. и освен това местността,в която се намира част от имот №147,останала извън регулацията,се нарича “Ч”,която е на изток от м.”Б”,а частта от имот №147, попадаща в регулация,е придобита по дарение и давност и разпоредена в полза на ищеца.
Въпросите,произнасянето по които е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване,касаят предпоставките за признаване правото на възстановяване на собствеността по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ с оглед характера на реституционното производство и правомощията на съда,като в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика.
В представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №956/22.04.1996г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. №201/1005г.;решение №558/11.04.2008г. на В. окръжен съд по гр.д. №120/2008г.; решение от 24.04.2008г. на РС К. по гр.д. №357/2007г. и решение от 12.11.2007г. по гр.д. №835/2007г. на Софийски окръжен съд е прието,че за да бъде признато по съдебен ред правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи е достатъчно да бъде установено,че същите не са заявявани за възстановяване по реда на чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ и че наследодателят е притежавал собствеността преди образуване на ТКЗС,за наличието на които предпоставки следва да бъде проведено пълно доказване.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираните решения и в постановеното от С. окръжен съд по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №956/22.04.1996г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. №201/1005г.;решение №558/11.04.2008г. на В. окръжен съд по гр.д. №120/2008г.; решение от 24.04.2008г. на РС- К. по гр.д. №357/2007г. и решение от 12.11.2007г. по гр.д. №835/2007г. на Софийски окръжен съд като съображенията за това са следните:
Правото на собственост върху земеделски земи се възстановява с решение на ОСЗ /ПК/ въз основа на подадено по реда на чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ заявление. С решението на ОСЗ /ПК/ правото на възстановяване се признава и се възстановява собствеността върху конкретен имот,надлежно индивидуализиран посредством своето местонахождение,граници,площ, като към решението следва да бъде приложена и скица. Правото на възстановяване се признава от ОСЗ във всички случаи,когато се установи, че заявителят или неговият наследодател са притежавали правото на собственост върху заявената за възстановяване земеделска земя към момента на внасянето й в ТКЗС,дори да не съществува възможност за реално възстановяване на собствеността по причина,че имотът е застроен или е налице друга пречка за това с оглед установените в ЗСПЗЗ ограничения.
Предмет на производството по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е признаване правото на възстановяване на собствеността,но не и реалното й възстановяване върху конкретен имот. Ако правото на възстановяване бъде признато със съдебно решение,ОСЗ с последващо решение ще следва да се произнесе досежно възможността собствеността да бъде реално възстановена,респ. ако установи наличие на пречка за реалното възстановяване,да определи съответното обезщетение. За основателността на предявения по реда на чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ иск следователно е ирелевантно какъв е регулационният статут на заявения за възстановяване имот към настоящия момент и не е необходимо притежаваният от наследодателя преди образуване на ТКЗС имот да бъде свързан с конкретен имот по сега действуващия кадастрален или регулационен план. Преценка дали понастоящем имотът съществува в старите си реални граници,респ. дали същите могат да бъдат възстановени на терена в това производство не се извършва,тъй като целта на производството не е да се установи принадлежността на право на собственост върху определен имот към настоящия момент,а само да се установи наличието на предпоставки за признаване право на възстановяване на собствеността,което право ще бъде реализирано след влизане на съдебното решение в сила в производство през ОСЗ. За да бъде уважен предявеният по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ иск е достатъчно да се установи,че наследодателят е притежавал правото на собственост върху земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС, както и че тази земя не е била заявявана за възстановяване по реда на чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно.
След като по делото е установено от представения препис-извлечение от емлячен регистър,че по партидата на наследодателя Н е записан земеделски имот-черешова градина с площ от 0.800 дка,придобита през 1934г. по покупка и е удостоверено от ОСЗГ- К. /сега ОСЗ/,че такъв имот по реда на чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ от наследниците на Н. Т. К. не е бил заявяван за възстановяване, неправилно въззивният съд е приел,че предявеният иск е неоснователен. Разпоредбата на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ изрично предвижда възможността правото на собственост да се доказва с извлечение от емлячен регистър,т.е. в производството е представено писмено доказателство, годно да установи,че наследодателят е притежавал правото на собственост върху имота.достоверяването,че имотът не е заявяван за възстановяване по реда на чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ е издадено от компетентен орган и по предвидения от закона ред. Обстоятелството дали и доколко притежавания от наследодателя преди образуване на ТКЗС имот може да бъде свързан с имот,нанесен понастоящем в кадастралния или регулационния план на с. Е. е ирелевантно. Изводът на въззивния съд, че за уважаването на иска е необходимо да бъде установено и това свързване е неправилен.
С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от М. И. К. иск бъде уважен.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на С. окръжен съд, постановено на 12.01.2009г. по гр.д. № 1487/2008г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ по отношение О. с. “З”-гр. Казанлък и О. К. правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Н. Т. К. ,починал на 20.04.1977г.,върху черешова градина с площ от 0.800 дка в м.”Б”,землището на с. Е.,О. Казанлък, при граници:изток-дере,север и запад-поляна и юг-скат.
Председател:
Членове: