Р Е Ш Е Н И Е № 577 гр. София, 11 февруари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Биляна Чочева при участието на секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора М.Михайлова изслуша докладваното от съдията Eлена Авдева наказателно дело № 1705/2012 г. Производството по делото е образувано по протест на полковник Д. Д., заместник на военно-апелативния прокурор, и по жалби на министъра на финансите и директора на Изпълнителна дирекция „Военни клубове и военно-почивно дело” против решение № 42 от 06.08.2012 г. по нохд№ 40/2012 г. по описа на Военно-апелативния съд. В протеста се сочи, че при постановяване на атакуваното решение са допуснати нарушения на закона и съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи касационни основания за отмяна съгласно чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. На първо място, според прокурора, въззивният съд не е изпълнил задължението си да извърши обективен, всестранен и пълен анализ на всички събрани доказателства и да провери правилността на първоинстанционната присъда. Изложената в решението фактическа обстановка е буквален препис на мотивите на присъдата, дори с допуснатите правописни грешки. Съдът безкритично е приел изводите на предходната инстанция относно правната същност на договорите, сключени от свидетеля Д. - основен факт при преценка на съставомерността на действията на подсъдимата С.. Според касатора тези договори са унищожаеми, а не нищожни , и от подсъдимата се е изисквало друго поведение като ръководител на изпълнителна агенция. На второ място в протеста се твърди, че въззивната интанция не е обсъдила всички доказателства, преди да заключи, че подсъдимата не е действала със съзнанието, че извършеното от нея е с общественоопасен характер и не е имала умисъл да облагодетелства другиго, нито цел да причини значителни вреди на агенцията. С тези съображения касаторът свързва липса на мотиви във въззивното решение, обуславяща необходимост от неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд. В жалбата на министъра на финансите, представляван от юрисконсулта Н., се визира тази част от въззивното решение, с която се потвърждава постановеното от първата инстанция отхвърляне на предявения граждански иск за сумата 108 816,26 лв. Жалбоподателят се позовава на липса на решаващи мотиви и нарушение на закона – касационни основания по чл. 348 ,ал.1 , т.1 т.2 във вр.с ал.3 , т.2 от НПК, и формулира искане за ново разглеждане на делото от втората инстанция след отмяна на обжалваното решение. В жалбата на Изпълнителна дирекция ”Военни клубове и военно-почивно дело”, представлявана от изпълнителния й директор, се визира потвърдителната гражданска част на обжалваното решение за сумата 511 075,84 лв. Според жалбоподателя както първоинстационният, така и въззивният съд, в противоречие с данните и доказателствата по делото, са пренебрегнали факта, че подсъдимата не е отчела цените и другите икономически показатели по предходните наемни договори, преди да пристъпи към сключване на нови за същите обекти. В обжалваното решение касаторът не съзира мотиви по направените от него възражения срещу отхвърляне на гражданската претенция. С този основен довод, подкрепен от подробни съображения за съставомерното поведение на подсъдимата, довело до настъпване на имуществени вреди за агенцията, се отправя искане за отмяна на решението на Военно-апелативния съд и ново разглеждане на делото или, при условията на алтернативност - за уважаване на гражданския иск от касационната инстанция. Защитата на подсъдимата в писмено възражение и в пледоарията пред настоящата инстанция излага съображения за оставяне на протеста и касационните жалби на гражданските ищци без уважение. Твърди, че въззивното решение е мотивирано и кореспондира с възраженията на прокуратурата и гражданските ищци.Обсъдена е цялата доказателствена съвкупност, която води до извод за нищожност на заповедите, издадени от упълномощения полковник Д., и на сключените въз основа на тях наемни договори - обстоятелство, изключващо от обективна и субективна страна съставомерност по чл. 220 от НК на предприетите от подсъдимата действия . Пред касационната инстанция прокурорът пледира в подкрепа на протеста по изложените в него съображения. Подсъдимата моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като провери доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският военен съд с присъда № 195/2011 г. по нохд№ 195/2011 г. признал подсъдимата М. Ф. С., бивш изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерството на отбраната” за невинна в това, че на 10.06.2009 г. в гр.С., като длъжностно лице - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерството на отбраната”, действайки при условията на продължавано престъпление, съзнателно сключила три неизгодни сделки с три договора за наем за срок от пет години на недвижими имоти, публична държавна собственост – помещения в Централния военен клуб в С., въпреки наличието на предходни договори за наем със същите наематели за срок от три години, и от това произлязла значителна вреда за агенцията и републиканския бюджет, поради което я оправдал по обвинението по чл. 220 ,ал.1, вр. с чл.26,ал.1 от НК. Със същата присъда съдът отхвърлил предявените от министъра на финансите и от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” граждански искове срещу подсъдимата за понесените имуществени вреди, като неоснователни. Военно - апелативният съд с решение № 42 от 06.08.2012 г. по наказателно дело № 40/2012 г.потвърдил първоинстанционната присъда. Протестът и жалбите срещу така постановения въззивен акт са неоснователни. Това генерално заключение обаче не изключва съгласие с част от изложените от касаторите твърдения за несъответствие на атакувания съдебен акт с определените от законодателя в чл. 339, ал.1 и ал.2 от НПК и наложени от добрата съдебна практика стандарти относно съдържанието на решението на въззивната инстанция. Веднага впечатлява, че тринадесет от общо двадесетте страници на решението са буквален препис на мотивите на първата инстанция, а три са посветени на съдържанието на жалбите и протеста. Основанията, поради които въззивната инстнация не е приела доводите, изложени в протеста и жалбите, са изложени на по-малко от четири страници. Дори аритметично този имитативен подход към обективирането на второинстанционната проверка уязвява убедителността на проверявания акт, за което допълнително допринася използването на трафаретни обобщения за законосъобразност и обоснованост. Въпреки това, в скромния си съдържателен обем, включващ и директни препратки към проверявания акт, решението дава възможност да се установи позицията на съдебния състав по правилността на присъдата и основните възражения на жалбоподателите. Преписаният текст се отнася до идентично възприетата от двете инстанции фактическата обстановка, по която страните не спорят . Ето защо, с изказаната резерва, настоящият състав не констатира твърдяното от касаторите съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 , ал.3, т.2, пр. 1 от НПК – пълна липса на мотиви. На следващо място в протеста и жалбите се изразява и аргументира несъгласие с разбирането на предшестващите съдебни състави, че сделките, на чието място подсъдимата сключила посочените от обвинението, са нищожни. Според прокурора и гражданските ищци / с позоваване на практика на ВАС/ сделките били унижощаеми, „валидизирани” по реда на чл. 42 от ЗЗД чрез анекси и подлежащи на изпълнение . Специфично за настоящия процес е извеждането на преден план в предмета на доказване правния характер на облигационни отношения, предшестващи сключването на разглежданите договори. Това е обяснимо предвид обстоятелствата и правните аргументи, с които е повдигнато обвинението срещу подсъдимата С.. От обвинителния акт става ясно, че тя е обвинена по чл. 220, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК за сключването на три сделки за отдаване под наем на имоти, публична държавна собственост, преценени като неизгодни .Както е добре известно от съдебната практика една сделка е неизгодна тогава, когато изобщо не е била необходима за функциониране на представляваната от субекта на престъплението структура или когато клаузите й са неизгодни и не водят до постигане на целения икономически ефект. Както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в неговата заключителна част, действията на С. са преценени като незаконосъобразни, тъй като тя е сключила три нови сделки „въпреки наличието на предходни договори за наем на обектите със същите наематели за срок от три години и от това произлязла значителна вреда за учреждението , което представлява - Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерството на отбраната, представляваща разлика между дължимите суми по предишните и следващи договори, както и за републиканския бюджет, представляваща разлика от недовнесен данъчен приход вследствие изчисляване на ДДС върху по-ниска данъчна основа, изчислена за срока от 12.06.2009 г., когато били приети от наемателите обектите до датата на изтичане срока на всеки от предишните договори.” Тази формулировка, ангажираща позицията на прокуратурата в целия процес, ясно сочи на разбирането , че т.нар.”нови” сделки са приети за ненужни, тъй като обектите по тях вече били наети за три години при по-висок наем. От тази позиция логично следва и описания алгоритъм за определяне на вредите за агенцията като разлика между дължимите суми по предишни и следващи договори за наем за периода на времетраене на първите. Обвинението сочи, че „новите” договори са сключени за същите обекти със същите наематели, но за по-дълъг /петгодишен/ срок и на значително по-ниски цени, но не излага факти и не поддържа твърдение за икономическата им неизгодност към момента на сключването с оглед постижимите икономически параметри в изменена пазарна среда. Критиката към сделките в контекста на тяхната неизгодност са изведени изцяло и единствено от сравнението с договорите от 2008 г. Това уточнение е важно, тъй като пряко влияе върху обхвата на предмета на доказване. При така повдигнатото обвинение в тежест на прокуратурата било да релевира доказателства за съзнателни представи у подсъдимата, че договорите за наем от 2008 г. не са нищожни, а действителни и изпълняеми. Събраните по делото доказателства не подкрепят изводи в тази насока. Преди да попадне в измеренията на настоящия процес въпросът за правната характеристика на договорите за наем за посочените в обвинителния акт обекти станал предмет на сериозно административно обсъждане в системата на Министерството на отбраната. В резултат на проведените одити в Изпълнителна дирекция „Военни клубове и информация” /ИА „ВКИ”/ през 2008 г.било установено, че текстовете на Инструкцията за реда и условията за отдаване под наем на недвижими имоти, публична държавна собственост, предоставени за управление и стопанисване на ИА „ВКИ”, противоречат на разпоредбите на чл.19, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/,тъй като отдаването под наем на такива имоти се извършва само от министър, ръководител на ведомство или областен управител без да е предвидена възможност за делегиране на това правомощие на други лица. Безспорно е, че изпълнителният директор на агенцията свидетелят С. издал заповеди, с които упълномощил директора на дирекция „Военни клубове” – свидетеля полковник Л. Д. да организира и провежда процедури за отдаване на недвижими имоти под наем и да подписва съответни договори. В изпълнение на тези заповеди полковник Д. назначил комисии за определяне на първоначални наемни цени на трите имота, издал заповеди за обявяване на търгове за отдаване под наем, както и заповеди за обявяване на резултатите от тях.След това свидетелят Д. сключил и трите наемни договора със спечелилите търговете лица. В хода на одита директорът С. отменил заповедта си за делегиране на правомощия на длъжностни лица от агенцията за провеждане на тръжни процедури и сключване на наемни договори и сключил анекси с наемателите на трите обекта, чрез които страните повторили всички договорени клаузи, а директорът потвърдил действията , извършени от пълномощника му . Констатациите на одитната проверка предизвикали докладна записка от директора на дирекцията „Вътрешен одит” – свидетелката Г., до министъра на отбраната – свидетеля Н. Ц., за необходимост от изясняване действителността на сключените договори с ангажиране на становището на Дирекция „Правно нормативна дейност” на Министерството на отбраната. Последвало становище, подписано от свидетелката Г. С. за нищожност на договорите поради противоречие със закона и предложение да се пристъпи към изземването на имотите по административен ред съгласно чл. 80а от ЗДС. Върху докладната записка на свидетелката Г. министърът на отбраната поставил резолюция да се проведат търгове съгласно закона. Заключение за нищожност на разглежданите договори направили и други отговорни служители на МО и ИА”ВКИ”- свидетелката П. – началник отдел „Правна дейност [фирма] МО” /правоприемник на ИА „ВКИ”, Н. Ч. – заместваща св.Г. С., свидетелката Р. П. – началник отдел „Правна дейност [фирма] МО”. От цитираните в протеста решения на ВАС става ясно, че както министърът на отбраната, така и изпълнителната агенция приели становищата на ведомствените юристи за нищожност на договорите сключени чрез незаконно делегиране на правомощия. Тези данни опровергават поддържаното от прокуратурата твърдение , че „нищо не налагало” С. да предприеме действия за провеждане на нова тръжна процедура .Напротив , тя получила насока за тях както на административно и така и на експертно ниво при това по начин , изключващ представата за причиняване на значителни вреди на агенцията и водещ до субективна неставомерност на деянието. В протеста с особена категоричност се настоява,, че въпросът за правната същност на сключените от свидетеля Д. договори е изяснен от поредицата цитирани решения на ВАС по идентични казуси. Позоваването на тази съдебна практика не е в състояние да подпомогне тезата на обвинението . Преди всичко тя няма задължителен характер извън конкретно разглежданите спорове за законосъобразност на отделни административни актове – заповеди по чл.80а ,ал.1 от ЗДС. Изразеното в тях разбиране за действителността на наемните договори при опорочена административна процедура е най-малко спорно както в доктрината , така и в практиката. При смесените фактически състави /какъв безспорно е този за наемане на имот , публична държавна собственост/ нищожността на административната компонента опорочава целия фактически състав и неговата гражданско-правна част не може да породи желаното правно действие Вж. В. Т.,Гражданско право на НРБ, обща част , дял ІІ , С. 1973 , стр.284 и сл. Нищожността на предхождащите договора административни актове води до нищожност на самия договор, сключен въз основа на тях. Решение № 19 от 23.02.2009 г. на Н. по т.д.№ 474/2008 г. ,първо търговско отделение, докладчик Л. И., в същия смисъл и Решение № 9061 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм.д.№ 5929/2010 г. ІІІ о. докладчик Т. К. За пълнота на изложението се налага коментар и на повдигнатите на стр.5 от протеста въпроси, които, според обвинението, са важни за изясняване на обстоятелствата по делото, но са останали без отговор.Всички те изразяват съмнения за екзактността на тръжната процедура , но, както вече бе отбелязано по-горе, обвинението не атакува законосъобразността и икономическите параметри на новите сделки, свързвайки неизгодността им единствено с наличието на действителни и изпълняеми договори за наем. Отделен е въпросът, че още първата инстанция е изразила убедително становище / очевидно напълно възприето и от въззивната инстанция/ относно ценообразуването в тръжните книжа, срока на изготвяне на наемните цени и даденото предизвестие на наемателите. Твърде общо в протеста се сочи , че съдът е пренебрегнал противоречия в показанията на „някои” свидетели относно обстоятелството , оказван ли е натиск „от някого” върху св.К. и подсъдимата. На стр.18 в решението може да се прочете, че съдът не е приел за установено подобно обстоятелство, солидализирайки се с първата инстанция, която , на стр.21 от мотивите към присъдата приела твърдението за опровергано от показанията на свидетелите К., Г. и Ц.. В протеста е подчертана особената значимост на още един останал без отговор въпрос – защо подсъдимата разпоредила нови търгове за наем за тези обекти, а не и за останалите 176 имота на МО? Така заявеното съществено обстоятелство не присъства в обвинителния акт и това налага отново да се привлече вниманието към зададения от него предмет на доказване, включващ единствено сключването на три неизгодни /като ненужни/ сделки. Жалбите на гражданските ищци съдържат аргументи, съвпадащи до голяма степен с изложените в протеста, поради което не е необходимо повторното им отхвърляне.Отсъствието на обективна и субективна съставомерност на деянието на подсъдимата лишава исковите претенции от основание, поради което не са налице касационните предпоставки за ревизия на решението в гражданската му част. Водим от горното и на основание чл. 354 ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 42 от 06.08.2012 г. по нохд№ 40/2012 г. по описа на Военно-апелативния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.