3 Р Е Ш Е Н И Е № 71 София, 21 март 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 189 по описа за 2017 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения А. С. Д. за възобновяване на нохд № 153/16 г. на Районния съд-гр.Айтос. Осъденият претендира наличието на основанието по чл.423, ал.1 от НПК, тъй като производството по делото е протекло без личното му участие. Пред ВКС осъденият лично и защитата му –адв. Е. И., поддържат искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда № 17 от 07.07.2016 г. по нохд № 153/16 г. АРС осъдил подсъдимия Д. за деяние, извършено на 13.02.2016 г., на основание чл.343в, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.54 от НК на 1 година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и на глоба в размер на 600 лева, като на основание чл.68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение наказанието от 3 години лишаване от свобода, определено на Д. с влязла в сила присъда по нохд № 488/14 г. на СпНС. За последното наказание съдът определил то да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тих при първоначален строг режим. Неоспорена от страните присъдата влязла в сила при условията на чл.412, ал.2, т.3 от НПК – на 25.07.2016 г. От справка на л.108 е видно, че на 10.10.2016 г. осъденият Д. е постъпил в затвора [населено място]. На досъдебното производство осъденият е взел лично участие в редица процесуално следствени действия (повдигане и предявяване на обвинение и разпит в качеството на обвиняем), извършени на 19.02.2016 г. и 08.03.2016 г. (л.л.5,6, 41-43). При извършването на посочените действия Д. е посочил адрес в [населено място], [улица]. На 07.04.2016 г. в АРС е внесен обвинителен акт срещу Д., по повод на който било образувано посоченото наказателно дело от общ характер. На 18.04.2016 г. призовката за първото по делото заседание – на 12.05.2016 г., ведно с преписи от процесуалните книжа –обвинителен акт и разпореждане на съдия докладчик, с което на основание чл.254, ал.4 от НПК подсъдимият бил уведомен, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК, била връчена на неговата майка – М. Р. Д. (л.18 от нохд), на посочения от подсъдимия на досъдебното производство адрес, която поела задължение да му предаде призовката ведно с приложените към нея преписи. Иначе казано, призоваването и връчването на преписите от процесуални книжа е извършено надлежно, по реда на чл.180, ал.2 от НПК. В съдебното заседание на 12.05.2016 г., редовно призован, подс.Д. не се явил и не посочил уважителни причини за това. АРС предприел действия по установяване местопребиваването на подсъдимия, които не довели до положителен резултат. Не е установено той да е напускал пределите на РБългария (л.31); общодържавното му издирване, обявено с телеграма, макар и по друг повод – за изпълнение на присъда по нохд № 48/16 г. на АРС, също било без положителен резултат; призовките за подсъдимия, на посочения от него адрес, за съдебните заседания на 02.06.2016 г. и 07.07.2016 г. (л.л.46 и 75) не му били връчени лично, тъй като не е бил намерен на адреса, а отрязъците им са върнати на АРС с отбелязвания, че баба му – М. С., отказва да ги получи, тъй като е в неизвестност, а втората – защото не е в страната ни. При тези констатации АРС дал ход на делото на основание чл.269, ал.3, т.1 от НПК, осигурил защитник за подсъдимия, съответно на изискванията на чл.94, ал.1, т.8 от НПК, разгледал и решил делото. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.426, във връзка с чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно. Не са налице условията на чл.423, ал.1 и 5 от НПК за възобновяване на наказателното дело. Изложеното по-горе указва, че след като е била изпълнена процедурата по чл.254, ал.4 от НПК, респ. Д. е бил уведомен за възможността делото да се разгледа и реши в негово отсъствие, при условията на чл.269 от НПК, той не се е явил в съдебно заседание без уважителни причини, респ. се е дезинтересирал от съдебното производство, развило се пред АРС.Не може да бъде направен извод за ограничено право на лично участие при разглеждане на делото от съда, тъй като неучастието на искателя се дължи на собствената му преценка за отсъствието на необходимост от това и съдът не може да бъде упрекнат в това, че като е установил предпоставките на чл.269, ал.3, т.2 от НПК е дал ход на делото, разгледал го и го решил. Предвид на горното искането на осъдения за възобновяване на коментираното наказателно дело на основание чл.423, ал.1 от НПК следва да се остави без уважение. От друга страна, с искането Вх.№ 456 от 25.01.2017 г. по описа на АРС, което искателят и защитата му поддържат пред настоящата инстанция, е ангажирано и основанието по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.3 от НПК, по което искане, съгласно чл.424, ал.1 от НПК компетентен да се произнесе е Апелативния съд-гр.Бургас, комуто делото трябва да се изпрати. Водим от изложеното и на основание чл.424, ал.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. С. Д. за възобновяване на нохд № 153/16 г. на Районния съд-гр.Айтос, на основание чл.423, ал.1 и 5 от НПК. Делото да се изпрати на Апелативния съд-гр.Бургас за произнасяне по искането на същия осъден основано на чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.3 от НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: